2005 г. набор е и миналата година още щом го приеха намерихме квартира и отиде в града, в който ще учи. Започна работа, на смени. Когато излезе програмата им си направи сметка, че ще може да съчетава нещата, защото в понеделник нямаше лекции, а през петък нямаше упражнения. Така се събираха 3 или 4 дни на работа. Когато в петък нямаше упражнения, в четвъртък беше нощна смяна. Подаде заявление в университета, че работи и работодателя му плаща здравните вноски. Заедно с това подаде и молба за 50% посещаемост на лекции. / винаги обаче ходи на лекции и упражнения/. Изморително е обаче. След като видя програмата за втория семестър напусна работа, защото всеки ден беше зает в университета и ученето му е приоритет. Много беше ангажиран с лекции и упражнения, но втората сесия мина по-гладко и спокойно. Имаше спесни пари и харчи от тях. Пари за маратонки и облекло също не съм давала. Квартирата и сметките обаче ги покривах аз. Получаваше и ваучери за храна и отначало много мъркаше , че не са пари в брой, но после им разбра предимството.
Сега пак работи и чака програмата, за да реши какво ще прави.
Успех на детето!
) съм на мнението на Мария. Предпочитам да се намали количеството и да се увеличи качеството. В момента има университети, в които студентите учат фиктивно, без да ходят изобщо там, но получават диплома за висше образование. Което не е редно.
.