... Т.е. може би трябва да се правят по-малко неща и да се обръща на всичко повече внимание?
Обикновенно вече сме напред в бъдещето или назад в миналото, но не тук и сега.
- Публикувана: 7 ян. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 25 март 2025, 16:44 ч.
Натъжих се за....
A не е ли проблемът в това да сме в настоящия момент, когато ни се случват хубавите неща, за да ги усетим в цялост.
Обикновенно вече сме напред в бъдещето или назад в миналото, но не тук и сега.
За много неща се натъжавам, защото съм много емоционална. Много ми е болно и тъжно за бездомните животни и такива, които живеят в стрес, бой, синджири, отглеждани само за разплод или пък боеве. Но както казваше татко, по-голям звяр от човека няма. Дано има възмездие за изродите, които мъчат животни и то съвсем съзнателно!
С напредването на възрастта и загубата на родителите ми е много тъжно, хващам се, че станах цинична и не вярвам в нищо, мечтите ми и те никакви ги няма, защото знам, че са само мечти. Е, както казва Тарти, за какво изобщо е целия този цирк тогава?
С напредването на възрастта и загубата на родителите ми е много тъжно, хващам се, че станах цинична и не вярвам в нищо, мечтите ми и те никакви ги няма, защото знам, че са само мечти. Е, както казва Тарти, за какво изобщо е целия този цирк тогава?
Със смесени чувства ще си спомням за изминалата година...Бог ми даде дълго чаканата рожба, но ми отне моята опора, баща ми. Не успях да се насладя на първите месеци от майчинството си, бебето ми беше на три месеца когато татко се влоши. Следващите два месеца бяха ад, търчане по лекари и аптеки с малко бебе на ръце. Виждах го, че гасне, мозъка му отказва и нищо не можех да направя.
Успокоява ме мисълта, че поне дочака бебето и го видя за да си отиде спокоен.
Тъжно ми е, че малкия няма да познава дядо си, а той толкова много прилича на него.
Успокоява ме мисълта, че поне дочака бебето и го видя за да си отиде спокоен.
Тъжно ми е, че малкия няма да познава дядо си, а той толкова много прилича на него.
Тази тема ми действа доста депресиращо. Но може би човек има нужда да сподели с някого какво го натъжава, за да му олекне и да продължи напред с нови сили.
Мен ме натъжават празниците, защото си спомням хората, които вече не са сред нас, но пък съм благодарна, че са били в живота ми.
Натъжават ме и много други неща, но се опитвам да ги променя, а ако не мога, спирам да мисля в негативен аспект за тях, за да не ме тровят и в един момент ги приемам и се примирявам с тях.
А като усетя, че започвам да се депресирам от всичките ни заобикалящи негативни новини, бедствия и т.н., хващам се за косата като барон Мюнхаузен и сама се издърпвам от депресарския период. Не става лесно и не винаги е бързо, но колкото повече стоя в "гьола", толкова по-трудно става да изляза от него.
Всички имаме трудни моменти и периоди в живота си, кошмари, мъка и скръб около нас колкото щеш. Но дали с книга, песен или просто с една усмивка ще изберем да си вдъхнем надежда и вяра, че нещо по-добро ни чака си е наш избор. Пожелавам на всички в темата най-вече да сме здрави и тъжните емоции да ни застигат по-рядко.
Мен ме натъжават празниците, защото си спомням хората, които вече не са сред нас, но пък съм благодарна, че са били в живота ми.
Натъжават ме и много други неща, но се опитвам да ги променя, а ако не мога, спирам да мисля в негативен аспект за тях, за да не ме тровят и в един момент ги приемам и се примирявам с тях.
А като усетя, че започвам да се депресирам от всичките ни заобикалящи негативни новини, бедствия и т.н., хващам се за косата като барон Мюнхаузен и сама се издърпвам от депресарския период. Не става лесно и не винаги е бързо, но колкото повече стоя в "гьола", толкова по-трудно става да изляза от него.
Всички имаме трудни моменти и периоди в живота си, кошмари, мъка и скръб около нас колкото щеш. Но дали с книга, песен или просто с една усмивка ще изберем да си вдъхнем надежда и вяра, че нещо по-добро ни чака си е наш избор. Пожелавам на всички в темата най-вече да сме здрави и тъжните емоции да ни застигат по-рядко.
Аз пък не обичам изобщо този въпрос - Как си ?... В 90% от случаите, отговора е лъжа ...
Натъжих се днес докато водех детето на ДГ. Един човек беше паднал на тротоара, толкова много хора го подминаха. Вярно, беше бездомник ( поне по дрехите и аромата така се усещаше ) , но никой дори не се спря 🥺. Помогнах му да се изправи, толкова много благодарности ми отправи, че чак се разревах 🤦. Хората са много лоши , а това ме натъжава ужасно !
Натъжих се днес докато водех детето на ДГ. Един човек беше паднал на тротоара, толкова много хора го подминаха. Вярно, беше бездомник ( поне по дрехите и аромата така се усещаше ) , но никой дори не се спря 🥺. Помогнах му да се изправи, толкова много благодарности ми отправи, че чак се разревах 🤦. Хората са много лоши , а това ме натъжава ужасно !
Не отворих дума за отговора, а за въпроса и за проявата на внимание на хората един към друг. Дори с този мъничък въпрос като начало.
А за бездомниците и аз съм със объркани чувства. Бих направила нещо, ако нещо можеше да се направи. Но те са толкова много и един чай и една бисквита не стигат за да заеш , че нощес няма да измръзнат. А толкова много съдби, хора и животи не може някой да оправи от начало до край докато ги постави в равностойна позиция. Т.че дребни жестове правя, но после мисля много за човека и значм , че в същност нищо не е направено.
А за бездомниците и аз съм със объркани чувства. Бих направила нещо, ако нещо можеше да се направи. Но те са толкова много и един чай и една бисквита не стигат за да заеш , че нощес няма да измръзнат. А толкова много съдби, хора и животи не може някой да оправи от начало до край докато ги постави в равностойна позиция. Т.че дребни жестове правя, но после мисля много за човека и значм , че в същност нищо не е направено.
И на мен ми е тъжно, че откровено лошите, злобни и завистливи хора стават все повече и че хората просто решават, че ще те мразят, обиждат, нагрубяват и се заяждат целенасочено с теб, само защото не си на тяхното мнение и се държат все едно тяхното е единствено миродавното винаги и сякаш си длъжен да го споделяш и да се съгласяваш с него.
Много пъти ми се е случвало да виждам как никой не помага на някой в нужда. Винаги съм се притичвала на помощ, аз лично, обаче. Веднъж даже си изпатих.Докато помагам на възрастна жена да си качи чантите в автобуса, ми откраднаха портфейл.Имах само пари в него, затова и не подадох жалба, не беше малка сума, но реших, че няма смисъл..
Често ми се случва да не виждам смисъл в действия и знам,че е тъжно..
Много пъти ми се е случвало да виждам как никой не помага на някой в нужда. Винаги съм се притичвала на помощ, аз лично, обаче. Веднъж даже си изпатих.Докато помагам на възрастна жена да си качи чантите в автобуса, ми откраднаха портфейл.Имах само пари в него, затова и не подадох жалба, не беше малка сума, но реших, че няма смисъл..
Често ми се случва да не виждам смисъл в действия и знам,че е тъжно..