Явно крачката от любовта към омразата е много малка
- Публикувана: 5 юни 2025, 20:51 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 14:02 ч.
🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-31
Явно крачката от любовта към омразата е много малка
То е ясно, че той му има зъб за избора на Ешреф за глава на Сираците, но пък той с нищо не му доказа, че е по-добър от Ешреф и заслужава мястото. Кадир си насочи амбицията в грешната посока.
Да Нези и страха също взе превес!
От X
"Обичам как Чаатай изобразява Eшpeф,
неговите движения, погледът му, позата му, дори когато е седнал и окован. Голите му гърди са ярки и открити, той се гледа без срам. Никога няма да го видите малък - винаги предизвикателен, като див звяр в окови.
Въпреки че е заловен, всички знаят, че това не е достатъчно, за да го пречупят. Той все още е най-опасният човек в стаята и всички се страхуват от него!"
"Обичам как Чаатай изобразява Eшpeф,
неговите движения, погледът му, позата му, дори когато е седнал и окован. Голите му гърди са ярки и открити, той се гледа без срам. Никога няма да го видите малък - винаги предизвикателен, като див звяр в окови.
Въпреки че е заловен, всички знаят, че това не е достатъчно, за да го пречупят. Той все още е най-опасният човек в стаята и всички се страхуват от него!"
Малко да ви върна към тийзъра на сериала
Анализ на тийзър на Ешреф Руя..
Началото започва с основната локация, тоест с излизането на Нисан на сцената, първо се чува звукът на токчета, което символизира власт и статус, самочувствие..
За миг Нисан се появява от тъмнината в червената си рокля, „червеното“ показва опасна ситуация, показва, че един от главните герои е в опасност, възприема се като символ едновременно на любов и опасност. Тогава Ешреф започва да наблюдава Нисан от тъмната страна, животът му е осветен с червения цвят от тъмния му свят, който отразява хармония, осветяваща тъмния му свят.
Когато Нисан започва да пее, Ешреф се появява на екрана и акцентът върху това да е сам, докато върви сам, се появява. Ешреф започва да върви с черния си костюм и бял шал. Според стари слухове, белият шал показва, че е замесен в мафията.
Тогава се появяват основните цветове на историята, а именно черното и бялото. Тя попада в един кадър с Истанбул, Истанбулът, който ще загуби всичко в името на това, което иска да доминира. След това в близкия кадър Ешреф гледа кръстовището в колата с дълбоки мисли, което показва, че той и Нисан са се разделили.
Тогава Нисан и Ешреф започват да проливат сълзи едновременно. Без да изразяват невъзможността или непълнотата, Ешреф и Нисан изпитват същото чувство с погледите си. С наближаването на края на песента, Ешреф осъзнава, че горчивият край е близо. Ешреф запечатва края със сълзи от двете страни.
В ръцете на Ешреф се появяват белезници, които също представляват окови, тоест са известни като символ на плен, потисничество и затвор. В духовен план оковите представляват и желанието да се освободиш от светските желания, които обвързват душата. Освобождаването от тези метафорични окови представлява духовно пробуждане или достигане на просветление. Той едновременно оковава чувствата на Нисан към нея и приковава Нисан към сърцето ѝ. Накрая Ешреф се сбогува от разстояние с прощална целувка, без да докосва Нисан.
Анализ на тийзър на Ешреф Руя..
Началото започва с основната локация, тоест с излизането на Нисан на сцената, първо се чува звукът на токчета, което символизира власт и статус, самочувствие..
За миг Нисан се появява от тъмнината в червената си рокля, „червеното“ показва опасна ситуация, показва, че един от главните герои е в опасност, възприема се като символ едновременно на любов и опасност. Тогава Ешреф започва да наблюдава Нисан от тъмната страна, животът му е осветен с червения цвят от тъмния му свят, който отразява хармония, осветяваща тъмния му свят.
Когато Нисан започва да пее, Ешреф се появява на екрана и акцентът върху това да е сам, докато върви сам, се появява. Ешреф започва да върви с черния си костюм и бял шал. Според стари слухове, белият шал показва, че е замесен в мафията.
Тогава се появяват основните цветове на историята, а именно черното и бялото. Тя попада в един кадър с Истанбул, Истанбулът, който ще загуби всичко в името на това, което иска да доминира. След това в близкия кадър Ешреф гледа кръстовището в колата с дълбоки мисли, което показва, че той и Нисан са се разделили.
Тогава Нисан и Ешреф започват да проливат сълзи едновременно. Без да изразяват невъзможността или непълнотата, Ешреф и Нисан изпитват същото чувство с погледите си. С наближаването на края на песента, Ешреф осъзнава, че горчивият край е близо. Ешреф запечатва края със сълзи от двете страни.
В ръцете на Ешреф се появяват белезници, които също представляват окови, тоест са известни като символ на плен, потисничество и затвор. В духовен план оковите представляват и желанието да се освободиш от светските желания, които обвързват душата. Освобождаването от тези метафорични окови представлява духовно пробуждане или достигане на просветление. Той едновременно оковава чувствата на Нисан към нея и приковава Нисан към сърцето ѝ. Накрая Ешреф се сбогува от разстояние с прощална целувка, без да докосва Нисан.
Ешреф и Кадир-двама „братя“, разделени от изборите си.
И само един от тях все още носи душа, макар и разкъсана.
Те някога са били едно цяло.
Сянка и светлина в един и същи свят.
Но Ешреф остана верен на правилата и честта, а Кадир избра пътя на амбицията, манипулацията и предателството.
Нинче, аз лично съм готова за всякакви обрати.
Само да не пипат финала и да съживяват Ешреф.
Цвети, много благодаря за компанията. 😉
След като Якуб баба е разбрал за постъпките на Кадир, в разочарованието и болката си, му е казал вероятно много сурови неща, които са истина, и именно в страха си, както сте казали, Кадир го убива. Кадир няма сила да застане зад постъпките си и да се бие открито с враговете си, за разлика от Ешреф, който го направи много пъти.
Много ми хареса това, че дори и окован в окови, Ешреф остава най-опасният човек в стаята.
След като Якуб баба е разбрал за постъпките на Кадир, в разочарованието и болката си, му е казал вероятно много сурови неща, които са истина, и именно в страха си, както сте казали, Кадир го убива. Кадир няма сила да застане зад постъпките си и да се бие открито с враговете си, за разлика от Ешреф, който го направи много пъти.
Много ми хареса това, че дори и окован в окови, Ешреф остава най-опасният човек в стаята.
Ели, аз нямам предвид, че ще умре сега. А на финала на сериала.
Казвам само, че този финал ми харесва, защото за мен Ешреф е безспорно трагичен герой в най-дълбокия и класически смисъл на думата.
Съдбата му е белязана още от началото.
Той не е просто човек от подземния свят. Ешреф е израснал с липси- на сигурност, на любов. Светът около него е суров и той става част от него, за да оцелее. Но в него винаги е имало копнеж за нещо повече, за дом, за любов, за нормалност.
Винаги е бил разкъсван между дълг и сърце.
Такива са трагичните герои,те често стоят на ръба между това, което трябва, и това, което искат.
Ешреф иска Нисан(Руя). Иска любов, живот, свобода.
Но Сираците, обещанията, Якуп баба-това са неговите „окови“.
И като всички трагични герои, Ешреф носи силна вътрешна борба, между своята суровост и чувствителността, която се опитва да потисне.
Той не може да си прости нито миналото, нито избора да се откъсне от Руя, нито да се доближи до Нисан. Живее с вина и я прикрива със самоконтрол и дисциплина.
Колкото по-напред стига, толкова по-сам остава.
Дори когато около него има хора, той е емоционално изолиран, като цар в крепост, която се руши отвътре.
Той не е зъл, не е слаб, но е човек, който не вярва, че заслужава да бъде щастлив и точно това го прави трагичин образ.
А за такъв образ финала е само един.
(поне в моите представи)
Жаки, улучен ме в слабото място! Обожавам този тийзър и песента към него.
Казвам само, че този финал ми харесва, защото за мен Ешреф е безспорно трагичен герой в най-дълбокия и класически смисъл на думата.
Съдбата му е белязана още от началото.
Той не е просто човек от подземния свят. Ешреф е израснал с липси- на сигурност, на любов. Светът около него е суров и той става част от него, за да оцелее. Но в него винаги е имало копнеж за нещо повече, за дом, за любов, за нормалност.
Винаги е бил разкъсван между дълг и сърце.
Такива са трагичните герои,те често стоят на ръба между това, което трябва, и това, което искат.
Ешреф иска Нисан(Руя). Иска любов, живот, свобода.
Но Сираците, обещанията, Якуп баба-това са неговите „окови“.
И като всички трагични герои, Ешреф носи силна вътрешна борба, между своята суровост и чувствителността, която се опитва да потисне.
Той не може да си прости нито миналото, нито избора да се откъсне от Руя, нито да се доближи до Нисан. Живее с вина и я прикрива със самоконтрол и дисциплина.
Колкото по-напред стига, толкова по-сам остава.
Дори когато около него има хора, той е емоционално изолиран, като цар в крепост, която се руши отвътре.
Той не е зъл, не е слаб, но е човек, който не вярва, че заслужава да бъде щастлив и точно това го прави трагичин образ.
А за такъв образ финала е само един.
(поне в моите представи)
Жаки, улучен ме в слабото място! Обожавам този тийзър и песента към него.
Този човек страда толкова красиво 😩, че дори ми харесва да го виждам как
плаче, паникьосва, отчаява се, само за да му се възхищавам.🙃🫠
плаче, паникьосва, отчаява се, само за да му се възхищавам.🙃🫠
Ами това сладурче с Неджип 😍,много са сладки. ❤
Дай боже и наш Чачо да видим така в година-две!
Дай боже и наш Чачо да видим така в година-две!
Това сладурче с Неджип е вече тази пораснала госпожица
"Благодаря ти много, дъще моя, усмивката на сърцето ми"
Този човек страда толкова красиво 😩, че дори ми харесва да го виждам как
плаче, паникьосва, отчаява се, само за да му се възхищавам.🙃🫠
плаче, паникьосва, отчаява се, само за да му се възхищавам.🙃🫠
Това си мислих, докато гледах последния епизод. Играта на Чачо се разгръща много в тези моменти.
Мда. Не се сещам за актьор, който толкова красиво да пресъздава болка. С такава лекота потичат тези сълзи. Във Фериа не беше още дорасъл за красивите сълзи. Има само в последния епизод, но болката и отчаянието и там му отиваха. Затова казвам, че не ги харесвах като играеха щастие.
Гадно е да казваме, че искаме да го гледаме как страда, но просто така те приковава, че предизвиква нещо съдистично у нас и ние искаме да страда. Всъщност искам да е щастлив, но само накрая
Тук не вярвам да имаме щастлив финал.
А Неджип не мога да повярвам, че сме или набори или е по-малък. Изглежда ми по-възрастен, не че аз съм млада. Турците не можеш да ги разбереш на каква възраст са. И Чаатай не прилича на младеж, а си е още много млад. Тя тази бръчка на челото и на 20 си я е имал.
Гадно е да казваме, че искаме да го гледаме как страда, но просто така те приковава, че предизвиква нещо съдистично у нас и ние искаме да страда. Всъщност искам да е щастлив, но само накрая
Тук не вярвам да имаме щастлив финал.
А Неджип не мога да повярвам, че сме или набори или е по-малък. Изглежда ми по-възрастен, не че аз съм млада. Турците не можеш да ги разбереш на каква възраст са. И Чаатай не прилича на младеж, а си е още много млад. Тя тази бръчка на челото и на 20 си я е имал.
