Цитат
На какви неочаквани места сте срещали любовта?
Бе щом на очаквани не сте я срещали, не лежте на тая кълка, че ще я срещнете на неочаквани.
- Публикувана: 22 апр. 2025, 01:28 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2025, 01:22 ч.
На какви неочаквани места сте срещали любовта?
На тази нова година в заведението, в което бях погледите ни се засякоха няколко пъти. Малко по-късно минавах покрай масата, на която беше той с компанията си, като въпросният господин буквално ме дръпна за ръката да ме попита какво ще правя след това. Директен и уверен, без да използва заучени фрази, без излишни комплименти направо си ме грабна на момента. По принцип не действам импулсивно и не бих се навила да отида някъде с напълно непознати хора, но ме превзе едно такова чувство, че се познаваме отдавна и дори не се замислих. Случайно или не се оказа, че ще ходим на едно и също място след ресторанта 🙃. В 00:00ч си честитихме новата година и си разменихме си номерата защото много държеше да излезе да ни посрещне (разбира се, покани и приятелите ми). От тогава се чуваме и виждаме редовно аз ходя в тях, той идва в нас.
В последствие като си говорихме излезе, че и двамата сме решили в последния момент да празнуваме в този ресторант, и на двамата не ни се е излизало, защото сме страдали по бившите се партньори и сме нямали настроение 🤣. Съдбовно или не само времето ще покаже.
Не е някакво нестандартно запознанство, но като се знам каква съм дръпната и недоверчива, а и предвид тогавашното ми състояние си е цяло чудо случилото се.
В последствие като си говорихме излезе, че и двамата сме решили в последния момент да празнуваме в този ресторант, и на двамата не ни се е излизало, защото сме страдали по бившите се партньори и сме нямали настроение 🤣. Съдбовно или не само времето ще покаже.
Не е някакво нестандартно запознанство, но като се знам каква съм дръпната и недоверчива, а и предвид тогавашното ми състояние си е цяло чудо случилото се.
1. На летен лагер-школа - голямата ми ученическа любов, продължи едва 2 месеца, друса ме 2 години.
2. В междуградско автобусче- прибирах се от стаж, попитах една дама дали спира на автогарата на града ми, тя ми кимна утвърдително, че и те са за там, огледах се за "те" и видях момиче до нея с огромни и смешни тъмни очила. После на автогарата ги свали и видях убийствени сини очи - 1 на 1 милион, както ми каза един възрастен тогава мъж. После я видях "случайно", после тя "случайно" мина на кафе с дружки в бара, в който бачках... И така. Пак 2-3 години, събирахме се и се разделяхме...
3. В общежитието. Бившата ми жена.
4. На семинар.
5. В работата, аз и бях шеф.
6. Сайтовете за запознанства.
7. На бал на племенницата ми.
8. На улицата - случайна среща с бивша съученичка, която в училище хич не ме впечатляваше.
9. В градския автобус през позната.
2. В междуградско автобусче- прибирах се от стаж, попитах една дама дали спира на автогарата на града ми, тя ми кимна утвърдително, че и те са за там, огледах се за "те" и видях момиче до нея с огромни и смешни тъмни очила. После на автогарата ги свали и видях убийствени сини очи - 1 на 1 милион, както ми каза един възрастен тогава мъж. После я видях "случайно", после тя "случайно" мина на кафе с дружки в бара, в който бачках... И така. Пак 2-3 години, събирахме се и се разделяхме...
3. В общежитието. Бившата ми жена.
4. На семинар.
5. В работата, аз и бях шеф.
6. Сайтовете за запознанства.
7. На бал на племенницата ми.
8. На улицата - случайна среща с бивша съученичка, която в училище хич не ме впечатляваше.
9. В градския автобус през позната.
Бях свидетел на една случка, абсолютно идентична на филма "Ирония на съдбата", ако някой го е гледал.
Една съученичка и съседка ме кани у тях на Нова година, събирали се състуденти . На мен много не ми се ходеше, всички студенти, освен мен, аз работех тогава, никого не познавам. Обаче тя казва, ела, там ще е и И, тя също никого не познава. И. е също студентка, но от друг ВУЗ и в един момент първи на тържеството сме домакинята, И и аз. Докато ги няма гостите, аз се оплаквам как не ми стигнал бала да вляза там и там(по мое време беше трудно), а И. току се разплаква, защото се разбрала с гаджето студент в друг град да са заедно на Нова година. Тя купила куверти за най-изфръцкания ресторант и той в навечерието на НГ и казва, че се разделя с нея. А дни преди това правят заедно планове. Идват гостите, много забавно беше, танци, смешки, Хубава храна. Едно момче се залепи за И и не се откъснат от нея. Буквално след дни и предложил брак(тогава я нямаше модата да се живее заедно), месеци след това се ожени ха.
историята на моите родители, вечна им памет. Майка ми никъде не ходила сама на почивка(освен на лагер с децата, учителка) и решила да си вземе карта(тогава с карти се ходило). Сама, в непознато място, макар популярно за туризъм. Първите дни влязла в някое празно служебно помещение, защото там имало бюро, да пише картичка на майка си. Но "длъжностно то лице" - управителят и направил забележка, че не могат да влизат външни лица. Е, това бил баща ми, управител на станцията. После танци, забавления и понеже на времето е било лесно, отишли в областния град с паспортите да се разпишат. Майка ми на сватбената снимка е с пъстра, копринена рокля и букет от полски цветя, а аз обожавам полски цветя. Пращат телеграми на, майките си, разказите на бабите ми бяха твърде... Емоционални. После пак има интересно, идва репортер от варненския вестник(майка ми е от Варна) да пише нещо за природните забележителности. Но хората му казали, ама вие знаете ли, че една учителка от Варна дойде на почивка и се ожени ха с управителя ни. И той писал наред за планината и за родителите ми. Още се пази вестникът. Живяха заедно почти 40 години, тя си отиде малко повече от 20 години след него. Сега са пак заедно, надявам се.
А моята неочаквана любовна история е скучна. Бабите казват"Като ти е късмет, и у вас ще те намери". И при мен така. С мъжа ми се срещнах по съвсем делови повод, в края на трудна работна седмица, у дома. Никаква идея нямам коя беше датата, само помня, че беше зимен петък и вечерта бях много уморена.А той помни, че съм имала обелки от мандарина върху електрическата печка.
Една съученичка и съседка ме кани у тях на Нова година, събирали се състуденти . На мен много не ми се ходеше, всички студенти, освен мен, аз работех тогава, никого не познавам. Обаче тя казва, ела, там ще е и И, тя също никого не познава. И. е също студентка, но от друг ВУЗ и в един момент първи на тържеството сме домакинята, И и аз. Докато ги няма гостите, аз се оплаквам как не ми стигнал бала да вляза там и там(по мое време беше трудно), а И. току се разплаква, защото се разбрала с гаджето студент в друг град да са заедно на Нова година. Тя купила куверти за най-изфръцкания ресторант и той в навечерието на НГ и казва, че се разделя с нея. А дни преди това правят заедно планове. Идват гостите, много забавно беше, танци, смешки, Хубава храна. Едно момче се залепи за И и не се откъснат от нея. Буквално след дни и предложил брак(тогава я нямаше модата да се живее заедно), месеци след това се ожени ха.
историята на моите родители, вечна им памет. Майка ми никъде не ходила сама на почивка(освен на лагер с децата, учителка) и решила да си вземе карта(тогава с карти се ходило). Сама, в непознато място, макар популярно за туризъм. Първите дни влязла в някое празно служебно помещение, защото там имало бюро, да пише картичка на майка си. Но "длъжностно то лице" - управителят и направил забележка, че не могат да влизат външни лица. Е, това бил баща ми, управител на станцията. После танци, забавления и понеже на времето е било лесно, отишли в областния град с паспортите да се разпишат. Майка ми на сватбената снимка е с пъстра, копринена рокля и букет от полски цветя, а аз обожавам полски цветя. Пращат телеграми на, майките си, разказите на бабите ми бяха твърде... Емоционални. После пак има интересно, идва репортер от варненския вестник(майка ми е от Варна) да пише нещо за природните забележителности. Но хората му казали, ама вие знаете ли, че една учителка от Варна дойде на почивка и се ожени ха с управителя ни. И той писал наред за планината и за родителите ми. Още се пази вестникът. Живяха заедно почти 40 години, тя си отиде малко повече от 20 години след него. Сега са пак заедно, надявам се.
А моята неочаквана любовна история е скучна. Бабите казват"Като ти е късмет, и у вас ще те намери". И при мен така. С мъжа ми се срещнах по съвсем делови повод, в края на трудна работна седмица, у дома. Никаква идея нямам коя беше датата, само помня, че беше зимен петък и вечерта бях много уморена.А той помни, че съм имала обелки от мандарина върху електрическата печка.
Не беше никакво неочаквано място, даже съвсем банално. Пред "Царевец" /София/.
Наша обща приятелка ни запозна. Странното беше, че установихме, че в малка разлика във времето сме свирили в един и същ музикален оркестър. В същият оркестър са се запознали и майка ми и баща ми преди много, много години.
Съдба
Наша обща приятелка ни запозна. Странното беше, че установихме, че в малка разлика във времето сме свирили в един и същ музикален оркестър. В същият оркестър са се запознали и майка ми и баща ми преди много, много години.
Съдба
След разказа на Светкавица за родителите ѝ, да ви кажа , че моята прабаба е крадена по погрешка 🙄 То на мен сега ми е смешно, но вероятно нито на прадядо ми, нито на прабаба ми им е било 😂
Човекът е бил беден рисувач на каруци, обаче залюбва щерката на заможен човек. А тогава като са се женели, са гледали да са от "една черга", та дядото не дава дъщеря си. Но моят влюбен и явно доста луд прадядо решава да си открадне булката. Историята се развива в началото на 20 век. Отива по тъмна доба с приятели да я крадат, но в къщата са три моми, тъмно е. Момичетата писват и се разбягват и двете по- големи се скриват, а най-малката се залутала и я хванали. Метнали я в каруцата, отгоре чергата и дим да ги няма. Когато стигнали където стигнали, отметнали чергата - що да видят - грешното момиче 😂 Ама вече е било късно, тя вече не е пренощувала в дома си, честа ѝ заминала на кино. Та са се оженили, какво да правят. С времето са се научили да се обичат и уважават. 4 деца са имали. А благодарение на този мой прадядо и баба ми, майка ми, аз и малкият ми син рисуваме, като подледните две поколения рисуваме наистина много.
Човекът е бил беден рисувач на каруци, обаче залюбва щерката на заможен човек. А тогава като са се женели, са гледали да са от "една черга", та дядото не дава дъщеря си. Но моят влюбен и явно доста луд прадядо решава да си открадне булката. Историята се развива в началото на 20 век. Отива по тъмна доба с приятели да я крадат, но в къщата са три моми, тъмно е. Момичетата писват и се разбягват и двете по- големи се скриват, а най-малката се залутала и я хванали. Метнали я в каруцата, отгоре чергата и дим да ги няма. Когато стигнали където стигнали, отметнали чергата - що да видят - грешното момиче 😂 Ама вече е било късно, тя вече не е пренощувала в дома си, честа ѝ заминала на кино. Та са се оженили, какво да правят. С времето са се научили да се обичат и уважават. 4 деца са имали. А благодарение на този мой прадядо и баба ми, майка ми, аз и малкият ми син рисуваме, като подледните две поколения рисуваме наистина много.
