Имитира ли животът изкуството?

  • 866
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21 485
Днес гледах по новините за шофьора, който сгазил умишлено толкова много хора в тълпата и си спомних за "Мистър Мерцедес" на Стивън Кинг. За съжаление си мисля, че доста хора се вдъхновяват от нещата, които гледат или четат и понякога приликата с литературни персонажи и събития не е случайна

# 1
  • Мнения: 3 362
Смятам че е обратното. Изкуството имитира живота. Мистър Мерцедес е базирано на истински случай. Но и обратната връзка се случва, макар и по-рядко.

# 2
  • Мнения: 21 485
Това е ясно, почти всеки писател търси вдъхновение в действителността, ако не е в някой от жанровете, където реализмът не е задължителен. Изкуството да имитира живота е толкова често срещано, че може да се каже, че е банално.

Хайде, за "Мистър Мерцедес" е двупосочно, или може да е случайност, не да е чел книгата или да е гледал сериала, но например фактът, че в "Семейство Симпсън" предсказаха, че Доналд Тръмп ще е президент години преди той да стане такъв? Някаква странна случайност е, че правят епизод за бъдещето, което е толкова невероятно, че  най-невериятният кандидат е станал президент. Невероятен, в смисъл, че идеята да е президент, е предизвиквала смях, не чак в такава степен като Луна - президент, но в сравнение с "нормалните" кандидатури за президент.

# 3
  • Мнения: 7 439
Това е ясно, почти всеки писател търси вдъхновение в действителността, ако не е в някой от жанровете, където реализмът не е задължителен. Изкуството да имитира живота е толкова често срещано, че може да се каже, че е банално.

Хайде, за "Мистър Мерцедес" е двупосочно, или може да е случайност, не да е чел книгата или да е гледал сериала, но например фактът, че в "Семейство Симпсън" предсказаха, че Доналд Тръмп ще е президент години преди той да стане такъв? Някаква странна случайност е, че правят епизод за бъдещето, което е толкова невероятно, че  най-невериятният кандидат е станал президент. Невероятен, в смисъл, че идеята да е президент, е предизвиквала смях, не чак в такава степен като Луна - президент, но в сравнение с "нормалните" кандидатури за президент.

Ако на теб ти е банално, не, не може да се каже, че на всички им е банално.
Например на мен не ми е.

# 4
  • Мнения: 2 684
Не е като да не черпят идеи разни маниаци.
Аз затова напоследък си имам определен праг на поносимост към хорър жанра и мисля, че трябва да има някаква етика, която да се спазва, като не се прекалява с извращения, граничещи с откровен садизъм. Даже понякога си мисля що за болни мозъци сътворяват откровено потресаващи с жестокостта си литературни творби, когато не са по реални събития. За да си го представиш толкова живо, няма как да не ти е минало през акъла.

# 5
  • Мнения: 793
Мисля че е обратното. Просто хората на изкуството пречупват нещата през собствената си призма. Някои от тях са свръхинтуитивни, нямаше да са толкова талантливи, ако не бяха.
Болни мозъци винаги ще има. Те се вдъхновяват дори от библията или комикс герой. Някоя песен или говорителката по телевизията, която ги гледа влюбено от екрана.

# 6
  • Мнения: 11 472
Понякога изкуството създава фикции,които животът не може да имитира,колкото и да му се иска. Докато обратното не е възможно... Тоест,при всички случаи изкуството е способно да имитира живота,но не живота – изкуството.

# 7
  • Мнения: 12 317
Изкуството има трансцендентна природа, така че свеждането му до елементарните понятия на ежедневието винаги ще е кьопаво. Но да, тъй като работи с архетипи, с колективното несъзнавано, често излиза като да е пророческо или сякаш реалността следва нещо вече създадено от фантазията на творците.

А сатрапите, които водят войни, хоръри не гледат. Страшните приказки са доста полезни за психиката, от ранна възраст при това.

# 8
  • Мнения: 41
Болни мозъци винаги ще има. Те се вдъхновяват дори от библията или комикс герой.
Делян Пеевски обича да чете комикси.

# 9
  • Мнения: 21 485
Сетих се примерно за Айзък Азимов, за хуманоидните роботи, които изглеждат съвсем като хора и чак не могат да ги разпознават, робот се прави на човек и го разкриват само защото не може да наруши трите закона на роботиката. Те имат човешка кожа, отгледана по изкуствен начин, могат да изразяват човешки мимики...  Преди време имаше новина за точно такова откритие, сега в наши дни са започнали да отглеждат в специален разтвор човешка кожа, която има сензори за допир, топло/студено и т.н., и да "тапицират" роботите с нея.

В "1984" имаше песни, писани от изкуствен интелект, апарати, трансформиращи реч в текст... В днешно време съвсем не са екзотика подобни неща. И не на последно място, Големият брат все наблюдаваше. Ами днес събират огромна информация за всеки. Преди години се сещам, че бяха дали снимка как Зукърбърг си е залепил лепенка на камерата на лаптопа, да не го наблюдават, ама той е лесен, май и фейсбук няма даже, но пък има пари и специалисти по сигурността. Ние обикновените бедни да му мислим, ако се притесняваме, защото сигурно могат да разберат и по колко пъти седмично акаме, ако си поставят за цел.

# 10
  • София
  • Мнения: 7 454
Кукумицинка, аз мисля, че на фантастите някоя "чакра" им е отворена. Simple Smile Пророци са много от тях, като започнеш от Жулн Верн. Или получават информация от космоса, или са ясновидци. Много неща, описани във фантастиката вече се сбъднаха.

# 11
  • Мнения: 9 206
Или обратния вариант. Науката и технологиите черпят идеи от фантастиката и се опитват да ги постигнат.

# 12
  • Мнения: 21 485
Мисля, че и двата варианта са вероятни. По принцип наистина се изисква въображение и някаква "ясновидска" настройка да си ги представиш някои неща като възможни и функциониращи на нивото на научно-техническия прогрес, което е съществувало към момента, когато са ги измислили. Примерно, за да стигнеш до реализацията на "Тесла", трябва да има един куп други открития, които са възможни, като се започне от колелото.

Освен това има много хора с инженерно-техническа мисъл и умения, на които им липсват оригинални идеи, та защо да не черпят идеи от някъде. Със сигурност съм срещала концепцията за устройство като смартфон много преди да съществува в реалността. Естествено, за някои неща е трудно доказуемо, че точно от еди-кой си е видял някой идеята. Нали затова има поговорка, че великите умове мислели еднакво. Мъжът ми правеше приложения и като се изчерпеше откъм идеи, ме питаше за идеи. От стотици идеи и предложения, повечето се оказваха вече реализирани. Някой също като мен се е сетил за такова приложение. Аз не знам, че съществува, те също не са ми откраднали идеите.

# 13
  • Мнения: 5 775
Интересна тема, мисля, че и двете се вдъхновяват едно от друго, не знам доколко се имитират обаче, защото пренасянето на всички идеи, зародени в изкуството, не е чак толкова просто да се пренесат в живота.

Примерно от притчата за Икар доста време е минало, преди хората да полетят в небето.

И в кръга на шегата - аз още си чакам телепортирането Smile

# 14
  • Мнения: 6 548
Вчера гледах филм с Ръсел Кроу със заглавие Enrage. Историята е за това, какво може да причини един груб коментар на пътя срещу друг шофьор. Брутален филм. И си мисля сега, защо в живота се случват лошите филмови истории. Защо, например, не се случи това, което Любен Дилов е описал в книгата си Атомният човек. Да паднат всички граници и хората да живеят без войни, без злоба и без лъжи помежду си. Излиза, че добротата е по-трудно постижима. А аз си мисля, че е точно обратното. Много по-трудно е да станеш убиец, например. Съвестта и възпитанието не биха го позволили. Тези граници с лошото може да ги има тогава, когато човек е научен да отсява доброто от лошото и правилното от неправилното. Когато децата ми бяха малки, често сме говорили за това, кои хора са повече в света-лошите или добрите. Естествено, че добрите. Иначе светът досега да се е взривил.

Общи условия

Активация на акаунт