Напускането на кралския двор, последвалите критики и отричане от семейството, издадената книга с некоректни откровения за лични, семейни неща, всичко това за мен е един нескопосан, от страна на Хари, вик за помощ. Не може да се пребори сам и това е. Крещи си болката на всеослушание.
Май съм единствената тук, която мисли така.
Подобно на симпатиите ми към Антъни Делон, който също е обявен за мрънкалник, че и некадърен при това.
Разбирам и неговата агония да расте без баща при жив такъв. Дори още по-лошо - да е системно саботиран от родния си баща, бит, наказван, какви ли не. Антъни също писа книга, да. Която изгълтах за един ден.
Разбирам ги, с душата ги усещам, тези двамата. Смачкани. Но понеже родени с привилегии, прошка няма. Така да е. Споделих личното си усещане.







