Публикувана: 12 юни 2025, 10:24 ч.
Последно мнение: 6 дек. 2025, 08:40 ч.

Седма тема на чакащите

28 527
468
1

# 135 1 авг. 2025, 12:48 ч.

Мнения: 163

В България е много по-различно. САЩ са много национална държава и там няма как да си различен от масата. Единственното, което не ми харесва тук е, че няма и ГРАМ поддръжка от държавата.
Ето ти едно/две деца и се оправяй.
Няма да забравя, когато се обаждах до Районната Дирекция от която бяха децата, да ни съдействат за медицинското досие(нямаха такова) и какво ми отговори тя!!
Вие сте родители, оправяйте се!!
Идеше ми ,да се кача на колата и да отида на място, да ми го каже в очите. Спря ме единственно, че нямахме никакво време и трябваше в кратки срокове да оправим много неща.
Да не говорим ,че социалната тук е виждала 2 пъти децата( не че ми е притрябвала). Сега закона е променен и сме под мониторинг от 3г. Не се е обаждалата от Януари.
Пиша го , за да разберете , колко се интересува държавата.

Последна редакция: пт, 01 авг 2025, 12:59 от Dyado Yag

# 136 1 авг. 2025, 12:52 ч.

Мнения: 668

Aз много добре го знам. Ние за година и половина не сме посещавани НИКОГА. Не са ни търсили дори по телефона.

# 137 1 авг. 2025, 12:58 ч.

Мнения: 17 520

Dyado Yag, beach_please, очаквайте да ви потърсят след като то написахте тук.

# 138 5 авг. 2025, 08:20 ч.

Мнения: 68

Как ни/ви възприемат децата?Имам чувството, че съм някъде по средата между това да съм родител и това да съм познат/приятел.
Знам ли, сигурно е нормално.Все пак знае, че не е наше биологично дете. Вероятно трябва да съм наясно, че такова приемане, отношение, връзка при нас е невъзможно да се случи. Нещо като приемен родител, но не съвсем...

# 139 5 авг. 2025, 09:29 ч.

Мнения: 17 520

При голямото дете ситуацията е подобна - по-скоро детегледачка, спонсор/ банкомат, слугиня. За второто дете - мама - твърдо, единствена, авторитет.

# 140 7 авг. 2025, 19:50 ч.

Мнения: 2 385

Една интересна статия за осиновители и кандидат-осиновители: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21059676.

# 141 9 авг. 2025, 09:18 ч.

Мнения: 163

Как да се осиновят, деца с увреждания!!?Държавата е абдекирала , никаква помощ . Другото е статистика и стъкмистика.

# 142 9 авг. 2025, 10:30 ч.

Мнения: 17 520

Добре де, никой не очаква български семейства да осиновяват деца в тежко състояние, но защо не се приемат деца с леки състояния и увреждания, които не пречат на нормалния им живот? Защо се отхвърлят деца със зрителни нарушения, като това се коригира с очила или операция? Защо се отхвърлят деца със слухови нарушения, които също се коригират/ компенсират с апаратче или кохлеарен имплант? Защо се отхвърлят деца със заешка устна? Защо не се приемат деца с шум на сърцето? Защо не се осиновяват деца с белези? Познавам три деца с много лека форма на ДЦП, умни, самостоятелно движещи се, ако не е сухожилието, което периодично се оперира няма и да забележи страничен човек, че има нещо. Като се накъси вече си личи по походката, но е временно и се оправя. В същото време познавам кандидати, които така и не осиновиха и, които искаха бяло българче на 18-24 месеца, развито, интелигентно и здраво, момче. Ами отказаха се да чакат, явно не им е било толкова важно да имат дете, а да имат идеалното дете.

# 143 9 авг. 2025, 11:48 ч.

Мнения: 2 385

Мама Ру, разбирам българите, които не искат да осиновяват деца с увреждания или хронични заболяния. Някои от тези болести изискват продължително лечение, периодични престои в болница, операции, рехабилитация... Не всички родители имат ресурс за това. Ако пък живеят и в по-малък град или село, става още по-сложно. Често единият родител трябва да си остане вкъщи, за да придружава детето си по болници. Много хора имат и финансови трудности. Не е лесно.

Имам познати, на които детето им е с лека форма на ДЦП, ходи самостоятелно, само стъпва леко на пръсти, но пък не може да говори...

Много детски градини и училища в България отказватт да приемат деца дори с по-леки увреждания.

Така че разбирам хората, които не искат да осинавяват такива деца. Много хора вече не робуват на общественото мнение, просто нямат ресурси да се грижат за такива деца.

Последна редакция: сб, 09 авг 2025, 22:41 от Radilena

# 144 9 авг. 2025, 12:35 ч.

Мнения: 17 520

За тежките случаи и аз ги разбирам, осиновяваме не от благотворителност, а и няма условия за такива деца у нас, права си.
Обаче и деца за осиновяване няма. Такава е реалността, за щастие на децата и за съжаление на чакащите. Децата поне половината са от не особено желан произход, от най-ниските прослойки, с увреждания, с фамилна обремененост... Та все пак, ако искаш дете и не можеш да си го родиш се налага с нещо да направиш компромис.
Във форума преди години имаше потребителка, която във всяка тема относно трудно забременяване и обмисляне на осиновяване беше против и препоръчваше до край да се правят опити инвитро, дори и с донорски материал. Даваше пример със себе си, как на 40-42 се омъжи, как забременя с донорски материал на сестра си, но ... историята не свърши добре - роди близнаци с ДЦП и се разведе. Отдавна след това не съм я засичала.
Истината е, че при осиновяването трябва да очакваме неочакваното - скрита информация или проблеми, които биха се проявили на по-късен етап. И да, добре е да си правим сметката какво можем да приемем, с какво можем да се справим. И да приемем, че децата, на които търсят семейства не са идеални. Има и идеални, но са рядкост и гаранция за нещо, което да се прояви на по-късен етап няма.

Последна редакция: сб, 09 авг 2025, 15:20 от Mama Ru

# 145 9 авг. 2025, 15:05 ч.

Мнения: 163

Цитат на: Radilena в сб, 09 авг 2025, 11:48

Мама Ру, разбирам българите, които не искат да осиновяват деца с увреждания или хронични заболяния. Някои от тези болести изискват продължително лечение, периодични престои в болница, операции, рехабилитация... Не всички родители имат ресурс за това. Ако пък живеят и в по-малък град или село, става още по-сложно. Често единият родител трябва да си остане вкъщи, за да придружава детето си по болници. Много хора имат и финансови трудности. Не е лесно.

Имам познати, на които детето им е с лека форма на ДЦП, ходи самостоятелно, само стъпва леко на пръсти, но пък не може да говори...

Много детски градини и училища в България отказватт да приемат деца дори с по-леки увреждания.

Така че разбирам хората, които отказват да осинавяват такива деца. Много хора вече не робуват на общественото мнение, просто нямат ресурси да се грижат за такива деца.

То на всички е трудно да живеят в по-малък град. Елементарните нужди ги имаш, но до там. Ако се наложи аптека в Неделя или денонощна си е кауза пердута. Въобще не си ли в голям по-развит град или поне близко до него е много сложно, понякога е сложно и уж превидно елементарно нещо.

# 146 9 авг. 2025, 16:34 ч.

Мнения: 68

Не знам...Имам усещането, че вече и големия град не дава решения и възможности. Даже и столицата.Личво го преживях в последната половин година с българското здравеопазване. Само пари, заплати и клинични пътеки...

# 147 9 авг. 2025, 19:54 ч.

Мнения: 2 385

Да, Мама Ру, права си.

А относно инвитрото, смятам, че ако не се получи няколко пъти, значи животът/съдбата/Господ, иска да предпази хората от нещо, и не бива да се упорства до безкрай. Защото и здравето на жената може да се разбие, или пък, както в случая, койго споменаваш, семейството е сбъднала мечтата си, но на каква цена?! Две увредени деца, развод и т. н. Казват: понякога най-много сълзи се проливат от сбъднати мечти...

И за аптеките сте прави.

Последна редакция: сб, 09 авг 2025, 23:35 от Radilena