Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Разбрах, че съм бременна за втори път в живота ми април месец тази година, два месеца по-късно направих мисед аборт. Уж го преживявам леко, имам едно страхотно детенце, а и дори не бях мн сигурна колко искам второто бебе, но има моменти в които ми е много тъжно, моменти, в който съм ядосана на всички. Мисля, че никой не се интересува от мен, че нямам близки приятели, че съм съвсем сама в нищото и за никой не съм важна.  В някои дни съм си пак аз,  а в други отново се губя.Можем да подновим опитите ни за бебе със съпруга ми, а аз си намирам поводи да отказвам. Страх ме е дали ще го износя до края, дали ще оцелея и аз, дали първото ми дете няма да остане без майка,  дали бъдещето бебе ще е  нормално дете... Не знам как да се отърся от тези страхове, защото вече съм сигурна, че искам още едно дете ,  времето си тече, а аз не съм първа младост, за да отлагам безкрай.

Здравейте, Яна! След преживян емоционален стрес започна моята тревожност. Започна със сърцебиене, еднократно изтръпване на буза, болки на различни места предимно от дясно, стягане в гърдите. Сега имам напрежение в главата, по-скоро в тила, стягане в носа и ушите, шум в ушите не постоянно, понякога, умора и трудно поемане на въздух, б12 ми е 289, желязото 9,3с нормален хемоглобин. Може ли да е от това?

Здравейте! На пъро време ,мисля че от няколко месеца съм хипохондрик. Имам проблемни зъби,и единствено вече ми предлагат вадене и импланти, което не ме устройва нито финансово,нито здравословно. ( голям комплекс са ми зъбите), не се усмихвам,защото не са така бели и хубави,и това ме натъжава, но нямам средства, за да ги оправя.
Имам свалени 20кг след раждането, и въпреки че съм 54кг съм обзета от мания да не съм дебела   не се харесвам почти никога,ходя с широки дрехи ,изчислява всичко което ям,и това всичко доведе до емоционално хранене,като цяло някак си добих някаква ревност- гледам други жени,по- слаби,с хубави зъби,и някак това вътрешно ме съсипва,изпитвам някакъв страх,че не изглеждам добре(съпруга ми отрича това).Скоро детето ми започва ясла,  и това ме тревожи. Като цяло последните месеци съм много тревожна,разстроена, объркана,много напрегната,дори без повод.

Здравейте имам близнаци на 3,2г, момче и момиче. Не ходят на ясла и градина.
Имам проблем с момичето. Късно свалихме памперса (на 2,9г), но стана от раз  при нея, дневен и нощен изведнъж, по желание и самоинициатива на детето. Не съм имала проблем със изпускания , освен първи , втори ден. Казваше си като и се ходи до тоалетна на вън , вкъщи направо отиваше сама без да подсещам, без да казвам  и си сядаше на гърнето. Преди 2,3 седмици реших да я заведа на балет , мислех че ще е добре да се раздели с мен , за един час ( неразделни сме постоянно и почти нямам помощ)   и това може да помогне за адаптацията в градината в последствие. Ходи на балет 3 пъти , беше много радостна , излизаше превъзбудена от кеф , а вечер сънуваше кошмари и пищеше ,,каките ме драскат/щипят,, и подобни , първите два пъти имаше кошмари , третия път нямаше.  Третото ходене и се е допишкало по време на репетицията , едно момиче ,,кака,, я носеше на ръце към тоалетната, отидох и помогнах, върна се вътре. В този ден не успях да я разпитам всичко било ли е наред, по късно питах ,но каза само че иска пак да ходи и учителката се скарала на някакво дете и искала да го накаже на стената, но много и харесало всичко.  Това и аз го чух като чаках пред вратата.
От тогава , започна да се нааква 💩 в гащите по малко , след няколко дни явно се замърси и започна да я боли ,като пишка , 2,3 дни я боля , в този период започна и да се напикава, пускахме изследвания ,нищо не открихме. Мина и бързо , но все още, вече две седмици се напишква и ака в гащите. Седи напикана и не идва да ми каже , а преди една капка , ако се случи да се изпусне идваше да ми каже , с една физиономия тъжна , че се е изпуснала и да я преоблека. Сега въобще не и пука.  Какво ли не и казвах през тия две седмици, че е голяма , че не трябва така, като наака хубавите гащи трябва да ги изхвърлим, питах я в началото без да иска ли се изпусна и казвах че няма нищо, случва се. Дори казвах ,че на градина и балет , не мога да я заведа , защото се нааква. Тя много иска да отиде. Питам я вечер спокойно ,,защо , го прави,, , когато и обяснявам тя се лигави и не ме слуша нарочно. Изглежда , че ги прави тези изпускания нарочно, но не разбирам защо.  Моля дайте ми съвети , че вече не издържам с това положение. Предстои да започнат градина след седмица,  как ще я пусна , като се напикава и ака в гащите.
В градината не дават да се адаптира постепенно , с триста зора се уговорихме да ходят в началото до обяд , а не цял ден. Есента имаха 3 дни на ясла , през които повръщаха от рев преди яслата , спряха да се хранят и имаха регрес във всички умения определено време. Тревожността , да не ги оставя продължи до пролетта 8 месеца , след тези 3 дни на ясла, през този период не искаха да излизат с никой (баща , баба) , освен с мен , изкарваха ги пред блока , те се тръшваха пред блока за мен и ми ги връщаха много бързо в истерия.  Та мисля ,че и с адаптацията ще имаме огромен проблем .