Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Бих опитала със създаване на дребни ритуали и традиции за семейството, което може да включва и разширено такова (баби, дядовци, братя/сестри...)
Неделен обяд - редувайте семействата/къщите
Пътуване веднъж в месеца, нека съпругът предложи списък с дестинации, за да се чувства, че (уж) контролира играта
Купуване на специална коледна играчка всяка година от различен член на семейството, децата могат да се включат дори сега на тази възраст
Излизане на вечеря веднъж (поне) в месеца само двамата
Списък с филми, които да гледате всички вкъщи или само двамата
Концерти, които биха ви били интересни
Списък с игри, на които да научите децата. Кой ще предлага и избира зависи от вас, направете си предизвикателство някакво
Рецепти, които искате да пробвате
Тематични украси на дома за всеки сезон / празници
Излизане извън населеното място всеки месец до близка дестинация, парк, басейн...
Предполагам сама можеш да измислиш още поне десетина подобни активности, които да са за цялото семейство или само за вас двамата, които да ви изкарат от спиралата на текущото ежедневие.

Дали се усещаш как звучи това отстрани? Някога, когато детето ти си спомни този ден, ще каже с блеснали очи: „Пък тати ме научи да играя карти!“. Изобщо няма да се сети, че майка му в това време е лепила етикети.
Не можа ли да си подхванеш домочадието и да излезете навън, докато е още топло времето? В парка има люлки, пързалки, сладолед, ако въпросът е финансов. Колко му трябва на едно дете?

Много полезни съвети са ти дали. Аз само бих добавила нещо от гледна точка не на майката или бащата, а на детето.

Майка ми отделяше адски много време и усилия за грижите по мен, бях много гледано дете, направо глезено. И въпреки това никога нито на нея, нито на мен би ни минало през ума тя да седне да ми подвързва и етикира учебниците, докато аз играя на карти. Това е нещо елементарно и напълно в рамките на способностите и очакванията за един ученик, дори да е първокласник. Ако още не може да пише, може да му надпишеш етикетите, но да си ги лепи само детето.

Натрупването на такива уж малки, но много досадни задачи като приготвяне на раница, избор на тоалет от гардероба и т.н. е вредно и за детето, и за теб. Делегирай повече на детето, за мъжа е ясно.

Правила съм подобни идейки. В един момент ми писва, че само аз ги инициирам. Някакъв егоизъм, че мисля за забавлението и благото на другите, а към мен си не. Някак детинско, осъзнавам, но факт. И като видя, че понякога и не се вълнуват, както очаквам от "нещото" и ми става тъпо и пак ставам кофти човек.
 О, неделен обяд има - ама само у свекърите. Не ме разбирайте грешно, свестни са, но ми писна с годините, а те са множко вече. И като направя коментар - недей идва като не щеш.

Проблемът май е в твоите очаквания и нагласи. Искаш специален ден - ами направи си, организирай си, или просто приеми, че околните пък може да искат неспециален ден. Звучиш много пренавита. Някой постнал пътуване в социалните мрежи, друг подметнал нещо на детско парти и ти вече се пръскаш от нерви, че семейството иска да се излежава и да играе карти. Успокой се малко, всички подвързват учебници, какво толкова. За пръв път чувам, че "последният ваканционен ден" трябва да е нещо уау.

Разбирам те иначе, аз съм с три деца и съм имала подобни, че и по-лоши периоди на непоносимост към всичко и всички. Вземи си да пиеш рибено масло, някакво хубаво, по една чаена лъжица всеки ден. Вади от депресивни състояния, доказано е.

Децата са малки и изискват физическо обгрижване, още няколко години и няма да се налага да ходиш по петите им. С мъжа .... не знам, явно иска сръчкване. Какво като ти даваш идеите и всичката инициатива идва от теб?! Важното е той да се съгласява, с това което предлагаш, пък голям праз, че ти си инициатора.
Другият вариант е да спреш да очакваш мъжа и децата да запълват емоционалните ти потребности. Намери си хоби, рисувай, ходи на танци, на фитнес, чети книги, намери си нещо само твое, което да ти носи радост. Намери начин да се съхраняваш и презареждаш, защото тая натрупана неудовлетвореност и гняв като нищо може да те разболее. Освен това ставаш неприятна за семейството си ако  постоянно се цупиш, натякваш и си в лошо настроение.

Самотна си.
Партньорът ти не ти импонира.
Говори с него.
Защо не иска да правите неща заедно?

Натрупало ви се е много умора, нерви, напрежение... Докато децата са били по-малки сте били в пълна бойна готовност и сте контролирали себе си, дори в моменти на пълно изтощение. Сега когато децата Ви са вече относително самостоятелни постепенно се отпускате и всички тези натрупани емоции изплуват.
В моменти на гняв и яд предпочитам да бъда сама, за да не уязвя хора, които нямат нищо общо с появилите се в мен емоции. Другият вариант е среща с хора, които са толкова комични, че биха ме накарали да се смея и да забравя за емоциите, които са ме владеели преди това.
Умората я преодолявам с хубав сън. Това ми действа най-зареждащо, ако говорим за физически умора. Ако тя е психическа - пак се връщаме на онази група хора с които ти е леко на душата, с които се смееш от сърце.
Скуката - тя ми е най-досадна от всички изброени емоции. Рядко ми се случва да я изпитвам, но в моменти в които ме ,,удари" такова основно почистване започвам...
Разбира се и срещата с близки и приятели са спасение и за тази емоция. В общи линии те ме спасяват от всяка негативна емоция. 🤗

Разбираемо и нормално е раздразнението ти, но истината е, че забавлението и почивката за теб може да не са забавление и почивка за други хора.

Аз съм интроверт и като дете изобщо не държах да прекарвам много време с родителите ми, особено така модерното “качествено” такова, което предполага нон-стоп общуване, общи занимания и насилствено насочване на вниманието. По-интересно ми беше да си играя и занимавам сама или с други деца, да ходя на училище и извънкласни занимания. Да, пътувахме от време на време, ходехме по музеи, баща ми ме учеше да карам колело и всякакви игри, играехме федербал, фризби, с кучето, приятно беше и имам хубави спомени, имаме много добри отношения и сега… Но ако ме бяха помъкнали всеки следобед и уикенд по разни гори, мероприятия, площадки и задължителни семейни обеди или вечери, сериозно щях да се изнервя. Достатъчно ми беше ежедневното общуване в уютна домашна обстановка, в малки и контролирани дози, като във всеки момент можеш да се оттеглиш като ти писне.

Мъжът ти може да се чувства по същия начин или да има различни интереси от твоите. Това не е твоя вина, но е твой проблем, и решаването му е твоя отговорност. Решението е в това да имаш личен живот отделно от семейството и двойката — дали ще са козметични и релаксиращи процедури; излизания и пътувания с приятелки, колежки, роднини; шопинг; културни събития; хобита и клубове по интереси; книги и сериали — ти си решаваш.

Също може да възродите общите ви занимания/интереси като двойка отпреди децата. Как ви минаваше свободното време тогава?

Може би трябваше да излезеш сама и да си проветриш главата, докато те се учат да играят карти. Учебниците и лепенето на етикети няма да избягат.

Като не искаш да мислиш общи дейности, защото се чувстваш прецакана измисли закон себе си.
Запиши се на народни танци, рисуване, някакъв спорт, йога. 2 дена в седмицата разнообразие само за теб ще ти дойде добре
За 1-2 часа ще се оправят сами.

Намери си хоби. Някъде като детето стана на 5 аз намерих моето хоби, а покрай него и нови познанства. Така излязох от дупката, в която се бях навряла от само работа и гледане на дете.

Аз хоби си имах. Спрях го, защото не ми стигаше времето след работа да готвя ли, да учим, да ходя на това хоби и отделно имаше коментар за таксата му. Сега смятам да пробвам пак завръщане към хобито, но дали ще издържа чисто енергийно не знам. Прибирах се след 19:30 ч след него и тепърва вечеря ми идваше нанагорно. И като ни застигнеше някой вирус съвсем минаваха седмици без да ида.

Flip, не знам какво общо има рибеното масло, но си пия норвежко и скъпо. Просто това е всеки уикенд. Безцелен. Аз почвам от предния ден да подпитвам, накрая нищо не решаваме. Идва събота, минава в шетане и битовизми. Ако трябва да се купуват дрехи, обувки сръчквам повече и се хващаме всички. Неделя сме на семеен обяд у свекърите и уикенда бам, свършил. Може да звучи пренавито, ама ми писва понякога от монотонност. Искам и друг да поеме инициатива, да ме изненада. Предстои ни семеен празник, от месеци повдигам темата какво може да направим. И съм убедена ще си мине скучно, както винаги, когато не съм била настъпателна какво точно да се случи.

А как е графикът на мъжа ти? Той не поема ли повече ангажименти като си навън и практикуваш хобито си? Няма ли как той да сготви?

Започваш да осъзнаваш света на възрастните между 20-25г, но при теб явно е имало някакво забавяне. Освен ако не си в единия процент, общо взето колелото на живота е това.

Спри глупавия Инстаграм, за да не се пристрастяваш към такива стимулации, че хората живеят ужасно вълнуващ живот, а ти плащаш само сметки и правиш салата. Нямаш нужда от партньора ти, той няма проблем в главата, може да не се вкопчваш в него и да потърсиш преживяване само за теб - пътуване, обучение, нова професия, хоби, нещо което да раздвижи рутината ти. Научи децата си на нещо ново, обикновено изгубилите се хора стават най-добрите учители.