Проблем с детенцето на приятеля ми

Ние не сме психолози и не сме се запознали с всеки един от вас - родители и деца.
Винаги е сложно, когато във връзката има трети и четвърти човек, било то дете, възрастен родител, бивши или настоящи съпрузи, съпруги и т.н.
Настрой се, че никога няма да сте само двамата, вие си, така както е било в предишната ти връзка, преди появата на децата. Очаквай проблеми, които вече си имала с бившия, след като децата са се появили. Може да не са от същото естество, но реакциите и подхода към "проблемите" ще бъдат същите или сходни.
Някои хора умеят да си затворят очите, да не се разтревожат, да не променят нищо от намеренията си и да си действат целенасочено, независимо от препятствията. Просто ги подритват или прескачат. Други "слагат всичко на сърце", нарушават си съня и се тресат от тревожни мисли и притеснения.
Ти от кои си?
Влизай много бавно и плавно в такава връзка. Това не важи за всички връзки, в които има баща и дъщеря. Също и не за всички връзки с вдовец и дъщеря. Случай със случай еднакви няма.
Твоят партньор първо е търсил връзка с дъщеря си, преди ти да се появиш в картинката. Прав или не, с опити или по естествен начин, такава е изградил и сега ти си третият човек, който се опитва да влезе в нея. И ако 9-годишната си брани територията с все още детски и разгадаеми методи, тя ще расте и ще става все по-изобретателна или ще се кротне и ще ви приеме. Но всички таим някакви негативи към гостите, които идват и забравят да си тръгнат навреме.
Да не говорим, че ролята на майката в главата й може да е издигната до ранг светица или ангел-хранител и тя никога няма да те разпознае в такава роля.

От колко време е вдовец бащата?

Няколко притеснителни момента ми се набиват:
- защо се бърза да се събират и да са всички една огромна щастлива фамилия?
– защо момиче на 9 спи с баща си? досещам се, че вероятно заради травмата след смъртта на майката, но това не  еок и някой трябва да го обясни на този мъж – да не е авторката (а психотерапевт, че психолог тук няма да помогне)
– авторката едностранчиво говори за отношението на неговото дете, а нейните цветя и рози – какво е негоото отношение към нейните деца?
Ако са влюбени и се харесват много Авторови – да се обичат, но да действат бавно със събирането и да се случва постепенно. Да се събират по празници или събития като начало – рождени дни, Коледа.
Да се разговаря с 9-годишното дете (нееднократно), за да се отпусне и преживее ревността и страха от изоставяне.
Повече подробности покрай смъртта на съпругата – там е ключът към детето (му). При подобни травми компенсациите от другия родител могат да доведат не до преодоляване на изгубения родител, а до задълбочаване на травмата или дете, възпитано без граници.

Аууу, не така! Не обиждайте и не вмъквайте истории от вас и лични допускания. Колкото я упреквате, че има или няма право да определя детето като манипулативно, със същите права сте и вие спрямо нея. Недейте така да обиждате. Вижте и форумните правила. Тук се пише с уважение към останалите участници в дискусията и към авторите на темите, които споделят лични преживявания, чувства и емоции.
Напълно възможно е едно дете да бъде манипулативно. Ако децата не са манипулативни, няма да има и манипулативни възрастни.
Напротив - възрастните може да се съобразяват и да потискат тези качества, докато при децата те са неконтролируеми все още и трудно боравят с толкова фина материя като манипулацията. Но сама разбирате, че светът не е толкова идеален и манипулатори на всякакви възрасти има.
Има и негативни хора, готови винаги да критикуват, да заклеймят или да раздават кухи съвети. Има манипулатори, има провокатори, от всичко се среща!
Жената ни сподели, че чувствата между двамата са взаимни и бащата на детето иска да бъдат заедно. Тя не го отвлича, не го изнасилва. Ясно е, че това е баща, който става от леглото на дъщеря си и доброволно отива в нейното. А и да знаете, че любовта си е форма на манипулация. Това е изкуството да убедиш другия, че те харесва. Ако сте била влюбена, и вие се прилагала такива техники.

Според мен връзката с вдовец / вдовица е много по-различна от тази с разведен човек. Починалият човек е загубен безвъзвратно и той си остава идеален, особено в очите на детето. Особено момиче, останало без майка. Всяка нова жена би била натрапница, ако не успее да спечели детето. Трудна ситуация.

Звездите ми го говорят - няма да стане да се сближите с детето.
Давайте го полека със срещите с любимия, пък каквото стане.

Демек, тя може да твърди, че детето е манипулативно, а това което се вижда от страни не може да се каже, защото е обидно за нея? Ами, съжалявам, но първият пост крещи как детето ѝ пречи на развитието на връзката, но понеже майка му е починала не върви директо да го насмете. За 9 годишно, загубило майка си, става въпрос. Дали си давате сметка каква травма е това? Естествено, че ще е залепено за баща си и в това няма нищо ненормално. Дори спането в една стая не намирам за проблем. Тя има само баща си вече, а е малка още. И е съвсем нормално да не иска да дели баща си с децата на авторката, да ревнува и да се притеснява, когато той излиза. И изобщо, като излиза бащата, кой се грижи за детето? Само ли го оставят?

Ох не знам,да се смея ли,да плача ли?
1-во/Не съм имала връзка с човека преди да почине жена му,даже и за двамата е много странно как се намерихме, защото се познаваме, повтарям познаваме от преди и жената до него беше прекрасна.
2-ро/Не оставяме децата си сами, конкретно неговото има баба с която живеят и пълнолетен брат-излизаме сами изключително рядко,а когато излизаме с децата не афишираме никакви чувства,за да не притесняваме децата.
3-то/Не, няма да се откажа от него, защото и за двамата е любов и наистина искаме да ни се получат нещата
4-то/жената е починала преди 4 години ,с детето не е работено с психолог
5-то/детето е прекрасно и аз го обичам и ще се постарая да му помогна да преодолее травмата си,няма да заменям майка му,даже напротив,насърчавам да се говори за нея, защото детето трябва да познава и знае майка си.
6-то/Заедно сме от достатъчно време,за да мислим за нещо по-сериозно,още повече че и на двамата ни е трудно така разделени,и смятам че е нормално за възрастни хора.
7/дъщеря ми голямата е приела всичко много добре, защото е разбрано дете,малкото ще ходи на психолог, защото и тя е много обсебваща към мен и също изпитва ревност от неговата дъщеря,понеже повярвайте ми аз не деля децата.
8-ми/въпросът беше повдигнат защото наистина забелязах различно поведение, когато съм аз сама с момичетата на разходка да речем и когато сме всички заедно.Идеята е да помогнем на децата,не да ги делим и мъчим

А той как приема твоите деца? И той ли не ги дели?

Естествено, че ще е различно поведението ѝ, вие сте чужд човек за нея. И тя няма да се отпусне напълно, когато е само с вас и дъщерите ви. А когато сте и с баща ѝ, тя се чувства защитена и може да покаже какво чувства, без да я е страх.

На мен дори ми звучи, че авторката е готова да показва повече привързаност към неговата дъщеря, заради травмата й и за да спечели баща й, отколкото към своята, затова тя е започнала да ревнува.
Много сложно звучи всичко. И чак ще плаща детето си на психолог заради това. А реално при такава сериозна травма на другото дете бащата не се е сетил да посети психолог, защо?

Леля ми навремето се омъжи за вдовец с 9 - годишна дъщеря. Тя самята нямаше нейни деца. Момиченцето прие леля ми, която от своя страна беше много внимателна, грижовна, търпелива и отдадена на това момиче (понастоящем моя доведена първа братовчедка), което пък беше адски щастлива, че вече си има мама. Разбира се кръвта на вода не става и през годините е имало търкания, но в рамките на нормалното. Говоля за търкания в пубертета, които всеки родит има с детето си. При вас има усложнямащи фактори (и други деца), но според мен с правилния подход ще се получат нещата, но трябва да наистина да приемета детето като свое и да зябрявите за това "неговата" и "моите". Успех.

За мен огромният проблем е, че след загубата на родната майка, детето не е посещавало терапевт.

Радвам се,че все пак има и такива, които ме разбират, защото аз обичам това дете

Не е зле да обичаш и своето собствено и да му го покажеш, ако не искаш да развие раната от предателство и да сложи маската на контрола, защото това ще й влияе та целия живот и връзките в бъдеще.
Не знам защо пращате това дете на психолог, когато вие самата сте за такъв. А бащата щом след такова нещо не се е погрижил за неговата дъщеря като я заведе на терапевт, не вярвам да показва някаква любов към вашите. То реално бащата и майката дават различно. Вие може да помогнете на това дете, но вредите на вашето и дори не го виждате...много тъжно.