Любители на котки - Тема 205

  • 31 071
  • 750
  •   1
Отговори
# 315
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 209
Благодаря ☺️
Смешна случка:
Вчера излизам на двора и чувам от някъде жално мяукане. Звучеше като малко котенце. В началото помислих, че е Лео - я на покрива, я на крушата пред къщата. После се сетих, че рой е вътре и спи.
Викам - писи, писи, нищо не идва, мяукането се засилва. По едно време осъзнавам , че идва от плевнята. Тръгнах и звука се усилва. Отварям вратата зад кучето и какво да видя - нашата Точка се хванала в капана за плъхове 😂
Моят мъж сложил котешка храна за примамка, а тя явно се е шмугнала докато вратата е отворена. И нали е дребна и лакома - се хванала 😂😂😂
Пуснахме я, нямаше по- гальовна от нея за цели 2 минути. После пак си стана същата Точка - кривондела.

# 316
  • София
  • Мнения: 35 602
Ох, в капана за плъхове Joy

Утро, бях като мъжа ти. Две години (ако не и повече) мъжът ми и синът ми искаха коте, аз обаче инат - твърдо "не". Сега ми се е качила на главата, а аз с кеф я оставям да се разхожда отгоре. Много се привързах Simple Smile

# 317
  • Мнения: 5 010
И аз съм от преобразените. Твърдях, че не харесвам котки - своенравни,  жилището зямирисва от тоалетната им и са пречка за пътуване.

Сега очаквам сутрешния ритуал за добро утро с дълго мъркане и обтриване на страничните жлези в лицето ми. Голяма гушла ни се падна и ни направи и коткари.

# 318
  • Мнения: 5 650
Аз взех котка, заради детето. Сакура е моментно решение. Живеех си много добре без тях и ми беше в пъти по-лесно.
Сега ми е трудно, мръсно и миризливо 😏😄, чудя си се на ума. Обаче ще си ги гледам, докато са около мен, да са ми живи и здрави❤️
Скоро уж само едната, ама да видим.

Последна редакция: ср, 02 апр 2025, 21:58 от red soul

# 319
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 209
Влизат ни под кожата тия калпазани 😂
Слушам мъжът ми говори на Лео уж се кара - лошо момче, лошо! И си дал ръката доброволно на Лео да я дъвче ( той много леко го прави)

# 320
  • Мнения: 623
Сакура е моментно решение.
Моментно решение с невероятно сладка муцунка Simple Smile

И моята щерка като каже "аз като се изнеса ще си взема Оникс и Дейзи", хич не ѝ вярвам.
Баща ѝ се смее, че ние ще "обгрижваме" нейните котки в нейната къща.

Вчера дадохме 270 лв за мокра храна в Нечовешкият и 90 лв за суха във вет. клиника.
Каката в Нечовешкият се смя с касовата бележка "да я изчакаме да излезе" и "за първи път имам такава бележка" и размахва чаршафа.

# 321
  • София
  • Мнения: 15 543
И моята щерка като каже "аз като се изнеса ще си взема Оникс и Дейзи", хич не ѝ вярвам.
Баща ѝ се смее, че ние ще "обгрижваме" нейните котки в нейната къща.
Боги, Киро и Рижко са котките на дъщеря ми. Познайте дали са при нея? Joy Но поне можем да ходим навсякъде с мъжа ми, защото ако ние пътуваме, идва да се грижи за котките.

# 322
  • Мнения: 3 859
Моите и тримата са си мои. Мегчето не беше планувана, де, но сега не си представям живот без нея. Ето, в момента Кастиел е в скута ми, а Мег е застанала между мен и клавиатурата и проси ласки. Само онова сърдитото, дето си седи в другата стая да беше и то такова. Преди малко бродеше като таласъм по тъмния коридор.

# 323
  • Мнения: 632
Ааааа ще си вземат котките децата, ама друг път Grinning Аз самата оставих първата ми котка на нашите, за да си зема още една хахаха. Една при мама и тати, една при мене и гаджето. Добре, че от самото начало му бях заявила, че котакът идва с мен, ако се разделим, щото точно така стана и нямаше да го прежаля (котака, гаджето го прежалих Grinning). А моята щерка отсега ми е заявила, че като заживее сама (има едно 10ина години до тогава поне), ще си вземе куче. Мен ме устройва, само да не ми мрънка за куче, просто не ставам за кучегледач. Обичам ги много, но аз съм мързел, като котка съм хахахах. Не става да излизам по тъмно и студено за разходки, просто не е моето.
Иначе и аз хем толкова ги обичам котките, хем осъзнавам какъв ангажимент са си и си мисля, че ако не беше детето може би нямаше да взема нови котета. От друга страна просто не си представям къщата буквално празна. Simple Smile

# 324
  • Мнения: 5 650
Таня, хич не ми даваш надежда, да знаеш.

# 325
  • София
  • Мнения: 12 385
Нашият котарак го взехме заради детето, точно в ковида - юли месец беше 2020. Беше бебе на около 2 месеца (изхвърлено на улицата), остри бебешки зъби имаше и така ни хапеше и дереше Joy
ММ не го обича. Едва от скоро започна да свиква, че няма как да го дадем на някой да го гледа. Всяко лято Томчето е селски прашен котарак, по цял ден е навън, вечер се прибира да спи при майка ми. Капризен е много, глезен, шумен - мяука като сирена. Но е най-добрият котарак на света. Спи по цяла нощ, събота и неделя дори до обяд, че и ние спим до късно. Ето го от сутринта:

# 326
  • Пловдив
  • Мнения: 14 820
И аз съм от тези, които не искаха животни в къщи. Но бях принудена. То беше цяла драма.

Скрит текст:
Дъщеря ми иска коте отдавна, аз все отказвах. Само че имаше проблеми с училище. След пандемията започна да ходи все по рядко, едва я избутвах. Беше кошмар, по 500-600 отсъствия на година. Докато дойде 12-ти клас и последната учебна седмица. Нещо не беше в настроение и каза, че няма да ходи. Госпожата по БЕЛ се обади по телефона и каза, че ако не отиде няма да и оформи оценка и няма да се яви на матура. И ще всичко се проваля и ще повтаря година. Молих, заплашвах - не, не я интересувало. Тогава казах - имам сделка. Тя каза - нищо не ме интересува, няма да отида (беше втора смяна). И аз - последния коз - отиваш на училище, оформят те, връщаш се и отиваме да вземем коте. Тя скочи и отиде. Преди това избрахме котето от Базара и се уговорихме по телефона. Докато беше на училище купих всичко необходимо и вечерта замръкнахме с Луцифер.

Сега си го дундуркам и му се радвам HeartpulseHeartpulseHeartpulse

# 327
  • Мнения: 6 534
У дома е зоопарк. Рибите не са моя грижа. Папагалите не ги  искам и съм дала ултиматум на мм да ги разкара. Сина е котаракът на дъщеря  ни. Но тя е само божество, при което котът ходи на  поклонение. А аз съм персонал. Ама пък го обожавам тоя ушат малчо.  
Кардю е сбъднатата детска мечта за куче на мм. Обаче пак аз съм персонал. А сега е просто ад. Кръстът ми блокира, а Кардюхата като е отпуснат си тежи сериозно. Но скоро старчето ще препуска в кучешкия рай, здрав и без болка.

# 328
  • Мнения: 7 979
Чуи е коте на първородния. Поиска си я за подарък по случай завършването. Бяхме против второ коте, защото възрастната котка не понася други себеподобни, но омекнахме заради него, това му било единственото желание. Е, той се изнесе, но Чубака остана. У нас щяло да и бъде по-добре.
Днес тя направи 2 години, празнувахме,  махнахме и бодито. Дано да няма повече здравословни сакатлъци , че много ни уплаши. Снимки утре.

# 329
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 209
Сега ако тръгна да изброявам всички животни които съм имала... Зоологическа градина ряпа да яде! Израснала съм с родители коткари, майка която спира на пътя, за да премести торен червей и охлюв. Та, крушата ябълки бе ражда 😂
С Кети беше любов от пръв поглед ( разказвала съм ви), Чери също съм ви разказвала как и защо в прибран ( уж да е на мъжа ми).
От там вече нещата излизат извън контрол, особено след като заживяхме на село 😂
То и детето докато беше гражданче мрънкаше за куче. Е, прибра Джеско от улицата, разходките бяха до преди 2-3 години, сега тази чест се пада на мен 🙄
Кокошките се водят мои, мъжът ми мрънка срещу тях, но в студените месеци той ги отваря, затваря, храни и яде яйца и ушите му плющят 🤪
Ако зависеше от мен бих имала и виетнамски прасенца, ама в нашето семейство добре се угояваме ( без сина който е с право черво ), та ме е страх да не си отгледаме някоя голяма свиня 😂😂😂

Общи условия

Активация на акаунт