Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Не съдя, защото много хора се прикриват и като те заклещят с дете си показват вече простотиите.
В момента подобно нещо се случва в семейството ми и много ме боли за момичето - мъжът беше като от приказките докато не я заклещи с брак и бебе. Тогава оня се показа в цялата си "прелест". Родителите й си я прибраха заедно с бебето. Нито една жена не заслужава подобно нещо.

Колко познато.Аз съм в подобна ситуация ,само че отказах на майка ми и баща ми да се приберем с детето при тях.

Може ти да си му била на него помощ за успеха. След като установихме, че той на теб не ти е помогнал.

Mirena00 там е работата, че нито една не е "застрахована" от подобно нещо.
Хората се променят, а едно дете може да съсипе иначе вървящия "по вода" семеен живот.
Наслуки се сещам за тема във форума за това, как пресен баща беснеел за това, че бебето му плаче и горката жена питаше как него или бебето да успокоява?
Това са едни такива непредвидени "изненади" когато се появи бебе.
И не това няма как да го предвидиш преди появата на бебето и жената не е проста, тъпа, заслужила си го и какво ли не.

Разбира се. Аз казвам, че спасилтелната мрежа може да е под формата на различни неща, определено не само материални. Както и тежестите. И рядко се вижда пълното измерение и на едните, и на другите. Както не могат едните автоматично да се обявят за мързели, така не може другите автоматично да се обявяват за галеници.

И на мен ми е много интересно.

Другите нематериални ресурси, “спасителната мрежа”, освен семейство, което е на късмет, като добър, подкрепящ мъж, стабилна приятелска среда, изградени полезни професионални и всякакви контакти, да не би от небето да падат, ей така на късмет, жените не са полагали усилия, да си я създадат, развият, поддържат тази мрежа, не са полагали труд?

Да не споменаваме, че не малко жени успяват на инат, въпреки токсично семейство, с борбеност и резилиентност, които показват в моменти на несигурност и които дават предимство пред галениците на съдбата. Галениците е възможно при най малката трудност да хрърлят ръце нагоре и да се предават.

Иначе, аз познавам жени, от “провинцията”, без финансов гръб, без да висят финансово на мъж, без помощ от семейство, без да продават ниви или имоти, на около 30 да си купят немалък апартамент в София, хубав квартал, разчитайки само на себе си. Една такава ми е близка приятелка.

Житейският път е: яко учене в училище, елитна гимназия, отличен успех, прием в перспективна специалност, трупане на практичен опит по стажове и работа ваканциите, добре платена работа в интернационална компания след завършване, отдаденост, желязна работна етика, акъл и социална компетентност и, в резултат, висока позиция на млада възраст .

Жени, успели не с гръб или “хоризонтално”, а с много труд, кадърност и компетентност, по честен начин. Уважението на мъжете, с които се срещат, е подобаващо “Оо, ти имаш вече собствен апартамент, браво”!

Но, предполагам и този пример на постоянство и трудолюбие в милата ни родина може да се оплюе и нахейти. Нещо от рода на “тия напористи провинциалистки идат тук, в София, и ни отнемат високоплатените менаджерски позиции, хубавите имоти и качествените мъже някои мъже ще обявят, че много "се пънат " и не осъзнават как сами на себе си вредят, със самостоятелност и равнопоставеност

Всичко което пишеш в момента е шанс и добро стечение на обстоятелствата.
Не при всеки се случват за това със съфорумките апелираме за не чак толкова голямо "вирене на главата" и "сочене с пръст". Защото ако си карък каквито и шансове да имаш пак няма да ти се получи.

А и нека (за стотен път) да не омаловажаваме добрият старт все едно е нищо.
Защото ако го нямаш - изненадващо късмета може и да те подмине.

Колко си успял се мери по това какви са били целите ти. Не знам защо всичко вече се мери само с пари и слава.
Пък и често въпросът е не дали си успял, а дали си оцелял, че обстоятелства всякакви може да има в един живот.

Аз си знам колко точно труд и колко точно късмет имах в последните две години, които започнах от нулата! Определено трудът беше повече. Но и късметът ми беше достатъчно.

Бриджит, чудесно чертаеш нормалността с постовете си и ми импонира, но знаеш - повечето хора не живеят в нормалност, а са с объркани представи, с много проблеми от всякакво естество - като се започне от ранно детство, психическа неустойчивост, комплекси, здравословни проблеми, нездрави семейства, сгрешени ценности и т.н. А тази нормалност за всеки е различна, затова се казва "естествен подбор". А и в края на краищата всеки си и избира как, и с кого да живее.
Резилиентност не всеки успява да развие и поддържа.

Понеже почти само за материалното се говори - това далеч не е достатъчно за здравословна и хармонична връзка.
Създава спокойствие, но след "фанфарите", излизат патиите, и тогава лъсват много неща. Като много хора са прикрити, или си мислят, че винаги могат да бъдат, живеейки в илюзия и с маски, само и само да "издрапат".

А ей за това говорим! Защото ако няма де да идеш с малко бебе може да си чакаш Мунчо да ви убие от бой.
Друго си е да имаш апартамент, в който да се върнеш. И ей така един "прост" панел може да ти спаси живота, ако родителите откажат да те приемат.

Но това пак са неща навързани с пари.
За това парите са много важни какъвто и късмет да имаш ако се озовеш с две малки деца на пътя без една стотинка и сто обяви за квартири да получиш кел гайда.

Извинявай, това да не е сестрата на мъжа ти? Не питам от просто любопитство, просто навързвам неща, които си писала преди.

Не, не е. Оня за който ще се жени е ходещ червен фар, така че ако това се случи мен лично няма да ме изненада.
Но в случая с моята родина този беше "образцов мъж" и никой не го очакваше.

Спорът зацикли в омагьосан кръг. Истината е, че без късмет, а само с труд, не става. По-скоро има единични случаи на успех без труд, само с късмет Та късметът си е много важно нещо - роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет...
Но също такава истина е, че в общия случай този, който полага усилия и си гони неотклонно целите, накрая даже и да не достигне върхове, винаги е в по-добро състояние  отколкото ако от същата изходна позиция само е мрънкал и не е правил нищо.  Трудът и усилията все някак се възнаграждават.

Та и двете гледни точки са валидни и верни и не виждам защо е спорът. И е разбираемо тези с по-малко късмет да се дразнят, ако някой скрива ролята на късмета в своя успех и оправдава всичко само с лични качества и усилия.

И при късмета има елемент на накъсметване, нали... Да си на правилното място, подготвен, готов да реагираш, да хванеш шанса и т.н., когато ти дойде късмета.