Как да реагираме, ако детето ни попадне на неподходящо онлайн съдържание?
Реалността: имаме ли наистина контрол над детството?
Все по-често в родителски форуми се споделят тревожни случаи: по време на лагер, гостуване у приятелче или зелено училище, 7-10 годишни деца попадат на неподходящо съдържание. Това може да стане чрез телефона на друго дете или през телевизията в хотелската стая. Обикновено научаваме за случилото се случайно – дни или седмици по-късно. Съдържанието включва сцени с насилие, порнография, ужасяващи филми или смущаващи видеа.
Тези ситуации вече не са изключение. И макар да използваме родителски контрол и ограничения на телефоните, истинското решение изисква по-дълбок и системен подход. В тази статия разглеждам три етапа, ако/преди такъв (потенциален) инцидент:
• Превенция – как да подготвим децата;
• Реакция – какво да направим, когато разберем за случилото се;
• Трайното послание – как да водим разговора след това.
Забележка:
Темата може да се разгледа под още много ъгли: как да говорим с децата за екраните (ползи и вреди), как да подготвим детето да се отстоява пред приятели, какво да имаме предвид, ако детето за първи път гостува за по-дълго/нощува в приятелско семейство, признаци кога детето (и ние) сме готови за това, за какво да питаме преди такива преживявания, какво да правим, ако детето не ни каже за подобна случка, а научим от друг, кога и какъв достъп до социални медии да разрешим, как да подготвим себе си за подобни трудни ситуации и т.н. Избрах по-долния подход, за да обхвана максимално широко темата и все пак, да дам храна за размисъл и практически насоки. Ще се радвам да продължим разговора в коментарите!
1. Превенция: подготовката започва у дома
Често самите ние изпитваме притеснение как да подхванем трудните теми... Все пак колко от нас са разговаряли така спокойно със своите родители и имат опит и знание как да говорят? Лично аз не помня някога родителите ми да са отваряли тази или коя да е „трудна“ тема. Вероятно защото, когато аз растях през 80те и 90те години на миналия век достъпа до неподходящо съдържание беше по-труден, макар и възможен. Или може би, защото нашето поколение израсна с много теми „табу“, на нас и на следващото поколение все още им е трудно да намерят подходящото време, начин и подход за тези разговори. Моят учител Ким Джон Пейн казва: „По-вероятно е да проведем диалог за важните неща, докато сгъваме прането, а не около масата за „Сериозни разговори“. И ни каня да следваме неговата покана – да говорим с децата с малко думи, на кратки отделни части, мимоходом.
Ако имате нужда от идеи като „храна за размисъл“:
Преди лагер, екскурзия или нощувка извън дома:
• Нека не се притесняваме да говорим с детето си: „Понякога в интернет или по телевизията има неща, които не са подходящи за деца. Ако случайно попаднеш на нещо такова – можеш просто да изключиш или да се обърнеш към възрастен, на когото имаш доверие. А ако прецениш, може да ми звъннеш и винаги ще дойда да те взема. Когато се върнеш, ще можем да поговорим.“
• Да поговорим с организаторите/домакините: Ако не познаваме добре семейството или детето ще пътува с нова организация/лагер, може да се поинтересуваме дали телевизорите имат родителски контрол или заключени канали и каква е политиката за достъп до мобилен телефон за децата. И ако трябва, да се организираме с други родители и да вземем заедно мерки за сигурността на децата.
И може би най-важната стъпка, която започва от самото начало и остава валидна за цял живот – да не спираме да създаваме и поддържаме доверието у дома. Наскоро попаднах на една страхотна идея в Интернет. Баща беше написал бележка за децата си и я беше оставил в чекмедже, където винаги могат да я вземат: „Когато има нещо, което те притеснява, вземи тази бележка и ела да ми кажеш. Обещавам, че няма да се карам, да те укорявам или да се плаша. Ще те изслушам и ще помогна, ако имаш нужда. Без последствия“. Мисля, че няма по-ясен начин да кажем на децата: „В нашето семейство насърчаваме разговорите по всякакви теми – дори неудобните.“
2. Реакция: когато детето ни сподели
Ако чуем: „Мамо, видях нещо странно по телевизията (или на телефона на Мария)…“ – първият ни импулс може да бъде тревога или гняв, може би дори срам. И е важно да намерим друг възрастен, с когото да освободим тези емоции. Но не в този момент. В този момент нашето дете се нуждае от подкрепа, не от наказание или емоционален изблик.
Един реален случай...
Макар да не вярвам в „готовите сценарии“, ето някои примерни фрази, които можем да обмислим и сверим с нашата интуиция за подобни ситуации:
• „Разбирам, че това, което си видял/а, те е объркало. И аз бих се почувствала така.“
• „Благодаря ти, че ми каза. Това показва, че ми вярваш.“
• „Искаш ли да поговорим как се почувства, когато го видя?“
И едно напомняне – от моя личен опит и от работата ми със семейства – нека не бързаме със забраните и ограниченията, включително ако нашето дете е било инициатор на подобна ситуация.
Най-често става дума за:
• Любопитство – съвсем естествено за възрастта;
• Натиск от връстници – „Хайде, не бъди бебе!“;
• Случайност – автоматично видео, което „изскача“ на екрана или лесно достъпна телевизия.
3. А след това - какво послание остава
В подготовка за този материал, разговарях с много родители. Един от тях сподели: „Всъщност притесняват ме много неща – рискът от твърде ранна сексуализация, грешните представи, които порнографията създава за интимността, рисковете от пристрастяване…“. Разбирам тези притеснения и как умът ни може да ни тласне в една посока – да си разкажем различни страшни сценарии, които могат да се развият след подобна случка. Опитът ми сочи, че щом мислите по темата, подготвяте се за подобен разговор – все пак четете този материал – рискът да се сбъднат тези сценарии е нисък. Оставяйки отворени за „трудните“ теми, ние ще намерим път към порастващите ни деца.
И все пак – как бихме могли да поговорим защо това съдържание е неподходящо?
• Интимността не е табу. „Такива филми показват измислена, погрешна представа за близост. Истинската близост е съвсем различна.“
• Не всичко е подходящо за детския ум. „Мозъкът ти още расте. Затова има съдържание, създадено специално за деца – не защото си малък, а защото имаш право на защита.“
• Винаги можеш да ни кажеш. „Не си направил нищо лошо. Добре е, че споделяш. Ще се справим заедно.“
Пример за родителска реакция - писмо до организаторите
Обърнах се към Нина Памукчиева – Монтесори педагог и майка на две момчета, създател на онлайн пространството Манина (https://manina.bg/), с молба да ни предложи текст за писмо към организаторите на детски лагери. Това писмо може да използваме като отправна точка, ако семействата се сблъскат с подобна ситуация. Писмото е пример за отговорна и уважителна родителска позиция и го споделям именно заради зачестилите случаи. Нека не оставаме безучастни или притеснени, а да информираме организаторите, за да се изключат подобни инциденти като споменатия по-горе в бъдеще. Нека търсим подкрепа сред другите родители, сред учителите, администрацията и организаторите. Трудно е да се отвори темата и същевременно е важно да не премълчаваме.
Най-важна е връзката
Моето основно послание е това: най-важна е нашата връзка с детето ни.
Когато едно дете попадне на нещо, което не разбира, това е възможност. Не толкова да го „предпазим“ на всяка цена, колкото да засилим връзката с него.
Важно остава не какво е видяло, а как сме били до него, когато е имало нужда. Вярвам, че така подкрепяме детето да изгради вътрешна устойчивост и доверие, които остават за цял живот.
Какво си взимате от материала? Какъв е вашият опит?
А ето и една малка част от научните източници, които изследват темата:
1. Peter, J., & Valkenburg, P. M. (2016). Adolescents and pornography: A review of 20 years of research. Journal of Sex Research, 53(4–5), 509–531. https://doi.org/10.1080/00224499.2016.1143441
2. Nikken, P., & Jansz, J. (2014). Parental mediation of young children’s internet use. Learning, Media and Technology, 39(2), 250–266. https://doi.org/10.1080/17439884.2013.782038
3. Owens, E. W., et al. (2012). The impact of internet pornography on adolescents: A Review of the Research. Sexual Addiction & Compulsivity, 19(1–2), 99–122. https://doi.org/10.1080/10720162.2012.660431
4. Livingstone, S., & Helsper, E. J. (2008). Parental mediation of children’s internet use. Journal of Broadcasting & Electronic Media, 52(4), 581–599. https://doi.org/10.1080/08838150802437396
Реалността: имаме ли наистина контрол над детството?
Все по-често в родителски форуми се споделят тревожни случаи: по време на лагер, гостуване у приятелче или зелено училище, 7-10 годишни деца попадат на неподходящо съдържание. Това може да стане чрез телефона на друго дете или през телевизията в хотелската стая. Обикновено научаваме за случилото се случайно – дни или седмици по-късно. Съдържанието включва сцени с насилие, порнография, ужасяващи филми или смущаващи видеа.
Тези ситуации вече не са изключение. И макар да използваме родителски контрол и ограничения на телефоните, истинското решение изисква по-дълбок и системен подход. В тази статия разглеждам три етапа, ако/преди такъв (потенциален) инцидент:
• Превенция – как да подготвим децата;
• Реакция – какво да направим, когато разберем за случилото се;
• Трайното послание – как да водим разговора след това.
Забележка:
Темата може да се разгледа под още много ъгли: как да говорим с децата за екраните (ползи и вреди), как да подготвим детето да се отстоява пред приятели, какво да имаме предвид, ако детето за първи път гостува за по-дълго/нощува в приятелско семейство, признаци кога детето (и ние) сме готови за това, за какво да питаме преди такива преживявания, какво да правим, ако детето не ни каже за подобна случка, а научим от друг, кога и какъв достъп до социални медии да разрешим, как да подготвим себе си за подобни трудни ситуации и т.н. Избрах по-долния подход, за да обхвана максимално широко темата и все пак, да дам храна за размисъл и практически насоки. Ще се радвам да продължим разговора в коментарите!
1. Превенция: подготовката започва у дома
Често самите ние изпитваме притеснение как да подхванем трудните теми... Все пак колко от нас са разговаряли така спокойно със своите родители и имат опит и знание как да говорят? Лично аз не помня някога родителите ми да са отваряли тази или коя да е „трудна“ тема. Вероятно защото, когато аз растях през 80те и 90те години на миналия век достъпа до неподходящо съдържание беше по-труден, макар и възможен. Или може би, защото нашето поколение израсна с много теми „табу“, на нас и на следващото поколение все още им е трудно да намерят подходящото време, начин и подход за тези разговори. Моят учител Ким Джон Пейн казва: „По-вероятно е да проведем диалог за важните неща, докато сгъваме прането, а не около масата за „Сериозни разговори“. И ни каня да следваме неговата покана – да говорим с децата с малко думи, на кратки отделни части, мимоходом.
Ако имате нужда от идеи като „храна за размисъл“:
Преди лагер, екскурзия или нощувка извън дома:
• Нека не се притесняваме да говорим с детето си: „Понякога в интернет или по телевизията има неща, които не са подходящи за деца. Ако случайно попаднеш на нещо такова – можеш просто да изключиш или да се обърнеш към възрастен, на когото имаш доверие. А ако прецениш, може да ми звъннеш и винаги ще дойда да те взема. Когато се върнеш, ще можем да поговорим.“
• Да поговорим с организаторите/домакините: Ако не познаваме добре семейството или детето ще пътува с нова организация/лагер, може да се поинтересуваме дали телевизорите имат родителски контрол или заключени канали и каква е политиката за достъп до мобилен телефон за децата. И ако трябва, да се организираме с други родители и да вземем заедно мерки за сигурността на децата.
И може би най-важната стъпка, която започва от самото начало и остава валидна за цял живот – да не спираме да създаваме и поддържаме доверието у дома. Наскоро попаднах на една страхотна идея в Интернет. Баща беше написал бележка за децата си и я беше оставил в чекмедже, където винаги могат да я вземат: „Когато има нещо, което те притеснява, вземи тази бележка и ела да ми кажеш. Обещавам, че няма да се карам, да те укорявам или да се плаша. Ще те изслушам и ще помогна, ако имаш нужда. Без последствия“. Мисля, че няма по-ясен начин да кажем на децата: „В нашето семейство насърчаваме разговорите по всякакви теми – дори неудобните.“
2. Реакция: когато детето ни сподели
Ако чуем: „Мамо, видях нещо странно по телевизията (или на телефона на Мария)…“ – първият ни импулс може да бъде тревога или гняв, може би дори срам. И е важно да намерим друг възрастен, с когото да освободим тези емоции. Но не в този момент. В този момент нашето дете се нуждае от подкрепа, не от наказание или емоционален изблик.
Един реален случай...
Цитат
Наскоро подкрепях семейство, което се беше сблъскало с лош опит по време на Зеленото училище на 9-годишната си дъщеря. Децата бяха намерили незаключен ТВ канал със съдържание за възрастни. Новината бързо се разпространила, едно дете викнало всички момичета от класа, заключило вратата, застанало да пази. Другите загасили светлините и включили въпросния ТВ канал. Момичето, с чието семейство работих, най-вече се беше притеснило, че не може да излезе и да спре да гледа. Беше я стреснала безпомощността в ситуацията, както, разбира се и кадрите. В крайна сметка децата бяха отключили вратата след като детето се разплакало, но притеснени да не им се скарат, й забранили да казва на класната ръководителка. Все пак, тя решила да се довери на класната си ръководителка и към тези сложни обстоятелства се добавило и детското притеснение, че приятелките й ще й се сърдят, защото ги е предала. За щастие, учителката разбрала тревогите на детето и успяла да се включи без да поставя момичето в трудно положение. Жената реагирала незабавно и провела разговор с хотела. Хотелската администрация не могла да спре канала и учителката събрала дистанционните на децата.
Както може да си представите, всичко това се оказа доста трудно за семейството и те се чудеха как да реагират.
Както може да си представите, всичко това се оказа доста трудно за семейството и те се чудеха как да реагират.
Макар да не вярвам в „готовите сценарии“, ето някои примерни фрази, които можем да обмислим и сверим с нашата интуиция за подобни ситуации:
• „Разбирам, че това, което си видял/а, те е объркало. И аз бих се почувствала така.“
• „Благодаря ти, че ми каза. Това показва, че ми вярваш.“
• „Искаш ли да поговорим как се почувства, когато го видя?“
И едно напомняне – от моя личен опит и от работата ми със семейства – нека не бързаме със забраните и ограниченията, включително ако нашето дете е било инициатор на подобна ситуация.
Най-често става дума за:
• Любопитство – съвсем естествено за възрастта;
• Натиск от връстници – „Хайде, не бъди бебе!“;
• Случайност – автоматично видео, което „изскача“ на екрана или лесно достъпна телевизия.
3. А след това - какво послание остава
В подготовка за този материал, разговарях с много родители. Един от тях сподели: „Всъщност притесняват ме много неща – рискът от твърде ранна сексуализация, грешните представи, които порнографията създава за интимността, рисковете от пристрастяване…“. Разбирам тези притеснения и как умът ни може да ни тласне в една посока – да си разкажем различни страшни сценарии, които могат да се развият след подобна случка. Опитът ми сочи, че щом мислите по темата, подготвяте се за подобен разговор – все пак четете този материал – рискът да се сбъднат тези сценарии е нисък. Оставяйки отворени за „трудните“ теми, ние ще намерим път към порастващите ни деца.
И все пак – как бихме могли да поговорим защо това съдържание е неподходящо?
• Интимността не е табу. „Такива филми показват измислена, погрешна представа за близост. Истинската близост е съвсем различна.“
• Не всичко е подходящо за детския ум. „Мозъкът ти още расте. Затова има съдържание, създадено специално за деца – не защото си малък, а защото имаш право на защита.“
• Винаги можеш да ни кажеш. „Не си направил нищо лошо. Добре е, че споделяш. Ще се справим заедно.“
Пример за родителска реакция - писмо до организаторите
Обърнах се към Нина Памукчиева – Монтесори педагог и майка на две момчета, създател на онлайн пространството Манина (https://manina.bg/), с молба да ни предложи текст за писмо към организаторите на детски лагери. Това писмо може да използваме като отправна точка, ако семействата се сблъскат с подобна ситуация. Писмото е пример за отговорна и уважителна родителска позиция и го споделям именно заради зачестилите случаи. Нека не оставаме безучастни или притеснени, а да информираме организаторите, за да се изключат подобни инциденти като споменатия по-горе в бъдеще. Нека търсим подкрепа сред другите родители, сред учителите, администрацията и организаторите. Трудно е да се отвори темата и същевременно е важно да не премълчаваме.
Цитат
Уважаеми дами и господа (може да адресирате писмото до управителите на съответните организации - хотел, туроператор, директор),
Първо бих искала да изкажа своята искрена благодарност за отличната организация и провеждане на зеленото училище. Дъщеря ми се върна изпълнена с положителни впечатления и с интерес споделяше за образователните и развлекателни дейности, в които е участвала. Радвам се, че сте съобразили програмата с метеорологичните условия и сте осигурили безпроблемно пътуване и престой.
За съжаление обаче, се обръщам към вас с дълбоко притеснение по повод един инцидент, за който научих съвсем наскоро и който намирам за абсолютно недопустим.
По време на престоя на децата в хотела, някои от учениците са имали достъп до телевизионен канал …, съдържащ порнографско съдържание, чрез телевизорите в стаите. Оказва се, че въпросният канал е бил „заключен“, но със стандартна и лесна за разгадаване парола (1234), която е била отключена още в първия ден от едно от децата. (описание на конретната ситуация)
Макар че учителите са реагирали навреме и са ограничили достъпа до дистанционните устройства, вредата вече е нанесена — моето дете, както и други, е било изложено, макар и за кратко, на съдържание, което е крайно неподходящо и вредно за възрастта им.
Като родител и като активен гражданин, категорично настоявам, че подобна ситуация не трябва да се допуска нито веднъж повече.
Научните изследвания категорично показват, че ранното излагане на порнографско съдържание:
• Уврежда развитието на мозъка на подрастващите;
• Води до изкривени представи за тяло и взаимоотношения;
• Може да предизвика тревожност, травма, дори пристрастяване;
• Повишава риска от проблеми с интимността и агресия в зряла възраст.
Призив за действия:
• Ясна проверка на ТВ каналите в хотелите при ученически пътувания;
• Изискване за временно премахване на порнографски канали;
• Поставяне на надеждни пароли или изключване на телевизори при нужда;
• Подписване на протокол за безопасна медийна среда между организатор и хотел.
Децата ни не бива да бъдат излагани на подобни рискове. Това е не просто тревожно — това е травматизиращо и незаконно.
Благодаря ви предварително за вниманието и очаквам вашия отговор с увереност, че ще предприемете адекватни и сериозни мерки в защита на децата ни.
Първо бих искала да изкажа своята искрена благодарност за отличната организация и провеждане на зеленото училище. Дъщеря ми се върна изпълнена с положителни впечатления и с интерес споделяше за образователните и развлекателни дейности, в които е участвала. Радвам се, че сте съобразили програмата с метеорологичните условия и сте осигурили безпроблемно пътуване и престой.
За съжаление обаче, се обръщам към вас с дълбоко притеснение по повод един инцидент, за който научих съвсем наскоро и който намирам за абсолютно недопустим.
По време на престоя на децата в хотела, някои от учениците са имали достъп до телевизионен канал …, съдържащ порнографско съдържание, чрез телевизорите в стаите. Оказва се, че въпросният канал е бил „заключен“, но със стандартна и лесна за разгадаване парола (1234), която е била отключена още в първия ден от едно от децата. (описание на конретната ситуация)
Макар че учителите са реагирали навреме и са ограничили достъпа до дистанционните устройства, вредата вече е нанесена — моето дете, както и други, е било изложено, макар и за кратко, на съдържание, което е крайно неподходящо и вредно за възрастта им.
Като родител и като активен гражданин, категорично настоявам, че подобна ситуация не трябва да се допуска нито веднъж повече.
Научните изследвания категорично показват, че ранното излагане на порнографско съдържание:
• Уврежда развитието на мозъка на подрастващите;
• Води до изкривени представи за тяло и взаимоотношения;
• Може да предизвика тревожност, травма, дори пристрастяване;
• Повишава риска от проблеми с интимността и агресия в зряла възраст.
Призив за действия:
• Ясна проверка на ТВ каналите в хотелите при ученически пътувания;
• Изискване за временно премахване на порнографски канали;
• Поставяне на надеждни пароли или изключване на телевизори при нужда;
• Подписване на протокол за безопасна медийна среда между организатор и хотел.
Децата ни не бива да бъдат излагани на подобни рискове. Това е не просто тревожно — това е травматизиращо и незаконно.
Благодаря ви предварително за вниманието и очаквам вашия отговор с увереност, че ще предприемете адекватни и сериозни мерки в защита на децата ни.
Най-важна е връзката
Моето основно послание е това: най-важна е нашата връзка с детето ни.
Когато едно дете попадне на нещо, което не разбира, това е възможност. Не толкова да го „предпазим“ на всяка цена, колкото да засилим връзката с него.
Важно остава не какво е видяло, а как сме били до него, когато е имало нужда. Вярвам, че така подкрепяме детето да изгради вътрешна устойчивост и доверие, които остават за цял живот.
Какво си взимате от материала? Какъв е вашият опит?
А ето и една малка част от научните източници, които изследват темата:
1. Peter, J., & Valkenburg, P. M. (2016). Adolescents and pornography: A review of 20 years of research. Journal of Sex Research, 53(4–5), 509–531. https://doi.org/10.1080/00224499.2016.1143441
2. Nikken, P., & Jansz, J. (2014). Parental mediation of young children’s internet use. Learning, Media and Technology, 39(2), 250–266. https://doi.org/10.1080/17439884.2013.782038
3. Owens, E. W., et al. (2012). The impact of internet pornography on adolescents: A Review of the Research. Sexual Addiction & Compulsivity, 19(1–2), 99–122. https://doi.org/10.1080/10720162.2012.660431
4. Livingstone, S., & Helsper, E. J. (2008). Parental mediation of children’s internet use. Journal of Broadcasting & Electronic Media, 52(4), 581–599. https://doi.org/10.1080/08838150802437396