Личен бюджет

Аз отделям за всички задължителни разходи. Направила съм си сметка каква сума да не превишавам седмично/разбирай 4 седмици/ до другата заплата и също заделям. Останалото спестявам.

Отделени банкови сметки, отделен бюджет, отделни кредитни карти.
Винаги всичко е било отделно. Докато дъщеря ни беше ученичка, а после и в колеж, имахме/май още я има обща сметка, от която се покрива всичко необходимо.
Всеки от нас има определени месечни задължения, които не подлежат на обсъждане, от там нататък всеки е свободен да прави с финансите си това, което му се нрави.
Пътувания, ваканции, инвестиции, чанти, обувки и т.н
Никой никому не дължи обяснения.

И у дома е така, само че не е сметка, а кеш. Една равна за двамата сума, която стига за сметки и храна. Поделили сме колата и обслужването ѝ от него, децата и обслужването им от мен. (Звучи смешно, но е така...)
Естествено, за големи разходи като почивки, ремонти и т.н. също участваме и двамата, в зависимост кой какви възможности има в момента. Аз покривам боледуванията на децата, защото от няколко години те са ни най-тежкият разход... Тази година вече направих и на двамата мъници допълнително здравно, защото ми писна... Но и това си е разправия - фактури, рецепти, аптеки ... После сканирай всичко, качи в приложението... Мъжа не би се занимал с тая бумащина...
Аз пък не бих се занимавала да търся сервизи и да уговарям часове при монтьори, които, в редките случаи, в които съм водила или прибирала колата от обслужване, ме гледат като полезно изкопаемо и ми говорят бавно, все едно съм шимпанзе...

Тази схема за мен работи още от преди да сме семейство. И най-важното - Н И К О Г А да не харча абосолютно всичките си пари и винаги да имам нещо на страни. Може 50лв да са ми останали, но не съм на червено.

Включвам се много късно, но мисля, че не пречи. Семейна съм, но последната година живях сама в собствения ми апартамент, който е отделно от семейното жилище, тоест не плащах наем, но напълно сама плащах всичко останало.
Мога да кажа със сигурност, че животът напълно самостоятелно с един бюджет е много по-скъп, отколкото ако се дели с други членове на семейството. Например битовите сметки - през зимата парното работеше денонощно в хола и кухнята, в спалнята изобщо не пусках, защото през деня не стоя там, а нощем става много горещо с парно. Когато делях апартамента, пак процедирахме по същия начин, само че имаше с кого да деля сметките. Това важи и за климатика през лятото. Към това трябва да добавя общи сметки около етажната собственост като парите за автомата на асансьора, който плащахме 3 апартамента, по 60 лв на месец, за покрива на входа, по 30 лв на месец, за частния домоуправител, все сама ги плащах. Кабелна, интернет също нямаше с кого да деля, а цената си е все същата, без значение колко хора живеят.
С храната нещата стояха по-добре, защото пазарувах и готвех само колко аз ям, понякога се случваше обаче да хвърлям сготвена  храна, няма кой да я изяде, ако аз не я изям по някаква причина, най-често ако съм отишла някъде, а не ям нещо, престояло повече от 24 часа в хладилника, както и ако сготвя нещо, но остане и не ми се яде повече от него.
Предполагам, че хора, които живеят дълго сами трябва да имат по-големи суми, заделени за спешни нужди. Сигурно щях да работя по този въпрос, за да увелича заделаната сума в следващите 2-3 години.
В началото на този месец поради неразрешим здравословен проблем се прибрах отново в семейния апартамент, където деля по-малко пространство, но и сметки със сина ми и мъжа ми. Още не знам каква ще е равносметката в края на месеца, а и след още 1-2, за да направя разлика, но е достатъчен факта, че се прибрах, защото се наложи да намаля работните ангажименти, тоест личният ми доход намаля. Всичко това е от позицията на жена на 61 г. Не знам как живеят младежи по на 20+, които не са семейни още, но се издържат сами. Предполагам, че е съвсем различно при тях.

Благодаря за отговора! Беше ми важна гледната точка на човек, който живее и се справя сам.