Американски колеж - тридесет и първа тема

Изобщо не му предавам никакви нагласи. Почти не съм говорил с него за АК, а дума да не става пък да съм му казвал, че е на всяка цена. Е елате да го видите как не става от Майнкрафт и Фортнайт. Това са си мои разсъждения и не съм ги и обсъждал с него, просто на мен ми е ясно. С него и въобще не може да се говори за учене, макар че е отличник, завърши 6 клас с 5,75, три петици и другото шестици, така че какво ще стане не знам. Той дори не знае какво е АК, камо ли пък да мисли, че на всяка цена трябва да влезе. Той си гледа гейминга 🤣

И аз съм съгласна с разсъжденията на Мецан в по-голямата им част. На моето дете АК би му паснал перфектно, отделно и тя има огромно желание за там.  Тя се влюби в колежа покрай пролетните зелени училища.

Покрай фиаското, което имахме с изпитите за СМГ и НПМГ в четвърти клас, обаче, аз постоянно й набивам в главата, че това не е единствения вариант, че съдбата си знае работата и ще попадне точно там, където трябва. Беше си навила, че иска СМГ до степен на мания и като не я приеха буквално за стотни, разочарованието беше огромно и адски много й пострада самочувствието. Още се борим с последствията.

В момента сме в ситуацията хем иска само АК, хем е тотално убедена, че няма да се справи с изпита там. Постоянно ме пита с какъв бал влизат резервите и чака с нетърпение да разбере за тази година, понеже нямало шанс да влезе на първо класиране. Същевременно обаче, не иска и да погледне каквото и да било за друго училище. Показвам й други училища и паралелки, които си мисля, че биха й паснали, не ги и поглежда. Единствено казва какво със сигурност не иска, за всичко друго казва, че е й е все едно.

Направо не знам как да го боря това ниско самочувствие и притеснителност. Добра ученичка е, изкарва сравнително лесно отлични оценки (и тя като на Мецан детето, не става от компютъра и играе почти денонощно на нещо) и по-ниските са най-вече ако се е панирала много, особено на устно изпитване. Та ако нещо я спъне, това ще е. Иначе, съм убедена, че ако е достатъчно фокусирана и спокойна, ще се справи достатъчно добре, за да я приемат.

В тази връзка, приемам всякакви съвети за борба с ниско самочувствие и сериозно подценяване на собствените й възможности. Аз колкото и да говоря - няма файда.

Аз мога да ви кажа как да се справите с игрите - ММ просто взе компютъра на нашия син и му даваше лаптопа за един час вечер да си напише домашните . Изчисти му се главата като след вакуумно почистване .

Ох, пробвала съм го това, намира си всевъзможни други неща да играе - например телефона. Хем съм сложила хиляди ограничения и пак успява да ги заобиколи. Ако ли пък взема съвсем всичко - пак не учи, а почва да рисува. Абе, няма оправия. Единствено ако й вися плътно до главата и учи до мен, но няма как да го правя вски ден.
Въпреки това, се справя задоволително добре и с толкова малко учене.

И телефона му взе и му купи за 50 лв един Самсунг с копчета 😁. Първите дни има една депресия (ефекта на отнемането), но на мъжа ми много не му минават тия и след това синът ни беше като оздравял от болест без устройствата. Е, трябва да ги върнеш в един момент, но ефектът беше постигнат, изпитите взети, резултатите успешни.

И аз съм кат Мецан със сходни мисли, та напълно и безкрайно го разбирам какво му е. При нас има малко изкривяване от Дивака, де, особено след приказките му на вече дърти години как най-хубавото му време било в Колежа... и не знам от там ли, но нейно височество сега залитна в крайност отсега да се психясва, че нямало да я приемат, какво ще прави тогава, знаела, че лесно се затъпявало в седми клас, ами ако и тя затъпеела... направо не знам ще ни оцелеят ли нервите до април, като почна с истериите от лятото. Успокоявам, говоря, обяснявам, че всичко не е енавсяка цена и т.н. Даже си наложих аз да не повдигам темата изобщо, обаче то пък влиза в оня ужасяващ период на самонавиване и свръхфокусиране, от който бързо не се излиза... та, не знам. Явно ще ви врещим периодично тук с Мецан, като единственото място, на което могат да ни разберат лудостта и така...

То най-добре драмите с кандидатстването се обсъждат в наборните теми

Нашите седмокласни страсти и мисли бяха като на Мецан, без крайностите. Осъзнато бяхме избрали Френската и понеже беше приета там, просто чакахме спокойно. Винаги се случва това, което е най-добро.
Не знам как би било във ФЕГ (децата от нейния набор, които учиха там, са чудесни и не съм чула лоши отзиви), но с обичайните слабости на АК, пак бихме го избрали, защото, каквото и да си говорим, е различно. Положително различно. Е, не съм сигурна, че сандвичите с пастет са оправдани, но, ако не причинява неудобства, има смисъл.

При нас (за съжаление може би) изобщо не е като при Миленита или Силви. На него хич не му пука, камо ли да се тръшка, че нямало да влезе някъде, и точно обратното на дъщерята на Силви - той има голямо самочувствие. Казва ми, че аз съм бил зубър, той не искал да бъде зубър в никакъв случай и си играе игрите. Точно в АК мисля, че ще му наместят чарковете както трябва. Само дето както я кара, не знам как ще влезе, обаче той си има самочувствие, геймър братче и туйто. Кво искаш от мен, вика, завърших с 5,75. (В реномирано ЧУ, това аз го казвам, не той). Дори когато се издъни нещо, вика - ама то беше много трудно и аз пак много добре съм се справил, моята оценка е втора (трета, четвърта) в класа (групата) и т.н. Силви, не знам братче (сестро), нашият проблем е обратен на вашия 🤣🤣🤣
Ако в къщи има някой, който психясва, че няма да го приемат, това съм аз. На него не му пука и хич не ще и да знае...
П.П. Да му се вземат устройствата е абсолютно невъзможно. Знам какво казвам. Ако само опитам нещо такова, на втората минута ще дойдат да ме приберат за насилие над дете. Целият квартал ще разбере 🤣 И през ум не ми минава.

Мецане, стискам палци момчето ти да влезе и колежът да оправдае надеждите ти.
Някои съвестни деца се стресират от натоварването и от високите критерии за оценяване на част от учителите в АК. Не знам дали колежът е най-доброто място за тях. Вие този проблем явно няма да го имате
Същевременно има ученици, които прелитат през колежа без много усилия, без да се впечатляват дали успехът им гравитира около 6.00, 5.00 или 4.50. Повечето от тях са си много добре в училището - пожелавам ти синът ти да е от тях, но една част (малка част, обаче я има) не се научават много-много да учат и работят, а формата на обучение в колежа донякъде ги улеснява (например с груповите проекти, където могат да се скатаят, а онези стресираните да извоюват висока оценка на цялата група). Не знам дали те извличат особени ползи от колежа, но и в живота е така, невинаги най-работните са най-успешни.

За скатаването чест му прави, никога не се скатава, и при нас имаха групови проекти, винаги най-съвестно си прави неговата част и обикновено е инициаторът да говори с другите по Вайбър кой докъде е стигнал, помага на който изостава и два пъти ходи на гости в едно друго момче, за да му помогне да си направи неговата част. Не страда от липса на самочувствие, а е по-скоро точно обратното, но вътрешно е много раним, но не го показва. Дори когато се прави, че не му пука, всъщност вътрешно много му пука и страда, все пак живея с него и мисля, че съм наясно, но предпочита да скърца със зъби и никога няма да си признае, че е наранен.

Мецане, по-добре е като че ли, че не се притеснява излишно синът ти. И на изпита ще му е по-добре така, защото за него ще му бъдат полезни качества като самообладание и увереност. Не го мисли, той и сам ще се оправи, и по-добре, че не е зубър Само не зная от къде му е хрумнало на теб да лепне този етикет (вероятно сам си си го сложил 😁).

Не, аз съм му казвал как съм имал шестици по всичко и как съм четял много книги и той казва - ти си бил зубър, аз не искам вика за нищо на света. И не иска да чете, затова се разправяме най-много, вика аз зубър като теб никога няма да стана, и в кварталното да съм, не ми пука братче, а сега ме остави да играя. Но това не е вярно и аз знам, че му пука, но така говори.
Аш, точно на теб ще съм ти благодарен цял живот, че ни насочи към КО и никога няма да го забравя.
Хоуп в другата тема писа небивалици, как съм бил отписвал детето от високобалови училища в начален етап и каква травма било това за него и аз просто паднах от такива ужасни неща, няма думичка вярно в тях, разбира се. От първи клас сме в КО и не сме го сменяли, какъв начален етап, какви глупости. А в КО отидохме заради тебе, Аш. Вечно ще ти бъда благодарен, ти единствена даде много практичен съвет, който работи, след като ни махнаха от Света София след Пук. Да, в ПУК беше в СС и не ни подновиха договора. Никога лоша дума няма да кажа срещу СС. В ПУК го научиха да чете, той идваше от немско училище и градина и не можеше даже да срича. В ПУК в СС го научиха да чете гладко още първия срок, научиха го да пише ръкописно, по български дръпна там години напред, всички пропиляни години в Киндероазе и Дойче шуле. Страхотни са в СС, да, не ни подновиха договора след ПУК, но много го научиха и ти, Аш, когато се чудех и всичко изглеждаше безнадеждно през май месец в ПУК, ме насочи към КО и никога няма да забравя и вечно ще ти бъда благодарен. И права излезе за всичко и да, КО разбира се, не е като СС, но е много сравнимо - ето резултатите от тази година НВО...по математика в София СС е трета след СМГ и ПЧМГ и изпреварва НПМГ, която е на четвърто място и веднага след това е КО на пето. По БЕЛ СС е на второ място след СМГ само с 8 стотни разлика, 0,08! И след това е КО с по-малко от точка разлика със СС. Със сертификатите по английски децата от силната група от КО имат почти същите като от СС, поне моето има...та КО, не е съвсем СС, но най-много се доближава от всички, което ти ми каза, когато бях отчаян. Цял живот където те видя, ще те черпя, макар че досега никога никъде не съм те видял, но знае ли Господ...отплеснах се, но всичко това ми е много чувствителна тема, понеже съм го преживял.
И на Призма детето е било в КО. Ние няма да стигнем естествено Бръшляновата лига, не си го и помислям, ама поне в АК да влезе...а ако не стане, съдба. Поне знам какво искаме.

Радвам се, че съм помогнала 😁. Не се отказвай така лесно от Бръшляновата лига 😁

Мецане, от съучениците от КО един учи медицина в Хайделберг, друго момиче - пак медицина в СУ, един учи в ETH Zurich, така че не са толкова безнадеждни нещата