Ваканцията може да научи децата да боравят по-разумно с парите

Здравейте Мира,

Имам син тийнейджър на 15 години и искам да Ви задам следния въпрос относно джобните пари.
Според Вас кое е по-разумно: джобните пари да бъдат давани всеки ден или веднъж на месец накуп с оглед на това детето да се научи да си прави сметката, а защо не да пести? Аз се опитвам в момента да му давам за седмица и той си ги пази. При разговор обаче ми сподели, че се чувства зле от това, че приятелите му разполагат с повече пари, а той или пести или няма достатъчно. Може ли да ми дадете някаква хитрина с която да го науча, хем да не се ограничава и лишава тотално, хем да си спестява все пак някакви парички?

Мира, здравейте!

Аз също имам въпрос, синът ми е на 16 години и имаме сходен проблем - виждам, че в обкръжението му повечето приятелчета разполагат с доста големи суми. Редовно когато си ходят на гости си поръчват суши или друга екзотична храна, сметката им е по 50-60 лв. на човек и явно това за тях не е нещо изключително. На него не му даваме толкова джобни, но в свободното си време помага в работата на баща си за допълнителни пари. Но напоследък е започнал да негодува и да пуска намеци, че другите получавали наготово това, за което той трябва да положи усилие.

От една страна искаме да го учим да си прави разумно сметката. От друга започвам да се колебая дали тези ограничения не го удрят по самочувствието... Все пак е млад човек в "особена" възраст Ще съм благодарна на коментар от Ваша страна и съвети!

Колко му давате за ден?

по 5 лева

Здравейте, Линдичка.

Задавате ми няколко въпроса.

1. Дневни, седмични или месечни джобни?
Дали да давате на ден или на седмица ще зависи от детето. Дори в едно семейство две деца може да имат различни предпочитания и склонности, затова е добре да се адаптирате спрямо характера и фазата на развитие.
Щом детето ги запазва, значи не действа импулсивно – може да оставите седмичен ритъм.

2. Спестяване: кога и как?
Аз не съм против спестяване с джобни, но освен ако самото дете не го влече, бих се фокусирала първо върху изграждане на навици за разумно харчене – а после постепенно да въведете спестяването.

Има ли цел спестяването? Детето ли го инициира?

Може да се уговорите, че джобните са за храна и излизания с приятели, а отделна месечна или сезонна сума (за РД, Коледа и т.н.) да се използва за спестяване по цел – слушалки, билет за събитие, пътуване.

Една идея: да отделя например 10 лв седмично за спестяване, а останалото да харчи свободно и с удоволствие.

Днешните младежи често се интересуват от инвестиции – децата в курсовете ми често питат за това – поощрявайте интереса. Всяка спестена и инвестирана сума започва да печели сама.

3. "Другите имат повече" – какво да кажем?
Това е чувствителна тема за тийнейджърите – и напълно разбираемо. Ще ѝ посветя отделна публикация, но накратко:

Важно е да разграничим: „приятелите му нямат повече пари – техните родители са избрали да им дават повече.“ Това може да значи, че могат да си го позволят, но може и да не могат – и да са в заеми.

Ние не знаем навиците и реалността в други семейства – и не е нужно. Вашето решение е взето след преглед на семейния бюджет и представлява осъзнат избор.

Може да обясните, че не давате повече джобни, защото в момента предпочитате да заделяте пари за други важни цели – почивка, уроци и т.н.

На 16 г. той има право да работи – и ако има нужда от повече, може да започне да изкарва сам за допълнителни желания. Това не е наказание, а добър урок.

Нерядко семейства, които могат да си позволят по-щедри джобни, не го правят. Разберете за какво всъщност харчат другите деца – и ако има нещо конкретно, което и вие бихте подкрепили – договорете го. Това не изключва гъвкавост.

Успех!

Мира

Здравейте, big_bad_mama.

Разбирам притеснението ви – отлагането на удоволствието е много трудно за пубертетския мозък (имам три такива у нас 😉). Чудесно е, че възпитавате трудолюбие и ценене на парите. Бих ви поощрила детето да познава вашата "парична история" – как сте израснали вие, как сте си изкарвали парите самостоятелно в началото, как в момента управлявате семеен и бизнес бюджет. Вие сте определили сума, която считате за уместна, вероятно можете да отделите и малко повече, но сте се спрели на някакъв лимит, защото знаете колко усилия ви коства и какво послание би дало "даването наготово".

Аз съм от типа родител, който не дава прекомерни джобни, защото това са пари, които се натрупват и биха носили повече пари ако се инвестират. Суши за 60 лв. на човек (редовно) е нещо, което дори аз за себе си не бих оправдала и не защото не мога да си позволя. Ако не е за суши, ще е за нещо друго – парите винаги може да не стигат! Тук е добър момент да говорите за това как се разпределя отговорно един семеен бюджет – нужди, желания и приоритети. Какви други разходи има, когато правите нещо заедно? Обсъждайте как определяте кои от незадължителните разходи избирате да се случат, по колко и защо.

Например, аз с удоволствие плащам семейния Спотифай, защото ни носи удоволствие и всички го ползват. На почивка моят подход е да има дневен лимит на разходите за храна, като децата трябва да си останат в бюджета – но какво избират е тяхно решение. Вие може да споделяте бизнес решения, свързани с пари – инвестиция в машина, маркетинг и друго – за да е част от ежедневието отговорното "харчене" и да разберат защо не увеличавате джобните.

Хрумва ми да предложите заедно да разпределите семейния бюджет за храна за месеца – откъде, какво, колко. Ако спестявате и инвестирате – споделете и това. Аз в курсовете показвам какво се случва, ако човек спестява и инвестира дори 10 лв. на месец за дълъг период – магията на сложната лихва е впечатляващ визуален инструмент в полза на дългосрочното мислене. Предложете да откриете някакъв спестовно-инвестиционен инструмент, в който може да влага и своите пари. Чувството, че имаш свои пари и те растат сами, е незаменимо.

Аз мисля, че е похвално, че синът ви работи и си докарва сам пари на тази възраст – това е повод за самочувствие и похвала. Когато стане независим, ще знае, че се изискват усилия – безценен урок. Може да го насърчите да мисли какво умение да развие или какво да учи, за да увеличи приходите си – ако не сега, то след няколко години. Да знае, че не трябва да зависи от родителите си.

Пишете тук, ако има развитие по темата.

Успех,
Мира