Седма тема на чакащите

Няма две мнения по този въпрос, но понякога и държането на самите осиновени деца е ужас... Буквално ужас!

На нас ни изтичат двете години в началото на октомври. Знам, че трябва да подновим всички документи. Но преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Не беше планирано. Много се радвам се за бременността , но въпреки това се чувствам объркана. При всички положения с мъжа ми ще осиновим детенце. Няма да се откажем.
Обаче, не знам какво да кажа на нашата социална и се чудя за критериите. Нали казват, че е желателно осиновеното дете да е по-малко от биологичното.... Не че има гаранция, че ще родя. Имам проблеми с износването.
Някоя от вас била ли е в такава ситуация?

Съветвам те да стопираш процеса, т.е да не ти предлагат дете, но да си пазиш регистрацията, да речем една година. Виж как ще се развие бременността, ако е рискова изобщо няма да имаш сили и за осиновено дете. Имаше една потребителка в старите теми - осиновяват близнаци по времето, по което забременява. Рискова бременност, повечето на легло, децата се налага да посещават частна детска градина, със сигурност е имало проблеми и по адаптацията, да не говорим за нуждата да наваксват в развитието си. Взети са на три години. Напуснаха България, мисля, че децата бяха във втори клас. После вече не съм я засичала - напусна бг мама и осиновителската група във фб.

Изчакай с осиновяването...Обърни внимание на детенцето си и после ако се чувстваш готова го направи.Но си дай време сега.

Аз пък имам по-различно мнение. Вероятно по две основни причини: аз действам повече по чувство, отколкото по разум; а и винаги съм искала деца. Така се стече животът, че не съм родила ( засега), въпреки че правихме опити и докато чакахме за осиновяване и до съвсем скоро. Но ако бях забременяла, за нищо на света не бих стопирала осиновяването. Вярвам, че има Бог, който  ни праща това, което е за нас. За повечето рационални хора това вероятно звучи глупаво, но понеже аз не съм рационална, бих приела всичко, което ми се даде. С осиновяването гаранция няма, това че документите се подновяват, не значи, че ще.има скоро предложение. Нито значи, че то трябва да се приеме. Аз бих отворила сърцето си за каквото дойде. Но не ангажирам никого с мнението си.

beach_please, а ако предложението за дете дойде в момент, в който си бременна и бременността е рискова? Или тъкмо родила? Не забравяй, че може да те извикат и на 300+ км, че се ходи на срещи, на дело. Мислиш ли, че ще се справиш и ще можеш да отделиш на едно 2-3-4 годишно прясно осиновено дете същото време и внимание, които би му отделила в друг момент, когато не си бременна и/или не гледаш бебе? Редно е човек да е малко реалист, ясно да си дава сметка за възможностите си и нуждите на новия член на семейството. Твърдя го като човек, който в разстояние на 9 месеца и 6 дена осинови две деца - първото на три години, второто на 4 месеца към момента на осиновяването. Ами сложно е.

Аз кво да кажа с две на един път!!
Че бяха и по-големички. Реалноста е доста по-различна от розова.
Много е трудно, на моменти е невъзможно и си викаш, какво става тук?
Дали трябваше, въобще да го правя.
Може да Ви се наложи да пътувате не 300км, а 400 и то понякога няколко пъти.
Преценете ситуацията много добре.

Горе-долу по времето, по което аз осинових първото дете в града ни едно семейство осинови 3 деца наведнъж на една и съща възраст. Доста весело им е било поне първите месеци, че и година, предвид, че са били и на около три години.

Благодаря на всички за съветите и изказаните мнения. Мисля, че би било добре поне до април-май да не ни предлагат дете. Ще говоря със социалната, ще я попитам дали се подава молба, за да не ни предлагат дете в следващите няколко месеца. В крайна сметка трябва да гледаме интереса и на двете деца - и биологичното, и осиновеното. Не мога да ощетявам едното дете за сметка на другото.

Подновете си документите за всеки случай. Дори да ви предложат дете, не е задължително да приемете среща въобще. Биологичното дете е приоритет, защото вече е факт.

Досега критериите ни не бяха много широки. И така или иначе не сме имали предложения. Биологичното ни дете е приоритет от гледна точка на това, че съм с хронично заболяване и бременността е рискова. Все пак трябва да си обърна повече внимание точно сега. Но от друга гледна точка, не би трябвало да деля децата си. Нищо, че все още не съм получила предложение от някое РДСП.

Диана, направете така, както вие го чувствате. Всеки знае положението, в което се намира, ресурсите, с които разполага и възможностите, които има. В крайна сметка различни сме.
Пожелавам ти лека и успешна бременност. 🍀
Всичко ще си дойде по реда.


Мама Ру, мен лично нищо от това, което си написала не ме притеснява. Ние пътуваме много, 300+ км не са нещо, което би ме спряло, даже ми звучат малко. Но аз съм такъв човек, който не обмисля много много. И се справям някак си. Разбира се ефект има и историята на семейството, и това колко много го искам, както и ред други причини.

Последно, но наистина го мисля: на синовяването в България почти на 100% се гледа като на компромис. Когато нищо друго не проработи, тогава като някакъв компромис осиновителите, видите ли се съгласяват да осиновят, разбира се с доста критерии към детето. Някак си никога не е просто: осиновявам. Разбирам причините. Но и виждам, че точно така се получава.

Това с предложението, няма как да избегнеш. Или участваш в процеса или го прекратяваш, средно положение няма.
Моя съвет е ,да оставиш нещата така както са към този момент, защото иначе губите реда си и ако решите след време друго, ще трябва да кандидаствате наново. Ако излезе предложение през това време, ще решите, спрямо моментното състояние,а и никой насила неможе да Ви накара да осиновите 1-то предложено дете. Имате право на отказ/и.
Успех!

Не съм напълно съгласен. Лично аз минах през метаморфоза.От това въобще да не искам да чуя за осиновяване зо момент, в който не просто да го искам, а да го желая.Да искам за дам всичко, което имам за това дете!Всичко.
И искаме или не, децата са различни. Самото дете знаейки, че е осиновена се вкарва във филм. И даже използват тази струна в опит да си прокарват интереси и да получават компромиси. И тук задавам на детето резонния въпрос...Ако не знаеше, че си осиновен/а, щеше ли да ми ги говориш такива?И тук въпросът, който често съм си задавал...Наистина ли е най-добрия вариант детето да знае, че е осиновено още от малко?

Покрай нашето осиновяване, следя много хора в Инстаграм от всякъде, основно в Щатите. Осиновяват масово индийчета, знам няколко, осиновили българчета, пишем си, с някои поддържаме връзка. С уговорката, че абсолютно разбирам, че Инстаграм не е живия живот и на снимка е едно, зад снимката друго, но ме впечатлява тяхното оношение към осиновяването. Те обикновено имат по много деца. Едното семейство, което следя нямаше деца. Осиновиха две момчета, по над 5 години, едното унгарче, другото българче. В момента имат биологични едно бебе и едно на път. Там няма криене на произхода. Ясно е, че са осиновени, драма няма. Доста от децата са със сериозни проблеми и дефицити, но там имат ресурса и подкрепата да се справят с това. И някак осиновяването е нещо естествено и хубаво, каквото следва да бъде, ако я България не беше замъглено от тъпия расизъм и от ред други неща, превръщайки го в краен компромис. Тук някак още битува усещането от едно време към т.нар "храненичета", че едва ли не се прави услуга на тия деца, взимайки ги, все едно осиновителите благоволяват да го приберат, а то до живот трябва да им е благодарно. Голяма част от хората, които знаят за нашето осиновяване ни поздравиха с думите "браво, това е много благородно", което ме влудява. Благородно ще е да взема едно бито и тормозено кученце, за което сега прочетох във ФБ и предвид моето собствено куче и дете, да се наема да го гледам и мъкна по лекари. Да осиновя, особено при положение, че самата аз като допълнение не мога да родя, не е благородно. Но това е дълга тема.
В този ред на мисли, осиновените деца имат своя травма, част от която е идеята, че не са желани, че са изоставени, че никой не ги иска, която в допъление с другите "хубавини" около произхода им и пубертета за капак, могат да напрят нещата ад. Не ми се мисли за този период, който ни предстои. Моля се само дотогава да съумеем да набием в главата на дъщеря ни, че е безкрайно обичана, че е ценна, красива и принадлежи към нашето семейство.