Термин Ноември 2025 - Тема 2

Аз нямам контракции но усещам крампи.Вчера усещах болка през целия ден тъпа болка чак долу където се пада пикочния мехур но днес отмина.От днес усещам като опъване от лявата страна при всяка стъпка.Взеха ми урина проба и ми изписа магнерод.Дали е притеснително тази болка на опъване като си местя левия крак и при ходене?

Не ми звучи особено притеснително. Предполагам, че и тази болка ще размине. Нормално е да заболяват разни неща и да минават. Все пак всичко вътре ни се разбърква в момента

Аз спрях магнезия за около седмица, защото получавам диария и се усещам вече 2-ри ден как ме стяга долу, при вървене и съм почти сигурна, че е именно от недостиг. Таа, пак го започвам от днес, че така няма как да ги бъде нещата.

С пастата за зъби мога да ти помогна, мисля! От зелената хомепатична паста на Билка и тази с прополис/натурален мед на Колгейт не ми се гади.

Благодаря ти. Нищо не ми пречи да пробвам и тези двете, нищо, че се запасих с пасти за зъби за 5 години напред
Ама е силно вероятно двете да понасяме или съответно не понасяме различни неща. На мен може и още повече да ми се гади от тези, кой знае. Ще опитам и ще кажа

Здравейте следя ви от началото, но чак сега се осмелявам да пиша. Може би е далече от радостните емоции но имам нужда да споделя и да получа някакви съвети. Бременна съм и през ноември очаквам бебчето.карам изключително тежко емоционална и стресова бременност. От както забременях партньорът ми рязко смени настроенията, имахме общи планове за семейство и деца ( но все в далечно бъдеще според него) , заедно сме от 6 години. Още в деня когато му съобщих че съм бременна, започна да се държи ужано и да ме кара всеки ден да правя аборт, защото "осъзнал" че не иска деца. Аз не се съгласих, защото съм вече на пределна възраст и искам дечица. След като мина времето за аборт по желание, вече постоянно натяква как се надява да пометна и нещо да ми се случи... Отношението му стана ужасно, а още по ужасно е че 1 ден обижда и се държи лошо, на следващия все едно нищо не е станало, прегръща ме, мил е и т. Н... Аз не издържах и го напуснах...

Четейки тук щастливите татковци и каква са подкрепа, просто се сривам.

Има ли сред вас мами, които ще са сами? Как се справяте психически? Всеки ден плача и не ми се живее вече. Не мога да повярвам какво ми се случва. Много ме е страх че ще навредя  на бебето с това постоянно плачене и негативни емоции... Как се справят жените минали през това?

Хей, Магнолия! Добре дошла според мен си взела правилните до момента решения. Ти си силна и разумна, продължавай в същия дух!

Аз си направих и ще си гледам бебето сама също се притеснявам понякога, но знам, че ще се справя. Знам, че и ти ще се!
Радвай се на бременността и на това, че си си тръгнала навреме. После с бебето на ръце би било много по-трудно

И не, няма да навредиш на бебето плачейки. Изживей си емоцията. Когато мине, мине. Тя е част от теб и е по-добре да излезе навън, отколкото да я таиш в себе си. Наранена си, защото си очаквала друго от човека до себе си и от живота си, но аз силно вярвам, че лошите неща се случват като предвестник на най-хубавите. Още не знаеш по колко различни начина това, което се случва в момента, всъщност е най-доброто, което може да ти се случи

Много ми стана тъжно като прочетох Магнолия. То има вариации на неподкрепящи/непомагащи (бъдещи) татковци, но в нейната история аз виждам един опасен и манипулативен мъж с недобри намерения. Моят съвет е да стоиш далеч от него - физически и психически. Консултирай се и с адвокат във връзка с припознаването на детето и рисковете да ти огорчи живота както не желае да бъде баща. Надявам се да имаш 1 или 2 близки да те подкрепят и съветват, защото нека не забравяме пустите хормони на бременността не помагат. За мен също си взела правилно решение и то навреме! Дала си му време (6 години връзка), дала си му и време да “приеме” бременността. Бъди здрава и се пази!

Допълнение за магнолия - ако имаш финансова възможност, потърси психолог, който да ти помогне в този период. Някой, който ще ти бъде неутрален глас и помага със стратегии да не изпадаш в черна дупка.

И всъщност не забравяй, че едно новородено бебе има нужда от майка си… не от баща си. Толкова често вече жени сами решават да гледат дете и се справят прекрасно!


В по-положителен план - купихме си втора ръка co-sleeper за първите месеци. Много ми харесва и като цяло ни е една от малкото покупки които сами ще правим. Почти всичко друго ще получаваме от семейство и приятели.

За разбирането и подкрепата по време на бременност също ми е болна тема. С моя баща поддържаме формален телефонен контакт. Той никога не е имал емоционална интелигентност или каквато и да е друга… та не очаквах кой знае каква радост от него. Той още превъзмогва идеята, че се разделих с бащата на първото ми дете (след 20 годишна връзка, която той също не харесваше). Та като му казах, неговата реакция беше буквално “ами хубаво”. След което последва обстоен разговор за един апартамент, на който аз му плащам данъците от години. След 15 мин разпит за данъците и какви са ни плановете с апартамента (в който аз не съм спала от 24 години и не съм била повече от 2-3 часа общо, но съм финансирала ремонт, данъци…) стана ми толкова болно и пределно ясно, че факта, че дъщеря му е бременна и ще има внуче не го вълнува толкова колкото апартамента му… не ме попита как съм, не ме попита кога ми е термина… та след този разпит му казах, че нямаме повече какво да си кажем щом нито се радва за мен, нито се интересува от внучето си. Затворих, изтрих си вайбер, който имах само заради него и така приключихме поредната глава от нашите (не-)отношения. Не ми трябват хора, които не ги е грижа за мен да ми тровят нервната система.

Магнолия, взела си правилно решение, съгласна съм с горното мнение да си изживееш емоцията и те прегръщам.
Изисква се доста сила да направиш това да си тръгнеш от токсични отношения, за ваше добро е.

Момичета от морската храна има ли нещо което е позволено да се хапва! Тъй като ни предстой море се чудя с храната как да процедирам

 Просто гледай да е добре термично обработена храната. Единственото друго, което знам е да се избягват големи риби, тъй като в тях има повече живак, съответно и с другите морски обитатели да не се прекалява.  Ти прецени. Аз например за 5 дни миналият месец на морето хапнах два пъти ципура (любима ми е), но беше филе( около 150/200гр общо).


Моят въпрос е .. кога казахте на близки приятели, че сте бременна и има ли такива, които вече започнаха с разни покупки за бебето или ако не, кога смятате да започнете?

Здравей, ние казахме още в третия месец на повечето си близки. Аз от самото начало разбрах, че съм бременна, тъй като правехмв опити. Беше ни доста трудно, защото първите 3 месеца изобщо не ми беше добре и в един момент не можехме вече да крием. Аз лично исках да се знае, че в момента не може никой да очаква нещо от мен и да съм спокойна от това и така решихме просто да кажем.
Нищо бебешко не сме си купували още, но и ние нямаме много място в момента. Като цяло не бързаме, караме го лека полека, но не виждам нещо лошо в това да си купувате неща ако имате къде да ги държите и ви се започва от сега.
В друга тема мами бяха писали, че са се разпазарували от 6тия месец и се радваха, защото после им е било много тежко и некомфортно към края, така че и това е добра идея, предполагам.

И ние казахме около третия месец на родителите ни и на повечето близки хора, и аз на моите колеги, защото принципно съм доста активна и само трябваше да се оправдавам защо не ходя с колелото или не искам с тях на някой спорт 😄
На някои от роднините казахме малко по-късно де - преди 1-2 седмици.
За бебето не сме си купували още нищо конкретно, аз само гледам и разучавам и не знам кога ще започнем с покупките.

А вие мислите ли да посетите курс за това какво се прави с бебето в началото и кога мислите? Разбрах, че в някои болници правят доста често, но още не съм се организирала за нещо такова, но може би е и рано

Ние на почти всички най-близки казахме в края на 4ти месец, тоест съвсем наскоро. Все още никакви покупки нямаме.

На най-близките казахме 3 месец, а на другите вече в последствие. Покупки не сънм започнала за бебчо понеже имам доста от по важните неща от 1 бременност. Сега понеже пола ще е друг евентуално няколко дрежки и козметични продукти. Първият път бях почнала от 5 месец и малко по - малко до края се подготвихме, че всичко за бебчета е скъпичко и накрая е много тежко и хип не ми беше до разходки и покупки.