Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Когато един мъж и една жена са наистина заедно, могат да постигнат много.
Когато човек е сам, е трудно и няма лошо да разчита на помощ от родителите си, но да има цел.

Богатството в днешно време съвсем не е висока заплата/пари/бизнес/ къща в Симеоново...Богатство е да дишаш чист въздух, да ядеш вкусна и качествена храна, да имаш и пиеш чиста вода, да разполагаш с времето си. Дори хора и на високи позиции да са, ако живеят да кажем в град като София, висят в задръствания и губят по 2-3 часа на ден, дишат прахоляк, ядат гадна храна и чакат да дойде уикенда, че да се разкарат, от мястото в което живеят, ми не, не ми изглеждат да са богати. А съм свидетел на именно на такива хора, с иначе доста високи доходи. Това по повод богатите и бедните и относителността на богатството. Разбира се, изброените от мен неща, изобщо не са валидни и важни за всички, важно е твоите цели да си гониш, били те и нелепи в очите на другите.

Определено най-ценното е времето. На днешно време е супер лукс да имаш свободно време.

Имам позната, която не може да се върне при родителите си просто защото не я искат.
Да си била мислела от кого раждала. Та така - съдби всякакви.

То хубаво свободно време,  но обикновено тези, които имат много свободно време го имат защото някой друг им плаща масрафа.
Животът иска ресурси - храна на масата, отопление, покрив над главата.
Когато някой се откаже от отговорност (да си осигури тези ресурси), то отговорността не изчезва от само себе си, а я поема някой друг.

+1

Иначе съдби и манталитети. Гореспоменатите са родителите, които преди 2-3 века са продавали щерката на цена от три пръча.

Аз пък ще задам обратния въпрос, какво може да накара един мъж на 40 + години да живее с майка си. Имаме приятел, който никога не сме го виждали с жена, нито пък с мъж. Чудим се, какво може така да те отегчи или нарани до такава степен, че да загърбиш всичко и всички? Живее на село с майка си, всеки ден пътува до работата и се прибира. Жена няма, деца няма, финансово стабилен е.

Аз покрай развода изкарах при нашите...няколко уикенда и един път 10 дни, което беше максимума.
Мислех, че ще мога да остана при тях, докато си стъпя на краката, но не стана просто.

Важи и обратното обаче и това се опитват да обяснят повечето. На хората, които са получили неща, независимо колко под каква форма, им е непонятно другият сценарий до колко блокажи води и раздават акъл на килограм.
За някои неща съм имала спасителна мрежа, не мога да се оплача, респективно съм напредвала с лекота, но за други не съм и мисленето, вероятността за поемане на рискове, планирането е тотално различно.
С думи прости зад една жена, кютаща в банка на фронтофис могат да стоят не само инертност,  липса на амбиция и мързел, а примерно болен родител, дете със специални нужди, липса на наследство и родители, липса на друго... Сценарии много извън балона.
Както и около "успешните" много често има поне една подробност, дали подкрепящ мъж, дали мама и тате, дали имоти, дали друго, изберете си. Това не омаловажава усилията на хората, просто не е лошо да признаваме и външните фактори, защото иначе се превръща в самодоволство и илюзия.

Имам и скорошен пример с една жена - и тя все на хубави позиции е работила, все се доквалифицира, иска да работи добра работа, не да кеси на 1000 лв, но след съкращение и залязваща вече младост опря до там да няма пари да си плати тока. Не е проста, борбена е, амбициозна, точно по форумски вкус, но е сама като пушка, няма гадже, спонсор, брат, а родителите ѝ са в малко населено място и доскоро тя им помагаше, не те на нея.
С апартаменти в Оборище или гадже програмист, или родители със семеен бизнес щеше да се панира по същия начин през крив макарон.

С апартаментите, добре.
С гаджето - не съвсем, може да я зареже, смени за друга.
Бизнесът - може да не се разбира с родителите, и пак да не е ок; да й помагат с "витален минимум", за да не става мамина-таткина глезана.
Може да кешират, и решат да си живеят старините с круизи всеки месец.
Със загубата на заетост е така, няма гаранция, няма крепостно селяничество, няма незаменими, недай Боже да се разклати сериозно здравето.

Кетч, тези с наследствения апартамент също могат да имат болен родител, да са отраснали в ежедневни скандали, с баща алкохолик, да са живяли с човек с психично разстройство, да са се борили с тежко заболяване. А тези без апартамента да идват от топло, любящо и подкрепящо семейство. Аз лично не мога да сложа на везните на кой му е било по-трудно. Но съм виждала много хора, които се жалват от условията си, но като дойде момента да се положат усилия и да ги променят, стават много тихи.


Абе като чета по темите на какви раждат, че и второ даже, не знам дали не ги разбирам хората. Все пак преди да се стигне до тази ситуация, вероятно са се случили и други неща.

Аз мога да ви дам личен пример с мен.
Повече от десет години работих в една фирма и успях да се издигна до заместник мениджър.Много работа,много нерви,нямаше делник ,нито празник за мен.
Когато се върнах след майчинството направиха всичко възможно да ме принудят да напусна.Може би щях да търпя ако имах гръб от страна на бившият ми мъж,както го имах преди.
Принудих се да напусна защото с тази работа сама нямаше как да си гледам детето.Нямам родители наблизо които да ми помагат.
Сега работя за три пъти по-малко заплата,но го направих заради детето си.Вземам по-малко ,но пък разполагам с повече време,знам си делника,знам си празника,мога да работя от вкъщи и не се налага да си пускам болничен когато детето е болно.
Като теглих чертата накрая се стигна до там,че ако бях си наела бавачка щях половината си заплата да я давам на нея ,особено като знам колко много боледува детето ми и как ходи три дни на градина и после две седмици си стои вкъщи.
Това не означава ,че не се опитвам да се развивам ,да придобивам нови знания и умения.Просто това е моментната ситуация.
Така че не може да съдим ,защо някой живее с майка си и баща си или защо служителката в банката стои на заплата 1300лв.,като не сме в техните обувки.Всеки си има причина.

Е то независимо дали съдим някой или не, всеки си живее, както му е изгодно на него самия.
Така и трябва.

Да,така е.Просто останах с впечатлението от някои коментари тук,че все едно хората които работят за малко пари са некадърни,мързеливи ,нямат стимул.
Да,има и такива,но няма как да знаем дали човека който стои срещу нас ,не го прави поради някаква причина вмомента.
Не може всички да се слагат под общ знаменател.
А относно въпроса за живеенето с родители.Аз съм на мнение ,че след определена възраст трябва човек да поеме по своя път и да се отдели от родителите си.
Имам двама колеги единият е на 26г,другият е на 28г.Този на 28г.живее с баща си ,но само защото баща му е болен и му помага.Но разсъждава много по зряло от другият.Пере,чисти,готви.
Другият на 26г.когато го попитах защо не излезе на квартира вече,голям мъж ,има образование,има сериозна работа,каза ми"ама защо да излизам на квартира.Вкъщи мама готви,чисти,пере",той отвреме навреме пазарувал,но е човек който нито знае какво е да плащаш сметки,нито какво е да се грижиш за домакинство.Ето такива като този 26-ният не ги разбира аз.

Лъвичке, любящо семейство, което ще се отзове винаги да ти гледа детето и да те приюти, макар и в детската ти стая, както имаше наскоро един казус в СО с брата, сестрата и детето ѝ, пак е вид спасителна мрежа, която много хора нямат. Нищо не меря и не омаловажавам, казвам само, че със спасителна мрежа се правят различни избори.