Аз си забравих телефона в работата, но си нося зарядното. 
- Публикувана: 22 фев. 2025, 19:32 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2025, 19:06 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 12)
Аз доста време си държах на работа един кабел, ей така за всеки случай, ако потрябва да мога да си бодна телефона поне към компютъра да се позареди. Нямам навик да държа повече на брой зарядни, иначе и това да съм оставила там, също както си държа един "дежурен" чадър и подобни.
Ако трябва да си разнасям едно зарядно вкъщи и на работа... Абе няма какво да ви обяснявам, в тая тема всички ще ме разберете
Ако трябва да си разнасям едно зарядно вкъщи и на работа... Абе няма какво да ви обяснявам, в тая тема всички ще ме разберете
Когато се качиш на грешния автобус и той те замъкне някъде вдън гори Тилилейски и се наложи да вървиш после пеша поне си си направил крачките за деня...
Аз пък един път така се обърках с междуселските автобуси, че си направих едно пътешествие. Трябваше да пътувам от Пловдив до с. Първенец. Автобуса до Храбрино минава оттам, обаче бях достатъчно завеяна, че се качих на автобуса до с. Марково. Хайде от Марково обратно на автогарата в Пловдив. Качих се в крайна сметка в правилния автобус, обаче какво ми стана, изпуснах спирката в Първенец и отидох в Храбрино. 😁 Хайде пак с обратния курс от Храбрино до Първенец.
Уфффф, останалите живи мозъчни клетки в мозъка ми явно изпаднаха в кома.
Аз, че съм си Муня по природному е ясно, но този път вероятно и жегата допринесе.
Седя в хола на дивана и зяпам филм. Звънва телефона с мелодия, която е различна от обичайната (дъщеря ми, майка ми, баща ми, една съседка и една колежка са с различни). Та, мелодиите ги знам наизуст, точно, защото, когато зазвучи съответната аз знам кой ме търси. Дотук добре.
Ама не знам защо решавам, че звънящата мелодия е на дъщеря ми, която е в съседната стая и която блажено си говори по телефона. Връхлитам там без да чукам, за да я питам защо ми звъни. Тя ме поглежда все едно вижда летяща катерица, ядяща сладолед, докато аз осъзнавам, че това е мелодията на майка ми.
Как и защо се обърках така нямам обяснение.
Аз, че съм си Муня по природному е ясно, но този път вероятно и жегата допринесе.
Седя в хола на дивана и зяпам филм. Звънва телефона с мелодия, която е различна от обичайната (дъщеря ми, майка ми, баща ми, една съседка и една колежка са с различни). Та, мелодиите ги знам наизуст, точно, защото, когато зазвучи съответната аз знам кой ме търси. Дотук добре.
Ама не знам защо решавам, че звънящата мелодия е на дъщеря ми, която е в съседната стая и която блажено си говори по телефона. Връхлитам там без да чукам, за да я питам защо ми звъни. Тя ме поглежда все едно вижда летяща катерица, ядяща сладолед, докато аз осъзнавам, че това е мелодията на майка ми.
Как и защо се обърках така нямам обяснение.
Отдавна не съм се записвала, но онзи ден, в отчаян опит да си направя фрапе:
Сипвам вода в голяма чаша.
Бъркам в шкафа и вадя буркан с кафе.
Вземам прилежащата лъжичка - в този момент бавноразвиващият се хамстер в главата ми, почва да вижда, че нещо не е наред, обаче мускулната ми памет е неподвластна на разни хамстери...
Та гребвам от кафето за варене и шльопвам в чашата с вода.
3 минути гледам като теле и не мога да осъзная какво се случва.
Накрая осмислих проблема и излях този бълвоч в мивката. Още ме боли сърцето за цяла лъжичка от любимото ми кафе изхвърлена в мивката.
Хем буркана с мляното кафе за варене има лъжичка, а в този с инстантно - няма ... И пак не стоплих на време...
Сякаш някой ми беше премахнал главата.
Сипвам вода в голяма чаша.
Бъркам в шкафа и вадя буркан с кафе.
Вземам прилежащата лъжичка - в този момент бавноразвиващият се хамстер в главата ми, почва да вижда, че нещо не е наред, обаче мускулната ми памет е неподвластна на разни хамстери...
Та гребвам от кафето за варене и шльопвам в чашата с вода.
3 минути гледам като теле и не мога да осъзная какво се случва.
Накрая осмислих проблема и излях този бълвоч в мивката. Още ме боли сърцето за цяла лъжичка от любимото ми кафе изхвърлена в мивката.
Хем буркана с мляното кафе за варене има лъжичка, а в този с инстантно - няма ... И пак не стоплих на време...
Сякаш някой ми беше премахнал главата.
Преди първото кафе и аз съм с премахната глава и добре, че приготвянето му е напълно автоматизирано и независимо от интелектуалната ми дейност (по-скоро от липсата й), тук таме с някое изключение, което и за тази тема е било достойно и е описвано 
Днес имах леко затруднение само, даже не е и за темата - не можах да си избера чаша и мислих цели пет минути пред разтворените врати на четири шкафа (разпределила съм ги, че не се събират в един, което да не се разбира в смисъл, че всичките четири са пълни със сервизи за кафе, смесени са с такива за хранене).
Днес имах леко затруднение само, даже не е и за темата - не можах да си избера чаша и мислих цели пет минути пред разтворените врати на четири шкафа (разпределила съм ги, че не се събират в един, което да не се разбира в смисъл, че всичките четири са пълни със сервизи за кафе, смесени са с такива за хранене).
На мен в последните години не ми носи никак лед (дори и в твърдо питие) и го избягвам, но в едно горещо лято излизам от дело и сядам току до съда с приятелка на кафе. Носят ми топла вода и от възмущение забравих, че не нося на лед, та поръчах да донесат. Тя ме подсеща, докато чакаме сервитьора. Аз се раздвоявам и аха да откажа, но все пак намерих аргумент (като си помислих за топлата вода в жегата) - е, айде, от мен да мине, ще пия с лед, поне ММ ще е доволен още довечера Така и стана - дума не можех да обеля още след час. А дали е бил доволен, не разбрах, че нямаше как да го питам 
Така и стана - дума не можех да обеля още след час. А дали е бил доволен, не разбрах, че нямаше как да го питам
Ох, бучка ли...никакви такива умалителни, че няма кой да вади една по една, а вкъщи вода пия от халба за бира. Лед си правя в еднократни пластмасови чашки, пълни до половината - вадя една и приключвам въпроса
Съвсем отделна тема е че аз много студено не обичам и съответно пък се почва едно доливане на изстудена и неизстудена вода, с междинно опитване, докато стане точно както я искам Погледите са безценни когато има свидетели... Пишат ми го към мунщините по принцип, та затова си го разказвам тук.
Съвсем отделна тема е че аз много студено не обичам и съответно пък се почва едно доливане на изстудена и неизстудена вода, с междинно опитване, докато стане точно както я искам
Погледите са безценни когато има свидетели... Пишат ми го към мунщините по принцип, та затова си го разказвам тук. 
Баба имаше един много хубав лаф: Всеки башка луд Умна жена беше, права е и за това.
Чак хладка бира си е сквернословие направо. Но и ако е съвсем на лед студена, аз не мога да ѝ се изкефя - почти нищо не вкусвам от нея, освен че е много студена и че е газирана. Ами аз със същия успех мога и газирана вода да пия, пак много студена. Аромат има, разбира се, но е по-слаб така. А на муня Натка обонянието често не е баш на ниво и... отиде кефът от бирата, установено е с много опити.
С приятели сме сядали и се е случвало едни си поръчват най-малката наливна на заведението, че да я свършат бързо, докато е ледена. А пред мен е най-голямата и тежка халба която предлагат, аз я искам малко по-леко да е студена, но пък да си задържи температурата а не както в по-тънка чаша. И после от двата края на масата си казваме муни и мунчовци едни на други и как не разбираме
Пипи, ти направо вървиш към отказване, така го виждам аз Около мен масово който пуши такова, го прави същото - изпушените ги прибира или обратно в кутията, или в друга пак такава само за тях. Точно на теб няма нужда да разказвам резултата
Умна жена беше, права е и за това.Чак хладка бира си е сквернословие направо. Но и ако е съвсем на лед студена, аз не мога да ѝ се изкефя - почти нищо не вкусвам от нея, освен че е много студена и че е газирана. Ами аз със същия успех мога и газирана вода да пия, пак много студена. Аромат има, разбира се, но е по-слаб така. А на муня Натка обонянието често не е баш на ниво и... отиде кефът от бирата, установено е с много опити.
С приятели сме сядали и се е случвало едни си поръчват най-малката наливна на заведението, че да я свършат бързо, докато е ледена. А пред мен е най-голямата и тежка халба която предлагат, аз я искам малко по-леко да е студена, но пък да си задържи температурата а не както в по-тънка чаша. И после от двата края на масата си казваме муни и мунчовци едни на други и как не разбираме
Пипи, ти направо вървиш към отказване, така го виждам аз
Около мен масово който пуши такова, го прави същото - изпушените ги прибира или обратно в кутията, или в друга пак такава само за тях. Точно на теб няма нужда да разказвам резултата Aз пък обратното, бира, розе, айрян трябва да са ледени. Всички се възмущават как слагам лед в бира. Ми бързо се стопля, а мразя хладка бира
Или някой те цака с топла бира
Препоръчани теми