Как избрах име на бебето?

И аз познавам два такива случая – моя позната, родена през 1970 г., като фамилно име е записана Иванова, с името на дядо си, а брат й, с когото са от един баща й е с две години по-малък от нея, е записан с фамилното име на семейството – Жеков.

И другият случай – две сестри: едната е пак с името на дядо си, а другата е с фамилното име. Но и те са родени преди 1990 г.

Знам и за случай на двама братя, около 80-годишни, ако са живи – единият е записан с фамилия Костов, а другият – Костадинов, поради грешка на служител. Така са си останали. Сега на единия брат децата са с фамилно име Костови, а на другия – Костадинови.

Здравейте, мами! Специално си направих профил за да отговоря или по скоро да питам какво бихте направили вие? По време на бременността ми моите родители ме натискаха да я кръстя на майката на приятеля ми (нямаме брак, но сме от доста време заедно) … От тяхна страна нямаше никакви претенции , не са питали даже ! На мен въобще не ми се искаше да е нейното име , но така и не стигнахме до консенсус за името … избрахме 3-4 които ни харесваха иии задънена улица … И си казахме щом не можем да решим нека да е на С (за по кратко на свекърва😁) … Малко преди да родя обаче сънувах сън как отивам да я взимам от градина и не знам от къде казах “ извикайте М…” нито сме го коментирали това име нито нищо … Седеше някъде скрита тази мисъл и с всеки ден все повече не ми даваше мира , но докато се усетя хоп на спешно секцио … Казах името на С … Защото нали така се бяхме разбрали …. И от момента в който го казах съжалявам ….  Помислих си от хормоните сигурно , следродилна депресия … Уж всичко мина, нормализира се … почти половин година мина от тогава и все още не мога да я нарека по име . Все галени щуротии като маминце, бебунси и тн… Напоследък започнах да изпадам в депресивни епизоди и тревожни мисли … Няма да изпадам в подробности … Реших да се консултирам с психотерапевт … общо взето сумирано ми каза смени го или добави към него , но знай че човекът прави името и не обратното … Не знам какво да правя 😕 Баща ѝ ме подкрепя в каквото и да реша , каза че не иска да коментира за да не ми влияе и че ако и сменя името аз трябва да се обяснявам  пред всички( което за мен е окей) …. Плача с часове и виждам , че това се отразява и на детето … Можете ли да се поставите в обувките ми и ако да , какво бихте направили?
Благодаря, че изчетохте докрай ❤

Ако бащата е съгласен, сменете го

Бих използвала двойно име, защото свекърва Ви може да се обиди от смяната. Може да си помисли, че не я цените като човек и затова искате да смените името.

Не сте единствената в този форум с такъв проблем. Неотдавна една майка се чудеше дали да смени името, което първоначално е харесвала, но след това не може да възприеме – Матей; друга пък не харесваше името Тодор, избрано от мъжа й; трета – името на свекърва си – Снежина; четвърта беше кръстила детето си Вероника, после го променила на Кристиана – на свекъра, но и то не й харесваше... Живееше в чужбина.

Така че си изяснете дали зад това желание за смяната на името не стои всъщност друг проблем – напр. някакво негативно отношение към свекърва Ви.

Какво те тормози? Настоящото име? Това, че не е другото име? Какво прави сънуваното име толкова важно? Как ще се почувстваш, ако не е сегашното име, но не е и другото, а някакво трето?

Иначе чисто технически, щом мъжът ти няма против, сменяш и въпросът приключва. Или? Сигурна ли си, че сменяйки името, ще си удовлетворена? Или коренът е някъде другаде?