Много пъти ми се е случвало да виждам как никой не помага на някой в нужда. Винаги съм се притичвала на помощ, аз лично, обаче. Веднъж даже си изпатих.Докато помагам на възрастна жена да си качи чантите в автобуса, ми откраднаха портфейл.Имах само пари в него, затова и не подадох жалба, не беше малка сума, но реших, че няма смисъл..
Често ми се случва да не виждам смисъл в действия и знам,че е тъжно..
Откривам частица от себе си в този твой коментар.
И аз винаги се притичвам на помощ, единият път имаше паднал човек с разпилени торби с покупки около него. Когато тръгнах да помагам, той ме изгони и ме нагруби. Това няма да ме откаже, защото се имам за добър човек и това ми е като призвание - когато мога, да помагам.
Натъжавам се, как може да има хора, които да печелят на гърба на болката на другите - измамите с розите от името на благотворителна фондация, измамите с кутии за благотворителност. Колко алчен и безочлив трябва да си, та да се опитваш по такъв долен начин да спечелиш пари... на гърба от една страна на болните и страдащите и от друга на наивниците, които мислят, че така ще помогнат.
Натъжава ме и това, че към момента в света сякаш варварите са повече, отколкото в средновековието. Мнозина са се побъркали.. откачени диктатори - като този на Северна Корея, като този, който свалиха в Сирия, които си играят с животите на милиони. Как може да се допуска това..
Наскоро гледах документален филм и за лагерите, за отнетите човешки животи на евреите и това ме натъжи, непростимо е.
Натъжава ме и безобразието по пътищата - как може толкова неразумни хора да има.. хубаво искаш да отнемеш своя живот - направи го, но защо въвличаш и този на невинни? Защо другите трябва да страдат от това, че си решил да се качиш пиян и надрусан зад волана, защо?
Натъжава ме и това, че наистина хората са станали много злобни, заяждащи се, нетактични.
