Лятото е онзи вълшебен сезон, в който уж всички си почиваме, но често точно тогава сме най-изморени – от планове, от очаквания и от опити да управляваме свободното си време така, че да си починем „качествено“. А за децата? За тях то е магия, свобода и безкрайна вселена от възможности. Дали точно сега не е моментът да се поучим от тях как да се наслаждаваме на лятото истински?
Децата не се нуждаят от петзвездни хотели и скъпи курорти. Един надуваем басейн, кофа с пясък и сладолед по бузите са им напълно достатъчни, за да се чувстват щастливи. Те ни напомнят, че удоволствието често се крие в дребните неща.
Поука: Забави темпото. Погледни небето. Изяж сладоледа си бавно.
Докато мислим за имейли, трафик и снимки за Instagram, децата живеят в настоящето. Те се потапят в играта, в разговора, в морето. Лятото им принадлежи, защото те не мислят за утре.
Поука: Остави телефона. Скочи във водата. Разсмей се от сърце.
Децата се обличат с ярки цветове, комбинират сандали с чорапи и пеят на висок глас, без да се срамуват. Те изразяват себе си свободно. А лятото е най-подходящото време да бъдем такива, каквито наистина сме.
Поука: Купи си неонови очила. Смей се силно на глас. Забрави за това какво мислят другите.
Децата превръщат двора в пиратски кораб, чаршафа – в палатка, а плажа – в пясъчно кралство. С лекота създават приказни светове, докато ние се чудим с какво да ги занимаваме. Истината е, че те просто имат нужда от време и пространство за своето въображение. А лятото е тяхната сцена.
Поука: Бъди креативен. Изобретявай. Вместо график с активности за децата – дай им свобода за игра. И... си поиграй заедно с тях.
Децата не се чувстват виновни, че мързелуват. Те знаят кога да спрат. Кога да полегнат, кога да се отпуснат, кога да помълчат. Те просто си почиват. Не се обвиняват, че „не са продуктивни“. Нито чувстват вина, ако не правят „нещо смислено“. А понякога именно тишината и скуката водят до най-красивите идеи.
Поука: Почини си. Истински. Спи до късно. Полежи на тревата. Отложи всички графици за есента.
Може би това лято не е нужно да измисляме нови планове. Може би трябва само да последваме децата си. И да си припомним онова, което някога и ние сме знаели – как да живеем свободно.
Урок №1: Радвай се на малките неща
Децата не се нуждаят от петзвездни хотели и скъпи курорти. Един надуваем басейн, кофа с пясък и сладолед по бузите са им напълно достатъчни, за да се чувстват щастливи. Те ни напомнят, че удоволствието често се крие в дребните неща.
Поука: Забави темпото. Погледни небето. Изяж сладоледа си бавно.Урок №2: Бъди изцяло тук и сега
Докато мислим за имейли, трафик и снимки за Instagram, децата живеят в настоящето. Те се потапят в играта, в разговора, в морето. Лятото им принадлежи, защото те не мислят за утре.
Поука: Остави телефона. Скочи във водата. Разсмей се от сърце.Урок №3: Не се страхувай да си различен
Децата се обличат с ярки цветове, комбинират сандали с чорапи и пеят на висок глас, без да се срамуват. Те изразяват себе си свободно. А лятото е най-подходящото време да бъдем такива, каквито наистина сме.
Поука: Купи си неонови очила. Смей се силно на глас. Забрави за това какво мислят другите.Урок №4: Измисляй нови светове
Децата превръщат двора в пиратски кораб, чаршафа – в палатка, а плажа – в пясъчно кралство. С лекота създават приказни светове, докато ние се чудим с какво да ги занимаваме. Истината е, че те просто имат нужда от време и пространство за своето въображение. А лятото е тяхната сцена.
Поука: Бъди креативен. Изобретявай. Вместо график с активности за децата – дай им свобода за игра. И... си поиграй заедно с тях.Урок №5: Позволи си почивка без чувство за вина
Децата не се чувстват виновни, че мързелуват. Те знаят кога да спрат. Кога да полегнат, кога да се отпуснат, кога да помълчат. Те просто си почиват. Не се обвиняват, че „не са продуктивни“. Нито чувстват вина, ако не правят „нещо смислено“. А понякога именно тишината и скуката водят до най-красивите идеи.
Поука: Почини си. Истински. Спи до късно. Полежи на тревата. Отложи всички графици за есента.Може би това лято не е нужно да измисляме нови планове. Може би трябва само да последваме децата си. И да си припомним онова, което някога и ние сме знаели – как да живеем свободно.
