Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

  • 29 054
  • 895
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: X
Благодаря за уточнението за гимназията. Фактите са, че разширеното изучаване на немски от Търговище трудно ще бие Немската в Русе, така че добрата гимназия си е стабилен старт, макар и не съвсем летящ. За такава гимназия трябва да си от града, в който тя се намира, или родителите ти да имат добри доходи да те издържат, за да учиш в друг град. И въпросните добри доходи на родителите или нестоположението също са много добър старт. Иначе не споря и не оспорвам труда на работното и учебното място, но все пак трябва някак да стигнеш до тези места, за да покажеш как се трудиш.

Не отричам, че добрата гимназия е силен старт в живота, но който има желание, намира начин, колкото и клиширано да звучи.

Живееха в големия град, да. Под нисък старт аз имах предвид такъв под средностатистическия за страната - примерно, живеят под наем с години, нямат кола, родителите са без висше образование, и с леко, как да го кажа, по-лимитиран поглед върху живота. Децата, обаче, са издрапали и то със собствен труд.

А и не всеки съумява да се възползва от "летящия" старт в живота. Имах една колежка в унито - по-звезден старт от нея няма просто, да не навлизам в подробности. Нея я препънаха едни изпити, изпити! Вярно тежки и големе резачки, но изпити. Завлачи следването, тръгна по мъже, 3 въртеше едновременно и при всичките й наследствени имоти и ресурси разправяше как мъжете били като брашняни чували - трябвало да се "тупат". Та тя си прекъсна хубавото следване, сега идея си нямам какво прави, сигурно е някъде и тупа по няколко "чувала" едновременно, а ако си беше завършила, мъжете нея щяха да я "тупат", и не е глупава изобщо, но ... препъна се на едни изпити. И други такива познавам.

За сравнение, приятелката с нисък старт в живота систематично и методично си гледаше следването, и да я скъсаха някъде, щот не беше учила достатъчно заради работа, спокойно си го взе от поправката, и така.

Аз не съм "офисен планктон", но имам доста такива приятели. Факт е, че в България икономическите специалности са най-рентабилни и който е по-финансово ориентиран, се насочва натам. За мен парите никога не са били основен мотиватор, нито пък ми дефинират представите за успех в живота, но забелязвам, че за много хора, отраснали в бедност, са много важни.

Последна редакция: вт, 31 дек 2024, 18:36 от Анонимен

# 541
  • София
  • Мнения: 15 284
Добрият старт е ако са те гледали хора и да станеш човек. Другото е вятър. Нагледала съм се на всякакви произходи, милионери по чужбините, бедни хора, средни, но са щастливи само онези, които са хора, защото могат да оценяват, да споделят, да преживяват с другите. И естествено, че е по-добре човек да има и пари, парите са свобода, но за мен най-ценно е времето с детето ми, с обичните ми, с майка ми и баща ми, с други хора, които са ми богатство. Имам се за успяла, защото мога да усетя това, познавах хора, които не могат и това не е живот, а зомби, богато или не, то бездънна яма, в която всичко хубаво потъва, че и на него самото не му е кеф от това.

Та ако се върнем на темата, някои мъже предпочитат жени, които ще са в капан, нямат закрила, близки. Жена, която е близка с майка си и баща си им е кошмар.

# 542
  • Paris, France
  • Мнения: 17 676
Но дали човекът, с когото сме се разминали сутринта, и който печели по милион на година, е наистина успял, ако няма семейство и деца? Но това не се вижда отстрани и всички му завиждат...

Ако това е искал, то той е успял. Семейството и децата аз не ги броя за успех, защото всеки посредствен може да ги има.

Има и доста по-лошо - можеше да има семейство и деца и да не печели по милион. Можеше да има семейство и деца, но жена му да духне с половината спестявания и имоти, децата да ги вижда само по Whatsapp, но да се пъне да праща издръжки всеки месец. Можеше да има увредени или болни деца и никакви пари да не им купуват лечение.

За печелещ милион е в пъти по-лесно да завъди деца, отколкото за средностатистическия мъж, дори и да няма време.

Забелязах, че печелещите милиони мъже или имат по много деца или нямат никакви. По-често нямат.

Въпросният мъж може и да не може да има деца, но поне си има хубаво доходи. Много мъже не могат да имат деца, но и не печелят милиони.

# 543
  • Мнения: 5 804
Ариел, никъде не съм "сочила с пръст", отговорих на въпрос по-напред какво трябва да е учила една жена, за да си купи сама апартамент до 32, и то с нисък старт в живота.
 
И извинявай, но не разбираш нещата как се случват.

Прочетох, че се преквалифицираш, за което само мога да те поздравя. Не знам какво учиш, но вместо да кесиш във форуми, прави практики, стажове, общувай, създавай контакти, усвоявай know-how, пък накрая си взимай препоръки. Щом мъжът ти те издържа, работи почасово нещо близо или по специалността. Налегни си парцалите за добра диплома и ще видиш как на интервютата за работа няма да си "карък" и по съвсем друг начин ше стоиш, даже може и до интервюта да не стигнеш, ако на някоя практика те харесат и ти предложат работа. После се върни отново тук и пак ми кажи как всичко е "шанс, благополучно стечение на обстоятелствата" и прочее. Wink



Ах, колко забавно хора, които не знаят положението ми да ми раздават съвети за "развитие". Нещо много на сериозно се взехте.
Първо аз съм страшно амбициозен човек (факта, че на 30+ се преквалификацирах го доказва).
Второ от както ме съкратиха съм кандидатствала почти на всяка новопоявила се обява, но получавам само откази.
Дори почасово не мога някъде да започна (понеже виждам, че имаш кристална топка).
За това те съветвам да се кротнеш малко в "менторството" си.

# 544
  • Пловдив
  • Мнения: 27 434
Първо аз съм страшно амбициозен човек (факта, че на 30+ се преквалификацирах го доказва).
Посмали малко. Някои помним как се оплакваше, че свкърите те натискали да се преквалифицираш. И не се издържаше сама.

Последна редакция: вт, 31 дек 2024, 16:09 от Янтра

# 545
  • Мнения: 24 383
Ариел, никъде не съм "сочила с пръст", отговорих на въпрос по-напред какво трябва да е учила една жена, за да си купи сама апартамент до 32, и то с нисък старт в живота.
 
И извинявай, но не разбираш нещата как се случват.

Прочетох, че се преквалифицираш, за което само мога да те поздравя. Не знам какво учиш, но вместо да кесиш във форуми, прави практики, стажове, общувай, създавай контакти, усвоявай know-how, пък накрая си взимай препоръки. Щом мъжът ти те издържа, работи почасово нещо близо или по специалността. Налегни си парцалите за добра диплома и ще видиш как на интервютата за работа няма да си "карък" и по съвсем друг начин ше стоиш, даже може и до интервюта да не стигнеш, ако на някоя практика те харесат и ти предложат работа. После се върни отново тук и пак ми кажи как всичко е "шанс, благополучно стечение на обстоятелствата" и прочее. Wink



Ах, колко забавно хора, които не знаят положението ми да ми раздават съвети за "развитие". Нещо много на сериозно се взехте.
Първо аз съм страшно амбициозен човек (факта, че на 30+ се преквалификацирах го доказва).
Второ от както ме съкратиха съм кандидатствала почти на всяка новопоявила се обява, но получавам само откази.
Дори почасово не мога някъде да започна (понеже виждам, че имаш кристална топка).
За това те съветвам да се кротнеш малко в "менторството" си.

А тя каква е била тази преквалификация, след като твърдиш, че работата, на която си била, е обща, за неквалифицирани, а и сега кандидатстваш наред за всяка обява?

# 546
  • Мнения: 5 804
Достатъчно добра, за да имам резон да искам повече пари на интервю за работа.
Дори и на неквалифицирана работа.
Но много работодатели просто отказват да плащат и просто не те наемат ако имаш дързостта да искаш повече пари. За това казвам, че дипломата не винаги е всичко - трябва си и късмет.

П.С.
Янтра, ако исках да съм контра щях да захвърля всичко. Просто в малко населено място където не се наемат току-така чужденци е хубаво да имаш коз в ръката си (който обаче хич не помага, когато закостенелите работодатели наемат само местни. Тук където живея е пълно и с украинци със сходна съдба - искат да работят, ама никой не ги наема).

# 547
  • Пловдив
  • Мнения: 27 434
Добре, нямаш късмет веднъж, дваж, двайсе-трийсе пъти - винаги ли нямаш късмет? Хайде де.

# 548
  • Мнения: 5 804
Добре, нямаш късмет веднъж, дваж, двайсе-трийсе пъти - винаги ли нямаш късмет? Хайде де.

Какво значи хайде де?
Има хора, които са галеници на съдбата и такива дето цял живот се трепят.
Родителите ми са същите - цял живот бачкатори.
Дори веднъж майка ми за малко да се скара с най-добрата си приятелка (галеница на съдбата с апартаменти, наследство и пари) как всичко ставало само с труд и как едва ли не майка ми не се трудила достатъчно.
Майка ми й вдигнала такъв скандал, че май няколко месеца не си говориха.
Грозно, как хората с добър старт винаги се самозабравят и освен да сочат с пръст и да четат морал никога не си признават за помощта, която са получили все едно е нищо.

# 549
  • Пловдив
  • Мнения: 27 434
А пък някои хора явно никога не си признават, че проблема може да е в тях. Защото то не е само умения и квалификации. Трябват и т.нар. софт скилс. И на интервютата са подбират освен по умения да работят и хора, които да им се впишат в съществуващите екипи. Защото някой може да е гениален, но като е антисоциален и това си личи още на интервюто, пък трябва да работи в екип от още 5 човека и оппа. Трябвало късмет.

# 550
  • Мнения: 28 994
Е, то и хората, които уж са почнали с лош старт, пак са неблагодарни за помощта, която са получили, че и оплюха едно хубаво тези, които са им я осигурили.
Неблагодарността е често срещано човешко качество и е присъща за всички слоеве на населението.

# 551
  • Мнения: 699
Ся след малко ще сядаме на маса, бре. Кво се чепкате Grinning Като истинско семейство да се скарате едно такова празнично, викате...

# 552
  • Мнения: 5 804
А пък някои хора явно никога не си признават, че проблема може да е в тях. Защото то не е само умения и квалификации. Трябват и т.нар. софт скилс. И на интервютата са подбират освен по умения да работят и хора, които да им се впишат в съществуващите екипи. Защото някой може да е гениален, но като е антисоциален и това си личи още на интервюто, пък трябва да работи в екип от още 5 човека и оппа. Трябвало късмет.

Представа си нямаш с какви "антисоциални хора" съм работила и то на високи позиции.
Такива, които са разбивали функциониращи екипи на пух и прах.
И си работят - самички защото всеки който не им допада бива подмолно изгонен.
Точно такива хора просперират.

# 553
  • Пловдив
  • Мнения: 27 434
Аха. Е, те са успели да се представят добре на интервютата. Аз например съм семейно подплатена откъм имоти, но работа си намирам през джобса. Като изобщо не казвам, че съм успяла на първото интервю. Нито на петото. По към 20-30. И изобщо не съм без претенции. И все пак ме наемат.

# 554
  • Мнения: 5 804
Аха. Е, те са успели да се представят добре на интервютата. Аз например съм семейно подплатена откъм имоти, но работа си намирам през джобса. Като изобщо не казвам, че съм успяла на първото интервю. Нито на петото. По към 20-30. И изобщо не съм без претенции. И все пак ме наемат.

В чужбина работа се намира далеч по трудно, тъй че си спести нелепия коментар.

Общи условия

Активация на акаунт