Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Не отричам, че добрата гимназия е силен старт в живота, но който има желание, намира начин, колкото и клиширано да звучи.

Живееха в големия град, да. Под нисък старт аз имах предвид такъв под средностатистическия за страната - примерно, живеят под наем с години, нямат кола, родителите са без висше образование, и с леко, как да го кажа, по-лимитиран поглед върху живота. Децата, обаче, са издрапали и то със собствен труд.

А и не всеки съумява да се възползва от "летящия" старт в живота. Имах една колежка в унито - по-звезден старт от нея няма просто, да не навлизам в подробности. Нея я препънаха едни изпити, изпити! Вярно тежки и големе резачки, но изпити. Завлачи следването, тръгна по мъже, 3 въртеше едновременно и при всичките й наследствени имоти и ресурси разправяше как мъжете били като брашняни чували - трябвало да се "тупат". Та тя си прекъсна хубавото следване, сега идея си нямам какво прави, сигурно е някъде и тупа по няколко "чувала" едновременно, а ако си беше завършила, мъжете нея щяха да я "тупат", и не е глупава изобщо, но ... препъна се на едни изпити. И други такива познавам.

За сравнение, приятелката с нисък старт в живота систематично и методично си гледаше следването, и да я скъсаха някъде, щот не беше учила достатъчно заради работа, спокойно си го взе от поправката, и така.

Аз не съм "офисен планктон", но имам доста такива приятели. Факт е, че в България икономическите специалности са най-рентабилни и който е по-финансово ориентиран, се насочва натам. За мен парите никога не са били основен мотиватор, нито пък ми дефинират представите за успех в живота, но забелязвам, че за много хора, отраснали в бедност, са много важни.

Добрият старт е ако са те гледали хора и да станеш човек. Другото е вятър. Нагледала съм се на всякакви произходи, милионери по чужбините, бедни хора, средни, но са щастливи само онези, които са хора, защото могат да оценяват, да споделят, да преживяват с другите. И естествено, че е по-добре човек да има и пари, парите са свобода, но за мен най-ценно е времето с детето ми, с обичните ми, с майка ми и баща ми, с други хора, които са ми богатство. Имам се за успяла, защото мога да усетя това, познавах хора, които не могат и това не е живот, а зомби, богато или не, то бездънна яма, в която всичко хубаво потъва, че и на него самото не му е кеф от това.

Та ако се върнем на темата, някои мъже предпочитат жени, които ще са в капан, нямат закрила, близки. Жена, която е близка с майка си и баща си им е кошмар.

Ако това е искал, то той е успял. Семейството и децата аз не ги броя за успех, защото всеки посредствен може да ги има.

Има и доста по-лошо - можеше да има семейство и деца и да не печели по милион. Можеше да има семейство и деца, но жена му да духне с половината спестявания и имоти, децата да ги вижда само по Whatsapp, но да се пъне да праща издръжки всеки месец. Можеше да има увредени или болни деца и никакви пари да не им купуват лечение.

За печелещ милион е в пъти по-лесно да завъди деца, отколкото за средностатистическия мъж, дори и да няма време.

Забелязах, че печелещите милиони мъже или имат по много деца или нямат никакви. По-често нямат.

Въпросният мъж може и да не може да има деца, но поне си има хубаво доходи. Много мъже не могат да имат деца, но и не печелят милиони.

Ах, колко забавно хора, които не знаят положението ми да ми раздават съвети за "развитие". Нещо много на сериозно се взехте.
Първо аз съм страшно амбициозен човек (факта, че на 30+ се преквалификацирах го доказва).
Второ от както ме съкратиха съм кандидатствала почти на всяка новопоявила се обява, но получавам само откази.
Дори почасово не мога някъде да започна (понеже виждам, че имаш кристална топка).
За това те съветвам да се кротнеш малко в "менторството" си.

Посмали малко. Някои помним как се оплакваше, че свкърите те натискали да се преквалифицираш. И не се издържаше сама.

А тя каква е била тази преквалификация, след като твърдиш, че работата, на която си била, е обща, за неквалифицирани, а и сега кандидатстваш наред за всяка обява?

Достатъчно добра, за да имам резон да искам повече пари на интервю за работа.
Дори и на неквалифицирана работа.
Но много работодатели просто отказват да плащат и просто не те наемат ако имаш дързостта да искаш повече пари. За това казвам, че дипломата не винаги е всичко - трябва си и късмет.

П.С.
Янтра, ако исках да съм контра щях да захвърля всичко. Просто в малко населено място където не се наемат току-така чужденци е хубаво да имаш коз в ръката си (който обаче хич не помага, когато закостенелите работодатели наемат само местни. Тук където живея е пълно и с украинци със сходна съдба - искат да работят, ама никой не ги наема).

Добре, нямаш късмет веднъж, дваж, двайсе-трийсе пъти - винаги ли нямаш късмет? Хайде де.

Какво значи хайде де?
Има хора, които са галеници на съдбата и такива дето цял живот се трепят.
Родителите ми са същите - цял живот бачкатори.
Дори веднъж майка ми за малко да се скара с най-добрата си приятелка (галеница на съдбата с апартаменти, наследство и пари) как всичко ставало само с труд и как едва ли не майка ми не се трудила достатъчно.
Майка ми й вдигнала такъв скандал, че май няколко месеца не си говориха.
Грозно, как хората с добър старт винаги се самозабравят и освен да сочат с пръст и да четат морал никога не си признават за помощта, която са получили все едно е нищо.

А пък някои хора явно никога не си признават, че проблема може да е в тях. Защото то не е само умения и квалификации. Трябват и т.нар. софт скилс. И на интервютата са подбират освен по умения да работят и хора, които да им се впишат в съществуващите екипи. Защото някой може да е гениален, но като е антисоциален и това си личи още на интервюто, пък трябва да работи в екип от още 5 човека и оппа. Трябвало късмет.

Е, то и хората, които уж са почнали с лош старт, пак са неблагодарни за помощта, която са получили, че и оплюха едно хубаво тези, които са им я осигурили.
Неблагодарността е често срещано човешко качество и е присъща за всички слоеве на населението.

Ся след малко ще сядаме на маса, бре. Кво се чепкате Като истинско семейство да се скарате едно такова празнично, викате...

Представа си нямаш с какви "антисоциални хора" съм работила и то на високи позиции.
Такива, които са разбивали функциониращи екипи на пух и прах.
И си работят - самички защото всеки който не им допада бива подмолно изгонен.
Точно такива хора просперират.

Аха. Е, те са успели да се представят добре на интервютата. Аз например съм семейно подплатена откъм имоти, но работа си намирам през джобса. Като изобщо не казвам, че съм успяла на първото интервю. Нито на петото. По към 20-30. И изобщо не съм без претенции. И все пак ме наемат.

В чужбина работа се намира далеч по трудно, тъй че си спести нелепия коментар.