Ох, аз не веднъж ами два пъти съм го губила. Веднъж в Южния парк, веднъж на морето. Няма такъв ужас! Нали знаете, има една май арменски поговорка " И ако някога закъсняваш да се прибереш, дано ти се е случило това, за което си мисли жена ти, а не това, което мисли майка ти!" Или нещо такова беше.
Покрай нас пък доста седмокласници и имам чувството, че отново изживявам онзи ад от миналата година, дори мисли за местене ми са се загнездили в главата. Но тя миналата година беше толкова лоша. Майка ми почина, а те с набора бяха много близки, та тя си го почти отгледа и сега го виждам как плаче когато отидем в къщата. Не че аз не, но на нас някак не знам скрито ни е позволено да тъгуваме.
Покрай нас пък доста седмокласници и имам чувството, че отново изживявам онзи ад от миналата година, дори мисли за местене ми са се загнездили в главата. Но тя миналата година беше толкова лоша. Майка ми почина, а те с набора бяха много близки, та тя си го почти отгледа и сега го виждам как плаче когато отидем в къщата. Не че аз не, но на нас някак не знам скрито ни е позволено да тъгуваме.