Дългото чакане след трансфер – тема 117

  • 32 426
  • 740
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 103
ЧХГ ви нараства чудесно, успокойте се, всичко изглежда наред
Това към мен ли? А мерните единици?

# 256
  • Мнения: 2 270
+ за казаното от cesleste
mIU/mL и UI/L са едно към едно. Няма повод за притеснение.

# 257
  • Мнения: 8


Еднозначни са.

# 258
  • Мнения: 103
2402, Ivi bivi, cesleste, myshine, благодаря ви от сърце момичета! Наистина ме успокоихте. Никога повече няма да питам chat GPT за изледвания.
Още не мога са повярвам, че виждам + след 5 години процедури и разочарования.  Желая успех на всички тук ❤️


# 259
  • Мнения: 1
Здравейте,на 08 април ми беше трансфера на 5 дневен ембрион,това са изследванията от днес


Какво мислите за прогестерона и hcg , първи опит ми е,информирам се до колкото мога, струва ми се ок, но да питам Simple Smile

Не успявам да се свържа с акушерката и затова първо тук питам. С донорска яйцеклетка съм,ако това е от значение,мисля че не е важно,но да си кажа Simple Smile


Благодаря

Последна редакция: вт, 22 апр 2025, 17:49 от Coffee_to

# 260
  • Мнения: 225
Здравейте, отново.. Вчера на 6ти ден след теансфер на 5 дневен ембрион реших да направя пиклив тест и излезна бледа черта.. днес реших да направя още 1 сутринта и за съжаление чертата е избледняла още..Сърцето ми за пореден път е разбито.. Не мога да опиша какво изпитвам.. Срам,болка,тъга.. Искам да се свия на топка в леглото и да не спирам да рева цял ден.. Психически не издържам на всичко .. На всякъде само бременни жени.. Всичките ми приятелки и познати сякаш се състезават коя по-бързо да забременее … Другия месец сме поканени на сватба на приятел на ММ с бременната булка и всички на масата от компанията прясно родили… Как да му обясня на ММ, че нямам желание да ходя, че няма да издържа и ще рухна.. Това е толкова грешно, което изпитвам ама как да го подтисна  …

Не съм сигурна, че има грешни емоции. Чувствата са такива каквито са. Не се обвинявай за тях. Как се отнасят приятелите ви към теб? Нараняват ли те с приказките си? На мен някой като почннеше да ми говори нетактично и казвах: "Божа работа". Това веднага прекратяваше разговора. Успех и както всички казват, най-добре само с кръвни тестове.
За нараняване не мисля, че го правят.. Поне не умишлено.. Може би аз сама си се наранявам, като мисля за това колко лесно забременяват и раждат.. А в мен със всеки месец се вкоренява една горчилка ..”Ще имам ли и аз детенце..Ще бъда ли и аз майка” .. Най-лошото в моя случаи е ниския ми резерв.. на 27 години съм а е много под нормата.. Усещам, че всеки месец се надбягвам с времето..

Лесно е да се каже, но не се знае как да се направи, но се опитайте да не мислите за времето. Детенцето ще дойде в неговия си момент. Поне при мен така се получи. Спрях да се ядосвам, защото всеки месец все нещо ставаше и се забавяше. Накрая реших, че вместо да правя трансфер в жегите, ще отидем на море, после други неща се случиха и накрая трансферът беше в края на октомври. Успех още веднъж

# 261
  • Мнения: 1 231
Miki8713, що за хора са това? Добре, че сте се отдръпнали. Аз не бих ги допуснала обратно в живота си, че и в този на децата. Как обиждат само! Не били обиждали мъжа ти, видиш ли, та той да си ходи при тях. Моля?? Някои хора живеят на друга планета. Браво на мъжа ти, че застава до теб и семейството ви. То това е единствената нормална реакция и без това.

# 262
  • Мнения: 1 004
Всеки ден се чудя, как не се смириха, как не видяха, че аз застанах до него и реших да се борим за общо дете. Търпях доста години, а и мъжа ми все не чул, все не видял беше. Не искаше да приеме, че те го правят нарочно. В един момент, чух вътрешния си глас: Не си длъжна да търпиш всичко това! Станах на същата секунда и тръгнах. Мъжа ми стана и тръгна с мен, без да знае какво се случва. Видя, че се обувам, обличам и излизам. Каза само: Чакай, идвам с теб!
Измисляха ми болести, ходих по лекари непрекъснато, докато личната не ми се скара и не ми каза: Който ти пълни главата с тези глупости, не ти е приятел. Спри да ги слушаш. Оттогава се спрях и все съм здрава. Години по-късно тръгнахме да правим инвитро.  
Осъзнаването беше трудно, отделянето също, но необходимо, за да се съхраня психически като човек. Когато го разбрах, не мислех, действах. Осъзнавах, че мога да загубя любовта си, но рискувах. Казах си: По-добре сама. За щастие не останах сама.
Искаха да изоставя майка си и вече само на тях да слугувам, да им изпълнявам заповедите. Аз разбира се, казах: Няма начин! Но живота така се завъртя, че стана обратното. Майка ми е майка и на мъжа ми, а те се чудят как стана така.
За съжаление, не видяха, борбата, не видяха любовта. Караха го да напуска работа, да замине далеч от тях и от мен, само и само да ни разделят. И всичко, заради една глупава ревност на майката, защото бях хвалена от мъжа й, сина й ме обичаше. И успя чрез лъжи, интриги, манипулации да обеди свекъра, че искам имоти, пари и такива глупости, само се преструвам. И двамата се обърнаха срещу мен, заедно. Тогава започна мъката. Тогава започнаха униженията, обидите, подигравките. Казваха му: Да прави напук, да не ме слуша. Да ме бие, ако много ми знае устата. Казваха
го пред мен. А мъжа ми, казваше, нищо лошо не са казали. Трябваха ми много разговори, години, за да му обясня, какво всъщност казваха!
В момента аз излизам лошата, че лишавам баба и дядо от внучка им. Защото не искам да се върне тази отрова в живота ми! Не искам да вляза в този порочен кръг. Всички ме питат за бабата и дядото и като им кажа, че не са с нас, всеки ококорва очи, но не е видял, психическия тормоз, на който съм била подлагана. Как ме убедиха, че съм неспособна да гледам дете, че не искат внуци от мен, че от техните имоти, нищо няма да ми дадат, не че съм искала. А сега, когато след толкова много мъки, внучката е факт, дори прошка не поискаха. Не са способни. Само се жалват как сина им не им вдига телефона и ме могат да си видят внучката. Те са жертвите! Така излиза пред приятели, пред роднини. Но аз знам, те са насилниците, и няма как да се върна там, без да ми поискат прошка, без да се изговорят някои неща, за да бъдат простени и забравени.

Извинявам се за дългия пост, надявам се да няма никой друг в моето положение, но ако има, споделям, защото искам да ви кажа: Силата е във вас! Не сте длъжни да търпите.
Психическия тормоз е един от блокажите, които пречат на забременяването. След като се отдръпнах, минаха 4 години, докато се успокоя, и да повярвам, че те вече не са част от живота ми, тогава се случи и чудото, видях двете чертички, после чакахме следващия преглед, и следващия, докато не се роди нашето момиче.
Борбата за всеки е различна, но важното е да не се отказвате! Има загубени битки, но само с любов се печели война.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 08:09 от miki8713

# 263
  • Мнения: 79
Всеки ден се чудя, как не се смириха, как не видяха, че аз застанах до него и реших да се борим за общо дете. Търпях доста години, а и мъжа ми все не чул, все не видял беше. Не искаше да приеме, че те го правят нарочно. В един момент, чух вътрешния си глас: Не си длъжна да търпиш всичко това! Станах на същата секунда и тръгнах. Мъжа ми стана и тръгна с мен, без да знае какво се случва. Видя, че се обувам, обличам и излизам. Каза само: Чакай, идвам с теб!
Измисляха ми болести, ходих по лекари непрекъснато, докато личната не ми се скара и не ми каза: Който ти пълни главата с тези глупости, не ти е приятел. Спри да ги слушаш. Оттогава се спрях и все съм здрава. Години по-късно тръгнахме да правим инвитро.  
Осъзнаването беше трудно, отделянето също, но необходимо, за да се съхраня психически като човек. Когато го разбрах, не мислех, действах. Осъзнавах, че мога да загубя любовта си, но рискувах. Казах си: По-добре сама. За щастие не останах сама.
Искаха да изоставя майка си и вече само на тях да слугувам, да им изпълнявам заповедите. Аз разбира се, казах: Няма начин! Но живота така се завъртя, че стана обратното. Майка ми е майка и на мъжа ми, а те се чудят как стана така.
За съжаление, не видяха, борбата, не видяха любовта. Караха го да напуска работа, да замине далеч от тях и от мен, само и само да ни разделят. И всичко, заради една глупава ревност на майката, защото бях хвалена от мъжа й, сина й ме обичаше. И успя чрез лъжи, интриги, манипулации да обеди свекъра, че искам имоти, пари и такива глупости, само се преструвам. И двамата се обърнаха срещу мен, заедно. Тогава започна мъката. Тогава започнаха униженията, обидите, подигравките. Казваха му: Да прави напук, да не ме слуша. Да ме бие, ако много ми знае устата. Казваха
го пред мен. А мъжа ми, казваше, нищо лошо не са казали. Трябваха ми много разговори, години, за да му обясня, какво всъщност казваха!
В момента аз излизам лошата, че лишавам баба и дядо от внучка им. Защото не искам да се върне тази отрова в живота ми! Не искам да вляза в този порочен кръг. Всички ме питат за бабата и дядото и като им кажа, че не са с нас, всеки ококорва очи, но не е видял, психическия тормоз, на който съм била подлагана. Как ме убедиха, че съм неспособна да гледам дете, че не искат внуци от мен, че от техните имоти, нищо няма да ми дадат, не че съм искала. А сега, когато след толкова много мъки, внучката е факт, дори прошка не поискаха. Не са способни. Само се жалват как сина им не им вдига телефона и ме могат да си видят внучката. Те са жертвите! Така излиза пред приятели, пред роднини. Но аз знам, те са насилниците, и няма как да се върна там, без да ми поискат прошка, без да се изговорят някои неща, за да бъдат простени и забравени.

Извинявам се за дългия пост, надявам се да няма никой друг в моето положение, но ако има, споделям, защото искам да ви кажа: Силата е във вас! Не сте длъжни да търпите.
Психическия тормоз е един от блокажите, които пречат на забременяването. След като се отдръпнах, минаха 4 години, докато се успокоя, и да повярвам, че те вече не са част от живота ми, тогава се случи и чудото, видях двете чертички, после чакахме следващия преглед, и следващия, докато не се роди нашето момиче.
Борбата за всеки е различна, но важното е да не се отказвате! Има загубени битки, но само с любов се печели война.
Вие сте силна жена! А мъжа ви е МЪЖ на място.. !
Много е тъжно как понякога можеш да намериш повече утеха и разбиране от непознати в сайт.. от колкото при близки и “приятели”.. Истината е , че дори и някой като ми каже “разбирам те..много е трудно” .. Ами не ..като не си вървял по този път не ме разбираш .. Simple Smile

# 264
  • Мнения: 1 231
Miki8713,
Скрит текст:
цял живот гледам същото отношение от баба ми и дядо ми към майка ми (те са ѝ свекъри). Уверявам те, че каквото и да се изговори, прости, забрави, не след дълго следват нови прояви на неуважение. По някакъв друг начин показват, че не им пука за теб. Гарантирам ти, че не се променят и не улягат. Баба ми и до ден днешен прави циркове на майка ми при всяка възможност и винаги, когато за нещо се е разчитал на нея, тя се е отдръпвала, само и само на майка ми да ѝ е гадно. Така че не се притеснявай, че "лишаваш" някого от каквото и да било. Ако са били хора, са щели да имат внучка. Нали не искаш утре да говорят пред детето ти лошо за теб? Или по-зле - със самото дете да се държат пренебрежително, защото е и твое? Има и такива случаи.
Днес сме на преглед да чуем пулс. 7+4г.с. Дано всичко е наред и намалят малко лекарствата на МЖ, че страшно тъпчене с лекарства стана, всеки ден по 10 неща.

# 265
  • Мнения: 1 004
Много ви благодаря за разбирането ❤️ и за милите думи!
Skady, мъжа ми казва същото, няма да се промени нищо, дори и да се извинят. Ще е само лицемерно, за да видят внучката и после пак същото ще е. Той е този, който ме спираше по време на бременността да им кажа, защото преливах от любов и светът ми се виждаше розов. След като родих, обаче свалих розовите очила, след поредната тяхна проява, този път към мъжа ми. Това ме отрезви.
Пожелавам ви днес, да чуете най-сладкото сърчице, всичко ще е наред. Дано намалят малко хапчетата. Аз пиех по цяла шепа, чак моята АГ се хващаше за главата и се чудеше кое може да ми спести. Нищо, не можа да спести, чак вече в последните месеци започнаха да падат някои лекарства. Но е важен крайния резултат.

# 266
  • Мнения: 396
Здравейте,

Вчера обедно имах бърз и безпроблемен трансфер. Прибрах се и поставих вагиналния прогестерон и след няколко часа видях бледо,размито,воднисто розово/ кафеникаво по ежедневната превръзка. Нямам болки.
Дали е възможно да е от вагиналната таблетка или от катетъра?

ПС по време на подготовката за трансфер лекувах бактерии с вагинални свещички/антибиотик. На 6-тото поставяне получих еднократни капки бледо кафеникаво зацапване,но докторът ми каза че щом лигавицата е добра,то това не го тревожи.
Минах на преглед и при друг доктор,който видя ниша при белега от секциото,която ниша е пълна с темност,но не успя да сподели с каква течност. Имам общо 5 трансфера и досега тази ниша никога не се е пълнила с течност. Тоест сега се случва за пръв път(снимка долу със заграденото място). От друга страна докторът ми в чужбина каза,че тази ниша не го тревожи и няма отношение към трансфера. Разбира се,минах на още един преглед в болница в София и от там нямаха проблем с нея що се отнася за трансфера.

Сега съм в чудене дали от катетъра е станало това зацапване или от вагиналния прогестерон или от въпросната нища където катетъра е преминал.

Зацапване (ленти къси по ежедневната превръзка) имах до сутрешната тоалетна последно.
На някоя дама от вас дали ѝ се е случвала подобна ситуация?


# 267
  • Мнения: 1 004
Да, след трансфер е възможно да има леко зацапване, на мен винаги ми казваха, да очаквам, и ако се случи, да не се притеснявам.

Интересно ми е каква е тази ниша след секциото, винаги ли се получава?

# 268
  • Мнения: 396
Да, след трансфер е възможно да има леко зацапване, на мен винаги ми казваха, да очаквам, и ако се случи, да не се притеснявам.

Интересно ми е каква е тази ниша след секциото, винаги ли се получава?
Нямам представа наистина. За пръв път ми се случва изобщо да е пълна с течност. Винаги си е седяло като малко петно. Ето снимки от октомври 2024 при подготовката за трансфер и си седеше малка самата ниша,без течност.
Единствения път когато съм имала изобщо някаква течност,тя бе в матката от високия естрофем. Бях започнала с 8мг на ден от ден 2 и се оказа грешна подготовка при мен.Тогава ме канселираха, но това бе Август 2024.

На този опит съм с 3 хапчета естрофем от ден 2 и може отново да ми е висока дозата. В нова клиника съм.В старата клиника , на първите ми опити , съм започвала подготовка на ден 2 с 4 мг естрофем общо и такава течност никога никъде не е имало.

# 269
  • Мнения: 233

Минавам на отчет ....както и предположих този път не се класираме Confused
Здраве да е ! Стискам палци на всички останали да видят положителни резултати Heart

Общи условия

Активация на акаунт