Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Това никога не е било вярно, освен ако не говориш само за пари, каквито през соц-а не съществуваха. Но равен старт не е имало и няма да има никога. Расла съм в Надежда 2 и смело го твърдя, защото наистина съм била сред всякакви хора. На петия етаж живееше циганин, който после свиреше с акордеон пред ЦУМ, на третия научни сътрудници от БАН, няколко човека с бутнати къщи, служители от Кремиковци, но от работници до шефове. Децата на тези хора не са имали равен старт. Стартът на човек е в много повече неща от едните пари.

Едно любимо видео на тема “Имаме ли всички равен старт”

https://youtu.be/fkX8VmMxxTk?si=3FEwHKSk9XivV9K_

А тези които не са имали кой знае какви цели, а са превъртяли "играта" защото ги бива и са късметлии?
Защото в твоите очи може да си смотана, но нечии чужди очи може да си суперзвезда....

Може. С успелите като социално признание често е така. Те си правят това, което им е на сърце и постигат повече отколкото целят, защото имат изключителни качества според другите. Някои нямат късмет и успехът им идва посмъртно. Примери бол.

Ариел, никъде не съм "сочила с пръст", отговорих на въпрос по-напред какво трябва да е учила една жена, за да си купи сама апартамент до 32, и то с нисък старт в живота.
 
И извинявай, но не разбираш нещата как се случват.

Прочетох, че се преквалифицираш, за което само мога да те поздравя. Не знам какво учиш, но вместо да кесиш във форуми, прави практики, стажове, общувай, създавай контакти, усвоявай know-how, пък накрая си взимай препоръки. Щом мъжът ти те издържа, работи почасово нещо близо или по специалността. Налегни си парцалите за добра диплома и ще видиш как на интервютата за работа няма да си "карък" и по съвсем друг начин ше стоиш, даже може и до интервюта да не стигнеш, ако на някоя практика те харесат и ти предложат работа. После се върни отново тук и пак ми кажи как всичко е "шанс, благополучно стечение на обстоятелствата" и прочее.

Шанс, късмет, ама друг път

Ривоукър, разбира се, че който има добри условия и body-budget-ът му е много на плюс - разбирай питателна, истинска храна, физическа активност, сън, психическо спокойствие, здраве, той е и много по-устойчив за трудностите в живота, но има хора, за които да са resilient е единственият избор, искат, неискат, налагало им се е, за да оцелеят, и имат опит.

Аз съм с добър старт - дотолкова, доколкото ида от семейство с интелигентни родители, професионалисти, но не съм сноб и съм комуникирала и комуникирам с всякакви хора. Всичко съм виждала – и деца от невероятно непривилегировани семейства да стават достойни хора, да се издигат много над средата си и да навлизат в интересни, динамични професии. И такива, родени със сребърната лъжичка в устата, всякакви предпоставки „да летят“ в живота, но се спъват на някакъв малък препъникамък и не са способни да се изправят повече, не си осъществяват потенциала. Разбира се, изключения са, но не са малко.
 
Не знам какво е - характер, някакви вътрешни фактори ли, устойчивост, сила на духа ли, но не всичко зависи само от старта в живота.

Нарциса, сами са се издържали през следването. В България с успех, стипендии и работа паралелно не е толкова трудно. Не е като в USA, примерно, където има непосилни такси за доброто образование. От истинска елитна гимназия в един от най-големите градове, нищо, че някои го наричат „провинция“.

The Catcher In The Rye, кое ти е наивно в моя пост? Не съм от "най-елитната" гимназия аз, но все пак елитна   а моят випуск не е вече в БГ.

Работиш пет-шест години на висока заплата, подчертавам висока, и ако не си с мега широки пръсти, си спестяваш самоучастието за апартамент. През това време живееш с приятелка или с гадже.

Също не разбрах на кое се смееш. Нито не съм преувеличила, напротив даже не разкрих много други подробности, за да запазя анонимността. Но ти щом имаш познати managers на 15к, би трябвало да ти е ясно какво се изисква за тази позиция, особено ако чужденци повишават.

Taка си е. Хората обикновено оценяват само външното, което е на показ и което на тях не им достига - обикновено пари, власт, слава... Но дали човекът, с когото сме се разминали сутринта, и който печели по милион на година, е наистина успял, ако няма семейство и деца? Но това не се вижда отстрани и всички му завиждат...

Може би е успял спрямо личните си критерии.

Смятам, че всичко зависи от старта в живота.

Тези, които стартират по-назад, почти винаги си носят и наследени убеждения, с които да се успокояват и които им пречат да напредват - животът е труден, всичко е с връзки.

Кофти старт, но добро възпитание, е нещото, което ти дава шанс, ама аз и него го броя към старта.

Благодаря за уточнението за гимназията. Нещата са такива, че разширеното изучаване на немски от Търговище трудно ще бие Немската в Русе, което значи, че не е чак толкова добро като нея. А добрата гимназия си е стабилен старт, макар и не съвсем летящ. За наистина добра гимназия трябва да си от града, в който тя се намира, или родителите ти да имат добри доходи да те издържат, за да отидеш учиш в друг град, където има добри гимназии. И въпросните добри доходи на родителите или местоположението също са много добър старт. Иначе не споря и не оспорвам труда, положен на работното и учебното място, но все пак трябва някак да стигнеш до тези места, за да покажеш как се трудиш.

Не са само те, по-скоро това е наистина утешението И на мрънкачи, мързеливци, неинициативни... Удобното оправдание за да не се прави нищо.

Парите са средство за оцеляване и не са най-важното на този свят.
Да,като ги имаш живота ти е по-спокоен защото всички виждаме колко е скъпо вече всичко и колко е труден живота.
Но за какво са ти милиони ако нямаш жена/мъж и дете с които да споделиш всичко.
Ако нямаш и един приятел с когото да споделиш или изпиеш една бира.
Израснала съм в семейство в което парите бяха дефицит ,но майка ми и баща ми се справяха и ми дадоха всичко което успяха и бяхме щастливи макар и бедни.
Когато пораснах ми се превърна в някаква фикс идея да имам пари,съпругът ми макар израстнал в богато семейство споделяше мнението ми.Живеехме за работата си и повярвайте когато се обърна сега назад виждам ,че заради пустите пари изгубих много повече.Изгубих приятелите си ,защото все им отказвах да се виждаме заради работата и те спряха да ме търсят.
Накрая имахме всичко пари и имоти,на 30 години вече имахме три апартамента в града + един ваканционен имот на курорт в морето.И за какво като нямаше с кого да споделим всичко.

Искам да вметна че моите родители летящ старт не са ми дали.Тръгнах от 0-лата и не съм правила свирки на шефа за да стана негов заместник.Имаше такива които му правеха,но показваха че само в това са добри и си стояха на същите позиции,защото нямаха никакъв потенциал да се издигнат макар че имаха голямото самочувствие.

Не съм завършила немска езикова гимназия, но тези от езиковите гимназии ги "отвях". Човек, ако има капацитет и мотивация може да постигне много неща.

Абе не може всеки да е офис планктон, колкото и това да е супер мечтата на почти всяко момиче, което се вижда във фантазиите си като елегантна, костюмирана дама с токчета, която обикаля с наръч папки и сяда на служебния лаптоп в офиса с изглед към Витоша. От тези разбирания, питайки тийнките какво искат да работят като завършат чуваш "Не знам, нещо офисно" - меката на света, мениджърска работа (а какво се менажира, оу уел), корпоративен сленг, ТЛ... Вярно е, че големите корпорации промиват мозъци, наистина.
Дори в София животът се върти от хора, които не прекарват 99% от живота си зад бюро и огромна част от тези професии са достойни, изучават се и пъти по-тежки специалности, за да ги работиш и шок, изкарват се много по-ниски заплати. Последните 1-2 г нещата сериозно се промениха, но буквално до преди 4-5 г хора с високо образование, интелигентни, идващи от сложни специалности с много труд вземаха 1/4, че и 1/5 от заплатите на дамата с токчетата, която цъка фотошоп и с гел лак, мачващ мишката.
Накратко, чудесно разбирам защо Catcher я дразнят подобни превземки. Това, че работиш в корпорация и взимаш 5к, не те прави по-добър, по-амбициозен, по-работлив от хора, които работят на друго място, но настоящата икономика оценява труда им като по-слабо струващ.
Ей това дразни - оценката, че ако някой не е поне в горната част на средната класа, то той задължително е неамбициозен, вероятно мързелив, непробивен и тн.
Като се сетя в една фирма, в която ММ работеше като QA около 2 г какви мърди (извинявам се), които ходят на работа само от време на време, почти нон стоп са ХО и се чудят на кого да прехвърлят и без това не многото си работа, а взимаха заплати почти двойно на средната за София, сори, но това не е амбиция и не е трудолюбие. Ама със сигурност стандарта им е добър, спор няма.

Mirena00, много си права!

Заглавието на тази тема все го чета като "Защо мъжете бягат от майка си?". Също толкова вярно е, де. Въпреки, че се предполага, че така формулиран въпрос би трябвало да съдържа истинно твърдение.

И това звучи много надуто - някои си отвяла, други не си... Зависи си от хората и ситуацията, не от гимназията.  Ако и ти беше от немска гимназия може би още повече щеше да напреднеш... Тази немска гимназия не е баш летящ старт, по-скоро е подобна на хубави маратонки - на добрия бегач ще помогнат да е още по-бърз, но сами по себе си няма да направят лошия бегач шампион.

Едно време, не беше толкова отдавна, си мислех, че близките ми не са ми дали достатъчно. Вече оценявам всичко, което някой някога ми е дал, включително амбицията, подклаждана от лошото отношение на бившия. Направо ми беше като нитро, с което се изстрелях тази година.
Работата ми не е баш супер, но е работа, която ми харесва. Имам си апартамент, удобно ми е...
Какво повече?
Да сложа "маратонките" и на второто дете и ще съм напълно доволна.