Седма тема на чакащите

В началото имахме критерии, до 3г.без изявени ромски черти, здрави деца и т.н.
Но 2 г.нищо не се случи, като за капак на всичко изтървахме срока за подновяване на документите. Социалните изпратили препоръчано писмо , че дву годишния срок ни изтича, но ние не сме го получили. Забързани в ежедневието ,Аз се усетих но 3м.след изтичането му. Обадихме се и отидохме до нашата социална, тя се учуди. Каза ни, нали се отказахте!? Идеше ми да я пречукам. Реагирах много остро, как сме се отказали, ние даже не сме се и виждали за да Ви кажем. Тя ми извади писмото подписано уж от нас!!! Че няма да подновяваме. Някои малоумен полу-човек ,го е взел и подписал. Как точно е станало, какво се е случило никой не знае. Както и да е!!! Социалната ни каза, че трябва да почнем всичко от начало. Минаха се още 4м, 1м. докато  съберем необходимите документи и 3м.срока за проучване и вписване в регистрите.
Спестиха ни само курса за обучение. Заложихме отново същите критерии. Започна пак голямото чакане. Минаха се 6м.без нищо да се случи. Един ден реших да питам какво става, защо нищо не се случва, ама как да питам 28 дирекции.
Светна ми лампата, ми как !? Естественно по е-mail, copy-paste  до всички 28 регионални дирекции.  В продължение на 3м. получавах , препоръчани писма, мейли, телефонни обаждания , интересното е, че от някои дирекции по няколко отговора, явно мейла се ползва от всички и който го отвори, пише, отговаря , голям филм беше.
Почити всички които отговориха, казват ,че не ни е дошъл реда да ни разглеждат документите и с това се изчерпват отговорите. На мен взе да ми писва и отидохме до социалната да питаме какво става. И тогава ми хрумна налудничавата идея да променим тотално критериите.
Без възрастова граница, без ограничение за пол и етнос, може и повече от 1 дете.
Социалната леко се притесни , защо правим толкова кардинални промени.
Заложихме това , което Аз и казах.
След няма и месец , ни се обадиха за 2 сестрички, които уж имали емоционална връзка и се дават за осиновяване само заедно. Ходихме, видяхме се с децата, но видимо едното момиченце не беше добре,  по-голямото беше голяма симпатяга, хареса ни от първия път, нооо отказахме заради по-малката. Бяха с ярко изразени ромски черти(но не това ни отказа). Времето си минаваше и нищо не се случваше, отново мина дву год. срок, но този път си подновихме навреме документите, отново заложени същите критерии, социалната неистова се мъчеше да ни убеди в промяната им, но не ги променихме. Започна пак чакането, то това ни беше и основното ни занимание в кандидастването, да чакаме! Бяхме решили със жена ми, че това е последното подновяване и прекратяваме процедурата.
Няма и 1м.след това получихме, обаждане по телефона(това се случва много рядко), обикновенно изпращат писма, за ДВЕ деца(брат и сестра) на 7 и 9г.  разбрахме се отидохме , видяхме ги, харесахме се и се взехме. Всичко се случи за по-малко от месец. На 23 Юли се видяхме за първи път, на 16 Август си бяхме заедно в къщи.
Та променяйте смело критериите, нищо страшно няма, никой няма да Ви накара насила да вземете дадено дете.
Надявам се, че не съм Ви отегчил .
Пожелавам успех на всички!

П.П   Май трябваше да посочим възраст и максимум беше 10г. Няколко пъти променяхме критериите и малко съм позабравил, как точно беше.

Благодаря за изчерпателната информация. Вашата история относно осиновяването ме трогна. Наистина сте преживяли много но в крайна сметка сте осъществили най-голямата мечта да станете родители на две прекрасни деца. Бъдете здрави и щастливи!

Не искам да бъда груба ама прочетох два пъти израза "сме се спряли на" ..еди какво си. Това не е магазин, да се спрете на черните обувки вместо на бежавите. Това са деца. Да, повечето са от ромски произход, а и произхода е това как биологичната майка се определя и нищо не пречи тя да се чувства българка, а децата да са си ромчета.

Ние също минахме през смяна на критериите. Не убеждавам никой в нищо, защото е много лично и индивидуално, но от нашия опит бих казала само: няма нищо по-хубаво от детето. Не бих го заменила за нищо на света. Падна ни се приказно, слънчево, чудесно момиченце. Чакахме две години с критерии от 0 до 4, здраво или с лечими заболявания, без претенции за произход (в началото и ние имахме, впоследствие го намирам за глупаво).
С нещо все пак трябва да се направи компромис. Не може и малко и здраво и бяло и да се обадят след няколко месеца. Ако не сте склонни на промяна, се пригответе за дълго чакане и така е редно да бъде след толкова стеснени критерии.

Пожелавам ви да срещнете вашето дете възможно най-скоро 🤗

Някой от вас случайно дали има готов списък с мейлите на всички 28? При мен минаха 2,5 години и почвам да се чудя  дали няма някаъв проблем с описанието на критериите ми, или нещо друго. Иска ми се вече и аз да разпитам. Ако няма, ще ги изровя в гугъл, разбира се. Благодаря!

Това са контактите на всички регионални дирекции. Еее не са в готов списък.
https://asp.government.bg/bg/kontakti/teritorialni-strukturi/

Звучи познато...
После си бием главите. И като се сетя с какви розови очила съм бил тогава. Мечтател някакъв...
После идва насреща идващия влак

Идва товарния влак с чукани камъни, с безброй вагони.

Мисля, че в България на осиновените деца им е два пъти по трудно.
Веднъж трябва да преодолеят т.нар.първична рана от изоставянето, и втори път да преодоляват расистко отношение.
Ще трябват яки нерви, за да ги преведем през тези трудности...

Не само на осиновените деца, на всяко дете, което се отличава по нещо или има някакъв проблем във физическото или емоционалното развитие или училищните умения му е трудно, защото се сблъсква с неприемане, че и откровен тормоз. Обществото ни отхвърля различните, витае в някаква илюзорна елитарност, в която няма място за всеки, който не е като тях. Имам чувството, че успешно вървим към кастите като в Индия.

Тези, които имате осиновени деца в ученическа възраст  - как се справяте с тормоза в училище (от страна на другите деца)? Какво казвате на вашите деца, как ги успокоявате?
И друго искам да попитам осиновителите на деца от различен етнос - обсъждате ли с децата етноса им? Кога е удачно да се обясни въобще? Моето дете е мургаво, вероятно смесен произход.
Сигурна съм, че ще има подмятания в училище, ако не и по-рано.

За тормоза в училище зависи от средата, в която попадне детето, дали се справя с материала в крак с другите, дали е общително или има проблем с общуването и най-важното - дали учител и ръководство съдействат за преодоляване на ситуацията и да няма тормоз.
Познавате си детето, преценете дали да е в малко училище (сграда, брой класове), дали да е в обикновено училище или в по-елитно (ако е будно, без видими дефицити, издръжливо на повече работа и натиск).

Ние имаме две в учиническа възраст. Много е трудно, големи подигравки бяха особено в началото. Големия ,сега ще е в 5 клас , почнаха да го приемат, канят го да играят, даже в края на 4ти клас, едно момченце му казало, че искал да са приятели. При малката, нещата са по-сериозни.