Никога досега в историята на човечеството хазартът не е бил толкова широко разпространен. Ако преди залозите са се правели само на специално определените за това места, то развитието на технологиите прави достъпа до всевъзможни лотарии, онлайн казина и видеоигри с елементи на хазарт бърз и лесен не само за възрастните, но и за децата. Те могат да залагат денонощно от всяка точка на света, стига да имат достъп до интернет, дори ако са на много под законовата възраст за хазарт.
Какви опасности крие пристрастяването към хазарта?
Хазарт (от английската дума gamble) наричаме всяко рисково начинание, както и игрите на късмета. Съществуват „нормален“ и „патологичен“ тип хазарт.
Непатологичният хазарт е дейност, включваща риск от загуба на нещо ценно (обикновено пари), с несигурен изход и с надеждата да се спечели нещо с по-голяма стойност. Непатологичните комарджии се наричат и „социализирани“ комарджии, т.е. хора, които още не са загубили самоконтрола си в играта.
Патологичният хазарт, според диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, публикуван от Американската психиатрична асоциация, представлява „разстройство в контрола на импулсите, характеризиращо се с неадаптивно повтарящо се поведение под формата на пристрастяване към хазарта“. Проявява се в необуздано желание за постоянно участие в хазартни игри, което се превръща в нужда и доминанта, потиска всички други потребности – от физиологичните до висшите духовни. Показателно е, че дори основната за човека потребност от сигурност се неутрализира и престава да бъде движеща сила на неговото поведение. Патологичния хазарт е включен към разстройствата, свързани със зависимостта към психоактивни вещества.
Патологичната форма на зависимост от хазарта се появява незабелязано. Първоначално изглежда като безобидно хоби, което служи просто за забавление. Но постепенно играчът се увлича, спира да живее в реално време и започва да се интересува само от проблемите на играта. Хазартно зависимият човек намалява всичките си естествени човешки нужди до минимум. Това прави хазартната зависимост изключително опасна.
Актуалността на проблема с патологичното пристрастяване към игрите се разглежда във връзка с три основни причини:
• Появата на социални и финансови проблеми сред патологичните комарджии: 23% от комарджиите имат финансови проблеми, 35% са разведени, 80% имат нарушени междуличностни отношения в брака.
• Разпространението на незаконните действия – около 60% от пристрастените към хазарта извършват престъпления.
• Висок суициден риск – от 13 до 40% от патологичните комарджии правят опити за самоубийство, от 32 до 70% имат суицидни мисли.
Проучване, проведено в няколко европейски държави, показва, че 33% от тийнейджърите на възраст от 12 до 17 години играят безплатни онлайн хазартни игри. Тези игри са лесно достъпни дори от вкъщи, често без родителски контрол. В САЩ четири от всеки пет случая на пристрастяване към хазарта се срещат при мъже (най-вече между 20 и 30 години), а повече от 90% от тях започват да играят хазарт в тийнейджърските си години.
Кои са причините за пристрастяване към хазарта?
Както знаем, пристрастяването към всякакъв вид дейност не се появява веднага, не се проявява при всекиго и в повечето случаи има ясна психологическа основа. Същото е и с хазарта – при някои хора може да е еднократен опит за развлечение, но за други играта може да замени всичко останало, измествайки всички житейски приоритети и изтласквайки важни за човека неща на заден план.
Пристрастяването към хазарта може да има следните причини:
• Желание за бягство от реалния живот, проблеми в семейството, на работа, в обществото или в личния живот;
• Ниско самочувствие, комплекси, неувереност в себе си, трудности в общуването, страх от обществото,
склонност към депресия, уязвимост, тревожност;
• Различни психични разстройства;
• Опит да се облекчи стресът;
• Липса на самоконтрол, нестабилна или неоформена психика;
• Желание за бързо и лесно забогатяване.
Пристрастяването към игри често е придружено или е следствие от различни видове химически зависимости – алкохолизъм, наркомания. Самите симптоми на пристрастяването към игрите са подобни на симптомите на другите зависимости – повишена раздразнителност, загуба на контрол и невъзможност за спиране.
Кои са етапите на пристрастяване към хазарта?
Хазартната зависимост се развива постепенно, като на места протичането ѝ наподобява развитието на алкохолна или наркотична зависимост, но има и своите характерни различия.
Американският изследовател R. L. Custer идентифицира 3 етапа на развитие на пристрастяването към хазарта:
• Етапът на печалбите – човек все още не разбира възможните последици от своето хоби, започва да играе все по-често, свързва печалбите със собствените си умения, има самочувствие и фантазии за играта.
• Етапът на загубите – появяват се дългове, които човек не винаги е в състояние да плати; загубите зачестяват, финансовото състояние се влошава. Мисли постоянно за играта, има напрегнати отношения в семейството и промяна в приоритетите. Прави опити за спиране на хазарта и отново се връща към него, лъже, потаен е, има социални проблеми.
• Етапът на разочарованието – характеризира се с проблеми във всичките сфери на живота, постоянно участие в играта, увеличаване на залозите с надеждата да спечели обратно и да разреши проблемите си, отчаяние, загуба на контрол, прекъсване на връзките с близките, абстиненция, суицидни мисли или опити, проблеми със закона, злоупотреба с алкохол или други вещества.
Разглеждат се и още два етапа:
• Подготвителен – предшества етапа на печалбите. На фона на определени качества и психологически проблеми се развива повишена склонност към хазарт, като по този начин се формира желанието за повишаване на самочувствието, желание за определен тип игри. Ако човек не се спре на този етап навреме, има висок риск от развитие на пристрастяване.
• Етап на безнадеждност – човек вече дори не се надява да спечели и разбира, че е зависим, но въпреки това продължава да играе и се надява да изпита отново предишните емоции.
Как да разпознаем дали наш близък е хазартно зависим?
Признаците към хазартната зависимост не се проявяват веднага. Този вид пристрастяване е опасно заради бавното си развитие. Невинаги е възможно да се различи пристрастеният човек от непристрастения, защото много хора се интересуват от хазартни игри и от време на време пробват късмета си.
Пристрастяването към хазартните игри най-често възниква при покер или други видове игри с карти, слот машини, рулетка, спортни залагания и други. Но има и форми на пристрастяване, свързани с всякакви компютърни игри. По правило и двете включват инвестиране на средства. В единия случай парите са нужни, за да се спечелят повече пари, а в другия – в името на самата игра.
Психолозите смятат хазартната зависимост за най-опасната форма на зависимост, тъй като това заболяване се основава на дълбоки психологически процеси и протича скрито. Играчите винаги отричат пристрастяването си и внимателно го крият от близките си. За да не бъдат хванати, те се дистанцират от тях и започват да водят двойствен живот, стават потайни, лъжат, а когато ситуацията ескалира, започват и да крадат.
Според психолозите най-ярките признаци, на които особено трябва да обърнете внимание, са:
• Болезнено вълнение по време на играта;
• Постоянно желание да се върнат обратно загубените пари;
• Неразумни изблици на гняв, агресия;
• Постоянни дългове и липса на средства;
• Проблеми със самоконтрола.
Пристрастяването към хазарта е проблем, който дълго време остава незабелязан. Само най-близките хора успяват да разпознаят първите признаци своевременно. Затова и носят голяма отговорност, ако пренебрегнат симптомите и се стигне до патологичната му форма.
Хазартната зависимост се развива при хора, склонни към нейното проявление. Всичко започва на психо-емоционално ниво. Болезненото желание за адреналин и емоции се основава на дълбоко неудовлетворение от собствената личност или от това, което се случва в живота. Това е един вид опит не за решаване на проблемите, а за бягство от тях, за освобождаване от отговорност за случващото се. Мнозина просто отказват да се борят за себе си, за близките си и с житейските трудности.
Лекува ли се хазартната зависимост?
Хазартната зависимост, както всяка друга зависимост, е болест и се нуждае от сериозно лечение и правилен подход. Следователно терапията трябва да бъде цялостна, включваща психологическа помощ, търсене и работа с причините за пристрастяването към хазарта и, ако е необходимо, лекарствена подкрепа за възстановяване на съня, лечение на депресията и нормализиране на емоционалното състояние. Ефективна е и работата в групите за взаимопомощ, където се обсъждат и разглеждат различни аспекти на текущата ситуация. В процеса на лечение не само се решават психо-емоционалните проблеми, възстановяват се социалните връзки и семейните отношения, но също така се разработва стратегия за освобождаване от дългове и се правят нови планове за живота. В този случай е необходима задължителна консултация и наблюдение на психотерапевт, нарколог или специалист по зависимостите.
Подкрепа при възстановяване от пристрастяването към хазарта
Завършването на курс на лечение и възстановяването от пристрастяването към хазарта не е достатъчно, наложително е да се поддържа независим начин на живот. За целта трябва да се избягват местата, свързани с играта и спомените за нея. Зависимият трябва да се обгради с хора, които могат да му помогнат в трудни моменти и да насърчават здравословния начин на живот, да посещава психолог и групи за взаимопомощ, да си намери хобита и, поне на първо време, да прехвърли контрола върху финансите си на доверено лице.
Имате ли близки, които са хазартно зависими? Борите ли се с този проблем, как и с какъв успех? Къде у нас лекуват този вид пристрастяване и какви са прогнозите?
Какви опасности крие пристрастяването към хазарта?
Хазарт (от английската дума gamble) наричаме всяко рисково начинание, както и игрите на късмета. Съществуват „нормален“ и „патологичен“ тип хазарт.
Непатологичният хазарт е дейност, включваща риск от загуба на нещо ценно (обикновено пари), с несигурен изход и с надеждата да се спечели нещо с по-голяма стойност. Непатологичните комарджии се наричат и „социализирани“ комарджии, т.е. хора, които още не са загубили самоконтрола си в играта.
Патологичният хазарт, според диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, публикуван от Американската психиатрична асоциация, представлява „разстройство в контрола на импулсите, характеризиращо се с неадаптивно повтарящо се поведение под формата на пристрастяване към хазарта“. Проявява се в необуздано желание за постоянно участие в хазартни игри, което се превръща в нужда и доминанта, потиска всички други потребности – от физиологичните до висшите духовни. Показателно е, че дори основната за човека потребност от сигурност се неутрализира и престава да бъде движеща сила на неговото поведение. Патологичния хазарт е включен към разстройствата, свързани със зависимостта към психоактивни вещества.
Патологичната форма на зависимост от хазарта се появява незабелязано. Първоначално изглежда като безобидно хоби, което служи просто за забавление. Но постепенно играчът се увлича, спира да живее в реално време и започва да се интересува само от проблемите на играта. Хазартно зависимият човек намалява всичките си естествени човешки нужди до минимум. Това прави хазартната зависимост изключително опасна.
Актуалността на проблема с патологичното пристрастяване към игрите се разглежда във връзка с три основни причини:
• Появата на социални и финансови проблеми сред патологичните комарджии: 23% от комарджиите имат финансови проблеми, 35% са разведени, 80% имат нарушени междуличностни отношения в брака.
• Разпространението на незаконните действия – около 60% от пристрастените към хазарта извършват престъпления.
• Висок суициден риск – от 13 до 40% от патологичните комарджии правят опити за самоубийство, от 32 до 70% имат суицидни мисли.
Проучване, проведено в няколко европейски държави, показва, че 33% от тийнейджърите на възраст от 12 до 17 години играят безплатни онлайн хазартни игри. Тези игри са лесно достъпни дори от вкъщи, често без родителски контрол. В САЩ четири от всеки пет случая на пристрастяване към хазарта се срещат при мъже (най-вече между 20 и 30 години), а повече от 90% от тях започват да играят хазарт в тийнейджърските си години.
Кои са причините за пристрастяване към хазарта?
Както знаем, пристрастяването към всякакъв вид дейност не се появява веднага, не се проявява при всекиго и в повечето случаи има ясна психологическа основа. Същото е и с хазарта – при някои хора може да е еднократен опит за развлечение, но за други играта може да замени всичко останало, измествайки всички житейски приоритети и изтласквайки важни за човека неща на заден план.
Пристрастяването към хазарта може да има следните причини:
• Желание за бягство от реалния живот, проблеми в семейството, на работа, в обществото или в личния живот;
• Ниско самочувствие, комплекси, неувереност в себе си, трудности в общуването, страх от обществото,
склонност към депресия, уязвимост, тревожност;
• Различни психични разстройства;
• Опит да се облекчи стресът;
• Липса на самоконтрол, нестабилна или неоформена психика;
• Желание за бързо и лесно забогатяване.
Пристрастяването към игри често е придружено или е следствие от различни видове химически зависимости – алкохолизъм, наркомания. Самите симптоми на пристрастяването към игрите са подобни на симптомите на другите зависимости – повишена раздразнителност, загуба на контрол и невъзможност за спиране.
Кои са етапите на пристрастяване към хазарта?
Хазартната зависимост се развива постепенно, като на места протичането ѝ наподобява развитието на алкохолна или наркотична зависимост, но има и своите характерни различия.
Американският изследовател R. L. Custer идентифицира 3 етапа на развитие на пристрастяването към хазарта:
• Етапът на печалбите – човек все още не разбира възможните последици от своето хоби, започва да играе все по-често, свързва печалбите със собствените си умения, има самочувствие и фантазии за играта.
• Етапът на загубите – появяват се дългове, които човек не винаги е в състояние да плати; загубите зачестяват, финансовото състояние се влошава. Мисли постоянно за играта, има напрегнати отношения в семейството и промяна в приоритетите. Прави опити за спиране на хазарта и отново се връща към него, лъже, потаен е, има социални проблеми.
• Етапът на разочарованието – характеризира се с проблеми във всичките сфери на живота, постоянно участие в играта, увеличаване на залозите с надеждата да спечели обратно и да разреши проблемите си, отчаяние, загуба на контрол, прекъсване на връзките с близките, абстиненция, суицидни мисли или опити, проблеми със закона, злоупотреба с алкохол или други вещества.
Разглеждат се и още два етапа:
• Подготвителен – предшества етапа на печалбите. На фона на определени качества и психологически проблеми се развива повишена склонност към хазарт, като по този начин се формира желанието за повишаване на самочувствието, желание за определен тип игри. Ако човек не се спре на този етап навреме, има висок риск от развитие на пристрастяване.
• Етап на безнадеждност – човек вече дори не се надява да спечели и разбира, че е зависим, но въпреки това продължава да играе и се надява да изпита отново предишните емоции.
Как да разпознаем дали наш близък е хазартно зависим?
Признаците към хазартната зависимост не се проявяват веднага. Този вид пристрастяване е опасно заради бавното си развитие. Невинаги е възможно да се различи пристрастеният човек от непристрастения, защото много хора се интересуват от хазартни игри и от време на време пробват късмета си.
Пристрастяването към хазартните игри най-често възниква при покер или други видове игри с карти, слот машини, рулетка, спортни залагания и други. Но има и форми на пристрастяване, свързани с всякакви компютърни игри. По правило и двете включват инвестиране на средства. В единия случай парите са нужни, за да се спечелят повече пари, а в другия – в името на самата игра.
Психолозите смятат хазартната зависимост за най-опасната форма на зависимост, тъй като това заболяване се основава на дълбоки психологически процеси и протича скрито. Играчите винаги отричат пристрастяването си и внимателно го крият от близките си. За да не бъдат хванати, те се дистанцират от тях и започват да водят двойствен живот, стават потайни, лъжат, а когато ситуацията ескалира, започват и да крадат.
Според психолозите най-ярките признаци, на които особено трябва да обърнете внимание, са:
• Болезнено вълнение по време на играта;
• Постоянно желание да се върнат обратно загубените пари;
• Неразумни изблици на гняв, агресия;
• Постоянни дългове и липса на средства;
• Проблеми със самоконтрола.
Пристрастяването към хазарта е проблем, който дълго време остава незабелязан. Само най-близките хора успяват да разпознаят първите признаци своевременно. Затова и носят голяма отговорност, ако пренебрегнат симптомите и се стигне до патологичната му форма.
Хазартната зависимост се развива при хора, склонни към нейното проявление. Всичко започва на психо-емоционално ниво. Болезненото желание за адреналин и емоции се основава на дълбоко неудовлетворение от собствената личност или от това, което се случва в живота. Това е един вид опит не за решаване на проблемите, а за бягство от тях, за освобождаване от отговорност за случващото се. Мнозина просто отказват да се борят за себе си, за близките си и с житейските трудности.
Лекува ли се хазартната зависимост?
Хазартната зависимост, както всяка друга зависимост, е болест и се нуждае от сериозно лечение и правилен подход. Следователно терапията трябва да бъде цялостна, включваща психологическа помощ, търсене и работа с причините за пристрастяването към хазарта и, ако е необходимо, лекарствена подкрепа за възстановяване на съня, лечение на депресията и нормализиране на емоционалното състояние. Ефективна е и работата в групите за взаимопомощ, където се обсъждат и разглеждат различни аспекти на текущата ситуация. В процеса на лечение не само се решават психо-емоционалните проблеми, възстановяват се социалните връзки и семейните отношения, но също така се разработва стратегия за освобождаване от дългове и се правят нови планове за живота. В този случай е необходима задължителна консултация и наблюдение на психотерапевт, нарколог или специалист по зависимостите.
Подкрепа при възстановяване от пристрастяването към хазарта
Завършването на курс на лечение и възстановяването от пристрастяването към хазарта не е достатъчно, наложително е да се поддържа независим начин на живот. За целта трябва да се избягват местата, свързани с играта и спомените за нея. Зависимият трябва да се обгради с хора, които могат да му помогнат в трудни моменти и да насърчават здравословния начин на живот, да посещава психолог и групи за взаимопомощ, да си намери хобита и, поне на първо време, да прехвърли контрола върху финансите си на доверено лице.
Имате ли близки, които са хазартно зависими? Борите ли се с този проблем, как и с какъв успех? Къде у нас лекуват този вид пристрастяване и какви са прогнозите?
