Раздяла или изневяра

Все един ден се разбира всичко. Не се самозалъгвай.

Сигурно

100%. На лъжата краката са къси.

Четейки пространните и аналитични постове на автора, все си мисля, че щом до разговор с жената му е нужно толкова време, то до изневяра да стигне ще му трябват поне 5 години.

Много мъже не се развеждат точно защото искат да виждат всеки ден вечер децата си. Но като се разведат, се оказва, че не е толкова зле да ги виждат през седмица. Стига да си поддържат добри отношения с тях и да няма настройвания и разправии. В началото на развода почти винаги има скандали.

Ако мислиш за развод и поставяш така дилемата "дали, или", малко ме съмнява да нямаш някоя на акъла. Има ли друга жена? Ако няма, явно си отворен да има. И така е доста вероятно да се появи някоя съвсем скоро. Нормално е, ако нямате емоционална и физическа близост с жена ти. Може да я предупредиш накъде отиват нещата и да оставиш избора на нея, ако си толкова нерешителен. Но се съмнявам тя да иска развод, звучи ми като жена, която търси лесното - работата й не е стресова, има си работно конче да оре, да сменя крушки, да минава технически прегледи, да мъкне тежко, да мисли за ремонти, да плаща сметките, да я забавлява с екскурзии, за да се наснима тя за фейсбук а тя само да цъка с език, че е "нормално", че и на командировки да се натриса... Претенциите й явно минават често, не изглежда да си дава особен зор не само в работата, а и като съпруга и домакиня, щом не спи с теб, а ти с по-стресовата и отговорна работа, все пак помагаш даже в домакинството. Щом си материално осигурен и ако тя е над 45 надали ще иска да те изпуска, но междувременно ти внушава, че ти си бракуваната стока, лошият мъж, виж ги другите. Ами вие, ако така си говорите, то има и по-млади жени или такива, които спят с мъжете си всеки ден, децата си ги възпитават стегнато, но без караници и са доста весели. Според мен не си видял по-добра жена и си компромисен (което в работата и с експертизата ти, вероятно е  дипломатичност и гъвкавост), но в семейните отношения с такава жена, не ти играе услуга и затова й се връзваш. По мое мнение, действително умните достойни жени не се хващат с мъж, за да му пилят и да бягат от секс. Тази просто си е мрънкало, което е решило, че си й пластелин. Сигурно има положителни качества, но просто няма логика да е умна, пък да седи с теб, ако те мисли за глупав. Използвачка си е. Умна - не мисля, селска хитруша - да.

Може да й кажеш, че имаш желание да си с друга, за да си коректен тя да не изпитва задължение да спи с теб. На нея вече би трябвало да й е минало през акъла, че не си изпълнява "задълженията" щом през такива периоди правите секс. Доста нехайно от нейна страна. От друга страна, представи си харесваш си друга жена, но все още си женен - би било нечестно към "любовницата" да спиш с нея, да харесваш нея, но тя да не е осигурена битово, финансово, логистично и емоционално по същия начин като жена ти. Може да помислиш над тези неща.

Ако изневериш, жена ти в един момент ще се усети, колкото и да не ти обръща внимание сега - ще забележи доброто ти настроение и ще те притисне да признаеш. На някои мъже това им идва идеално - това за тях е времето за избор.

Не вярвам, че след 20 години брак, партньорите се променят току така с един разговор. Може би има такива, но са еднорози. Твоята естествено, че ще е изненадана. Изненадана, че си се събудил от зимния сън и че не си й в кърпа вързан (въпреки че според мен си й). Какво да каже "Много ми е удобно с теб, какво искаш пък сега"? Може би те обича по нейните си разбирания, но ... Ти и без това сам мислиш за децата, а при евентуална любовница, жена ти ще ти вмени всякакви реални и измислени вини, ще използва децата като оръжие и ти според мен ще й се вържеш, защото ти е удобно. Не ми звучиш като рисков играч, който ще се разведе. Освен, ако не те хване някоя уверена жена, която граби от живота, и не те завърти в нейното торнадо.

Защо си се оженил за жена си? Как избра точно нея?
(Не съм чела цялата тема).

Обичали са се 15 години, изнервянето тече от 5 години, разговор вече е провел с жена си.

Нали от 10 е кризата? Значи макс 5 са се обичали, с деца тийнове.

Обичали, търпяли - все тая. Сега е важното, а според мен тази жена вече не и пука за него. Лош, добър, отгледали са си децата.
Вече има право да е с жена, която поне го харесва.

Да, колко са се обичали осъзнато и страстно и колко от немай къде и порядъчност, затова питам за обстоятелствата около сватбата? Защо е избрал нея?

Млад, заблуден, заслепен от тестостерон - има ли значение ?
Тя защо го е избрала ? Нали жените избирали ?

От почти 20 са заедно. За едни хора едно е страстно и осъзнато, за други - друго. От 5 години са проблемите. Реално, няма как почти 20 години да няма никакви проблеми, но те трябва да се решават, не веднага да се разбягват участниците.

Именно, именно. Натрупват се и в един момент чашата прелива.

Според мен има разлика дали си се оженил без тежести на хорския натиск, годините, влиянието на хормоните (примерно, тя да му е 1вата (май се предполага, че не му е, но има и такива случаи)), емоционални зависимости (примерно, защото всичките му бивши вече са имали деца).
Също много важно е дали това му е бил идеалът за жена.

Когато в началото не е имало истинско влюбване и любов, а причините за брака са били други, компромисите тежат много повече и става много по-трудно да не кривнеш.

Същото бих питала и жена. Ама нека поне авторът първо отговори за себе си.
За жена му съм казала, че според мен тя търси лесното, баламосва го с претенциите си и му вменява вина, за да го държи зает на каишка.

100% не, но мъжете сме реалисти и приемаме, че след като ние не сме идеални, не трябва да очакваме жената да е идеалната.

Това е имало в наличност, това е приел за идеал.
Сега, дали тя се е правила на влюбена, това не знам.

Не става въпрос за реализъм. За мен няма нищо по-прагамтично от това да се ожениш, ако за теб тази жена е идеална, ако си влюбен. Винаги се правят компромиси. Но когато се правят за жена, която винаги си искал, тогава е по-леко. Същото важи и за жените.
А, това вече звучи пораженчески и като лоши основи за брак.
Защото после излиза "идеалната" на хоризонта и шах с пешката.

Колко такива сухари точно след 40 им стиска вече от реализъм и прагматизъм и постоянно оправяне на проблемите с десетилетия, защото нали да не бягаме. Нищо че има неща, които просто са си несъвместимости в характера, които нямат изговаряне и поправяне. И после си намират щастието във втори брак, където се оказва, че няма какво да оправят с толкова зор.