Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?

Оох, ох, ох. Сещам се за приказката за нероден Петко, ама ситуациата не е за смях.

По темата:
Явно снахата е 100% егоистка. Нека да кръсти отрочето както си иска.
С този модел на поведение развода е почти сигурен, така че ....

Дори да не се стигне до това, ще дойде време за помагане при отгледжането. Тогава бабата и дядото с които не се е съобразила ще са мноооого заети
 
Така ще разбере (по трудния начин) какво е направила.

Искам да кажа, че наемът е имота на момчето може да го влага в изграждането на общо жилище.
А приносът на момичето да бъде от съвсем друго естество.
Примерно, ако се опитат да ме вкарат в подобна схема, сядам, кръстосвам крака и очаквам да ми сервират гурме меню в порцелан, къщата да блести от чистота, чаршафите да се сменят всяка седмица, бебето да е нахранено, чисто, спокойно, разходено  и здраво, да бъде обслужено с първокласна здравна грижа, гаредеробът ми да бъде безупречно поддържан, дрехите ми изпрани, изгладени и закачени за ползване, дрехите, които не са за пране да са занесени в химическото и взети оттам,  да ми се осигурява висок стандарт на социално общуване- приятели и близки, които харесвам да виждам редовно на различни видове събития и организация на културен живот- изложби, концерти, ресторанти, клубове и прочее, да ми се организират почивките адекватно- зимни, летни и в междинните сезони, в чужбина и у нас, спортните ми занимания също да не се пренебрегват, защото са ми безкрано важни, организирането на пазаруване от ежедневен и ежеседмичен характер с прясна и свежа храна- риба, месо, зеленчуци и плодове, също така- безкрайно важно- изключително ми е важно емоционалната сфера в която живея да е хармонична, тоест не желая да виждам намусени, кисели, зле облечени и недоволни от живота хора.
Ако съм пропуснала нещо /разбира се, че съм, това е доста непълно описание на дейностите, които се извършват в едно семейство и са предимно женски/, сигурна съм, че дамите тук с високи стандарти ще ме допълнят какъв още би могъл да бъде приносът на една жена към семейния живот.

И ако  гореописаните андрешковци се опитат да ме впрегнат да извършвам безплатен домакински, слугински, майчински, детегледачески, секретарски, сексуален, социален и още какъв ли не ресурс, който никак не е безплатен, ще помахам елегантно с ръка и ще се върна във високите етажи на социалната стълбица, където ценностите са построени по съвсем други стандарти.

Не, не трябва да сядаш в такъв случай, а да запретнеш ръкави и да изкараш за гурмето, майсенския порцелан и дом периньона.

Затова не съм фен на такъв тип "подаръци", защото вменяват незнайно колко и какви задължения и реално изобщо не са подаръци. Звучи прекрасно на първо четене да получиш жилище, после често се започва с изпълненията тип "който плаща той поръчва музиката" - ще идват когато те решат, ще купят обзавеждане каквото те харесват, или ще искат да ползват част от него като ваканционен имот, в случая ще искат детето да се кръсти на тях и още много други неща.

В случая най-добре да седнат и да изкоментират защо жената иска да кръсти детето точно на баща си, защо и първата буква дори не върши работа и да харесат с мъжа заедно някакво неутрално или комбинирано име, компромисен вариант.

Аз, освен всичко никак не обичам да ми обясняват какво трябва да правя, аз чудесно знам.

Горният пост е насочен не към теб, а към странната конфигурация, в която изключително тежко по мое мнение се обезценява и пренебрегва ПРИНОСЪТ, който има една жена към създаването на щастлив и дълготраен брак.
Което пак е оксиморон, защото щастливите бракове никой не ги напуска, разделя ги само Смъртта.
Искам да кажа, че е крайно нередно да се счита, че ресурсът на една жена е материален, това е дори унизително, защото е точно обратното. Най-грандиозният принос на една жена в гореописания щастлив брак е нематериален. Това е красота, нежност, грижа, любов, вдъхновение, женственост, ум, социални умения, възпитание, елегантност и все в този дух, включително и майчинството, чувството за семейственост, кокетството и прочее реквизити на женствеността.

Затова и в най-високите мъжки стандарти това са най-високо ценените качества в една жена и ако попитате който и да било мъж, какво цени в една жена, ще отговори точно това, дори и да го формулира по друг начин, както и да бъде обичан и да вижда възхищение в очите на любимата жена.

Нда. Тук обаче, жени начукват на жени да си знаят мястото, спрямо кинтите на баща ти.

Почвам да мисля, че някои потребителки се опитват да свалят други до собствените си компромиси и свеждане на главици, че да си успокоят съвестта за правилност.

Ако се абстрахираме от неприятната история. Дарина е хубаво име или Дария, а от Тодор може да стане Теодора, Дора, Теа, Тео.... нещо си
и т.н.
Петра не ми звучи добре. 
Но то не името е проблем, а това което тези хора демонстрират.
А какъв е пък този зор детето да е на бащата на булката. Това някакво съревнование ли е? И защо на бащата, а не на майката?  Тук има нещо повече...

Средата определя кое е правилно. Това е като със събуването на обувките, когато си на гости.
В селската среда нравите са други, жената  подчинена, първото дете кръстено на свекъра, по-либералните приемат да е кръстено на някой от бабите или дядовците, най-либералните се примиряват с буква. В случая явно са ортодоксални селяни и всичко ще е под конец по канона. Каквито и теории да си развиваме, какъвто и да е нашият неселски живот, това няма да промени нищо в конкретната среда и ситуация. Защо човек се сродява с такива хора и поле се бори с тях и става обект на подобни теми, можем само да гадаем.

Защото и тя явно е от същото тесто и държи да е на нейния баща. Щях да я разбера, ако тя иска неутрално име, а мъжът и свекърите натискат за традицията, ама традицията предполага и тя да влезе в дома на свекърите, особено щом и мъжът й пътува, пък тези селяни взели, че извадили половин милион лева и дали възможност младите да стартират в отделно жилище. При това не гарсониера или двустайна панелка.

Написано е съвсем ясно, че младите са си избрали всичко по жилището и обзавеждането сами, родителите на мъжа само са платили, егати намесата. За това как ще им използват подареното жилище като ваканционен имот също звучи леко абсурдно - жилището и на свекърите, и на младите е в един и същи град. Ще дойдат да ползват това на младите, че е с 200 метра по-близо до плажа ли? И ще си правят планове младите как тираничната свекърва трябва да идва и да помага за бебето?

Аз, както го виждам, подарили са на младите, защото те самите са така възпитани, че е редно да помогнат на детето си, ако могат, да му осигурят жилище и пр., защото и на тях вероятно да помогнали. Даже и не държат да е на тяхно име, а просто да не е Петра или Петромира. Че то на мен ми се прииска да тропна по масата или да падна на колене, молейки ги да не го кръщават с подобни ужасни имена.

Всъщност, това е най-интересният и може би, най - същественият въпрос в историята. Още по-интересно е, че в темата се настоява, че да се кръщава на свекъра е "селско", а да се кръщава на тъста "градско" ли е? Все тая. Според мен, трябвало е двамата да се разберат за името, да стигнат до приемливо и за двамата решение и да го съобщят на родителите. Така се прави в семейства, в които има разбирателство и обич. Да си мерят инатите, не е добра идея. Толкова ли няма сред милионите имена едно да се харесва на двамата.

Цялата история е селска, не само на единия или другия. Затова казвам селския канон какъв е, всички го знаем, и не виждам къде се образува драма. И в много неселски семейства се предават имена, но тук едва ли това ще е последната драма, защото ако не се спазват традициите, ще настъпят сериозни конфликти, очевидно и в младото семейство. Ако и се живее така на булката ще си кръсти детето както иска, няма да приеме апартамента и ще разчита, че мъжът и ще я последва. Или ще приеме да не я последва. Да се променят възгледите на по-възрастните участници ми се струва абсурдно.

А, де. Традиционалисти ниедни.

В моята рода, аз писах по-горе, малко хора са кръстени на баби и дядовци преди последните 2-3 поколения. От страна на баща ми, като връщам назад по права линия, докъдето ги знам, той е първият роден в град (и то София) и с родители, израсли в град, и в същото време първият, кръстен на дядо си. Един вид модерната София е натресла на селяните тая традиция.

Селяни ги наричам, за да не използвам други думи, по-обидни. Това не е географско. Баба ми беше от Трънско. Първото си дете кръщава с име, което харесва, нито един роднина не се казва така. Второто кръщава на покойния си баща.
Просто в примитивните патриархални общности традицията е такава, пък ако ще да са на жълтите павета, милионери, научни работници, свекърите колят и бесят, на тях се кръщава и прочее. Жената боса и бременна пред печката, знаете, да не се правим на паднали от Марс.

Селско не селско,на свекъра има кръстено,защо това да не е на тъста,като спазват традициите или те важат само за свекър и свекърва?