Съществуват ли спомени във вашето съзнание, които изплуват при определен аромат?
- Публикувана: 12 май 2025, 12:32 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2025, 11:14 ч.
Имат ли аромат вашите спомени?
Да, различните сетива различни спомени отключват при мен.
Някои аромати/миризми ме връщат на конкретни места или в конкретни моменти от миналото. Допирът до някои специфични материи или повърхности - също. Конкретна светлина, ъгъл на огряване, прашинки танцуващи във въздуха, падаща течаща вода в мраморно корито, ъгъл на дървесен клон, свод на прозорец... Конкретна музикална фраза, специфично подсвирване, някои животински звуци. Мозъкът си играе интересно с нас.
Някои аромати/миризми ме връщат на конкретни места или в конкретни моменти от миналото. Допирът до някои специфични материи или повърхности - също. Конкретна светлина, ъгъл на огряване, прашинки танцуващи във въздуха, падаща течаща вода в мраморно корито, ъгъл на дървесен клон, свод на прозорец... Конкретна музикална фраза, специфично подсвирване, някои животински звуци. Мозъкът си играе интересно с нас.
Много интересна тема. По мое време в детските градини много се използваше белина за почистване. Затова, свързвам миризмата на белина с детска градина. Била съм в различни детски градини, като от първата ми имам лоши спомени, затова тази миризма и до ден днешен, когато я усетя, ми навява негативни асоциации.
Когато бях малка, имаше и един крем за ръце "Дунавски вълни". Всъщност, има го и сега. Когато бях на 5 г., една зима с майка ми бяхме на една планинска почивка. Там за първи път тя купи от този крем и много ми хареса миризмата му. Също и мястото, където бяхме, много ми хареса, и миризмата на този крем ме връща в онези моменти. Обичам много и миризмата на печени чушки, понеже обичам есента, а този аромат ми напомня за наближаването на този сезон и ми създава някакво усещане за уют.
Когато бях малка, имаше и един крем за ръце "Дунавски вълни". Всъщност, има го и сега. Когато бях на 5 г., една зима с майка ми бяхме на една планинска почивка. Там за първи път тя купи от този крем и много ми хареса миризмата му. Също и мястото, където бяхме, много ми хареса, и миризмата на този крем ме връща в онези моменти. Обичам много и миризмата на печени чушки, понеже обичам есента, а този аромат ми напомня за наближаването на този сезон и ми създава някакво усещане за уют.
Даааа, много хубава тема!Благодаря ти, Иля🌷Ароматите, които извикват моите спомени - на първо място ще сложа миризмата на печени чушки...изпълва ми сетивата и ме връща към детството, когато на балкона (паради липса на село) печахме с баба килограми чушки на чушкопека...обожявам я, други миризми от детството - днес даже в разговор стана дума за миризмата на помещението, където като деца в детската ни водеха да ни облъчват с някакви лампи (не е конкретно спомен приятен/неприятен), но се е запечатал в съзнанието ми и провокира спомени, също така като ми замирише на готвено от кухните на градините...връща ме веднага там...по онова време не беше кой знае колко приятен или впечатляващ, спомням си миризмата на "чужбина", когато татко се е връщал от командировка и ми е носил шоколади - куфарът имаше един особен аромат❤️, който го свързвах с трепетно очакване. Реално учените отдавна са направили връзка между ароматите и тяхната способност да провокират спомени и при мен работи с пълна сила - връщам се към спомени, места, случки, които са ме докосвали!
Уханието на печени картофи на жар, боб отвън на огнището, липовият чай с мекици сутрин, парфюмите на майка ми, ръчно точените баници на баба ми. Много, много аромати ми напомнят безгрижното минало. Понякога някой парфюм ми напомня за нещо от някога, но не винаги се сещам за съжаление.
Имат, имат и чувство, произлизащо от този аромат...
Много са примерите, но щом прочетох заглавието, си спомних за аромата на печени чушки и врящата в казана на огъня лютеница, и в мен нахлу една тъга. Започнеше ли баба да се подготвя за двудневното приготвяне на лютеница, знаех, че лятото си е отишло – и тогава, и сега ми стана тъжно...
Ароматът на божури и рози сега ми връща спомените от плетенето на венци за 24 май и спомена за еуфорията, която ме обземаше, когато почти унищожавах розовите храсти и огромните божури, които имаше баба ми в градината, за да се състезавам с останалите деца – кой повече цветя ще донесе.
Първото ми влюбване също има аромат, и емоцията е срам, свенливост...
Чудесна тема.
Много са примерите, но щом прочетох заглавието, си спомних за аромата на печени чушки и врящата в казана на огъня лютеница, и в мен нахлу една тъга. Започнеше ли баба да се подготвя за двудневното приготвяне на лютеница, знаех, че лятото си е отишло – и тогава, и сега ми стана тъжно...
Ароматът на божури и рози сега ми връща спомените от плетенето на венци за 24 май и спомена за еуфорията, която ме обземаше, когато почти унищожавах розовите храсти и огромните божури, които имаше баба ми в градината, за да се състезавам с останалите деца – кой повече цветя ще донесе.
Първото ми влюбване също има аромат, и емоцията е срам, свенливост...
Чудесна тема.
Имат - на зюмбюли, люляк и момина сълза, на лавандула, на мокра пръст, на летен прах и дъжд, на пушек от огньовете между болковете, на които къкри лютеница или каквито и да е буркани, на конкретни парфюми... И на печен пипер, разбира се. И още десетки миризми, за които не сещам сега, но в момента, в който ги усетя, спомените ще нахлуят в главата ми.
Имат, определено. Нямам силна памет за отминали събития, но присъствал ли е специфичен аромат винаги се връщам безпроблемно "там". Откакто осъзнах тази връзка, започнах да я "експлоатирам", за да запазя приятните спомени. Примерно, предстои ми концерт на любима група, внимателно избирам кой парфюм да сложа 
Препоръчани теми