Послушни или непослушни

Колко позната реакция. Даже успяват да те накарат да се почувстваш виновна, че ти си сгрешила някъде във възпитанието. Аз гледам вече бързо да се усещам и вместо да се чувствам виновна, се замислям как да му го върна - или поне да го накарам да седи повече с малкия и да разбере откъде изгрява слънцето.

Ооо, Valeria като прочетох твоето мнение, все едно че описваше моето дете (имам предвид каката Николета - 5год2мес). И аз се чудя къде съм направила ГРЕШКА, като винаги съм се мъчила да съм по средата (нито много строга, нито незаинтересована). Верно карала съм й се, пошляпвала съм я, обаче и толкова неща й разрешавам (чак се учудвам на себе си понякога). Гледах си я вкъщи до 1год и 4 мес., тогава тръгна на ясла, сега вече е на градина и наистина е като едно роботче. Сега когато съм ангажирана с бебчо, тя все се върти около мен, ако аз няма да излизам и тя няма да излиза когато татко й иска да излезнат на разходка. Всички наистина казват, че е много послушна и миловидна. Да така е, но.... Когато сме навън тя не може да се оправя сама (имам предвид да се защити), дори бебоци по на 1год. й се качват на главата. Аз съм я учила да им отстъпва, че са малки, но не чак толкова. Много ми се иска детето ми да е по- оперено. Иначе всичко може, да се храни, мие, облича, подрежда дрехите си, и т.н. (та нали е самостоятелна от 1г4м). Опитвам се да я променя, но дали ..... Дано и малката Ванеса да не е такава. Ще се опитам да не е така.
Така че наистина е по-добре да е палаво (след години ще отмине) детето, отколкото да е стеснително, и да го тъпчат (което аз ще се помъча да променя).

Сега сме на тема полово възпитание, любов, травестит (онзи ден видя по ТВ един и се обяснявахме) ако има някъде такъв подфорум, дайте едно рамо. Търсих с търсачката но такава тема не намерих. Чудя се дали да пусна нова.

ъх...Елина е като бързия влак без спирачки в къщи...качва се върху масата, скача от нея на пода или на дивана, тича, вика....като отвързана е просто...
Когато сме на гости първите 20 мин е като препарирана, но после се отпуска и според зависи обстановката се развихря...

На мен си ми харесва такава каквато е - ДИВАНЕ!
е...когато прекали и се карам..понякога отнася шамарчета по дупето ...все пак трябва да има граници, но като цяло...мисля, много послушно дете...не е на добре:)

Другият път излезте с приятеля на разходка до детската площадка. И ако той не иска да се люлее, да се крие в храстите и да рови за буболечки, а предпочита да седи на пейката и да чете вестник, детето има пълното право да му каже : "Ама ти си много непослушен, знаеш ли?!", пък било то и с най-милата усмивка. Така де, човек трябва да знае от кога какво може да очаква.
Само да имаш слонско спокойствие и банани в ушите... , за да не ти пречат разни коментари. А една дума на място от човек, когото уважаваш, е друго нещо.

Нашите деца са много послушни на гости. Причината е една - лудуват на воля вкъщи. Имат нужда да си изразходват енергията,да си отработят емоциите чрез игрите. Когато Ева беше много болна в първия възможен момент на подобрение започна да играе и така да преодолява стреса от преживяното.
Затова е важно да лудуват.Затова и сме отишли да живеем в къща-търпим си ги ние и не притесняваме никой друг.Децата си искат своето      

Мисля, че това не е резултат от бой, строгост или спартанска дисциплина. Далеч по-незабележимо е и причината е в нас - майките, бащите, учителките...
Замисляли ли сте се колко сме непоследователни в реакциите си за едно и също нещо? Например, когато един път детето счупи чиния без да иска и се стресне, ние го успокояваме :"Нищо страшно не е станало, не се притеснявай, случва се и т.н.". Друг път, когато детето счупи кристалната чаша от любимия сервиз, ние изпадаме в истерия :"Как можа, защо не внимаваш, беладжия и т.н.", даже може и шамар по дупето да отнесе...
Какво се получава ? За едно и също нещо детето получава един път милувка и успокоение, а друг път викове и шамари?
Детето не разбира разликата. Тези непостоянни реакции се повтарят за какво ли не!
Резултат : Детето не знае каква реакция да очаква от мама, то се притеснява да вземе решение, защото вместо похвала може да получи наказание, колебливо е и предварително иска да получи одобрение! Във времето това се задълбочава и ние се чудим, как стана без бой, а не се замисляме, че освен търпението, подкрепата, обичта, много важни са  последователността и постоянството.
Много дълго стана sorry

По този повод ще ти разкажа какво бях чела преди много време в една книжка:
Едно момченце рисувало картинка с водни боички и все боичките се размазвали, или разливало  водата или ставало много грозно, неща все от този сорт. Бащата през цялото време му крещял : "Стига си драскал, внимавай, калпазанин с калпазанин. Айде пак започни от начало, това не стана хубаво. Виж тази моя рисунка каква е красива, колко чисто е нарисувана" и т.н. показвал негова картинка като бил малък.
По това време у тях дошъл негов приятел - изобретател, който бил направил машина "четяща" записаните в подобни картини звуци. И въпреки нежеланието на таткото сложил точно неговата картинка. Какво се чуло?
"Звук от плесница. Калпазанин, хайде пак от начало. До кога трябва да рисуваш тази картинка, за да се получи както трябва?" и т.н. Това бил дядото на момченцето
 Така че не им се връзвай на доброжелателите. Всяко дете е индивидуално. Съобразявай се с Детелинка, но и изисквай от нея. По-горе мамите са ти дали много добри съвети. А таткото, предполагам не участва много в ежедневието ви, щом обвинява само теб.

нашия татко по едно време беше решил, че се държа много лежерно с Елина...и просто му казах, че или ще участва във възпитанието активно, а не само когато му е кеф или въобще няма да се обажда...
И...сега всичко е кротко:) сам се убеди, че не е лесно да се възпитава войник, но най-вече се убеди, че не е нужно!
нека децата са си деца...нека дивеят и правят бели....ако сега не им се радваме на лудориите....КОГА????

а който иска да му се изпълняват команди - да си вземе куче!:)

С пълна сила гореописаното важи и за Бимбото

Глупости! Какво значи послушно, непослушно дете на 2-3 години? Децата са с различен темперамент, има по-буйни има и по-кротки, а точно в тази възраст на любопитство и опознаване на света са най-трудни за обуздаване. Не се ядосвай, а постави мъжа си на мястото, аз също бих побесняла при подобна ситуация. Никой няма компетенцията да коментира, доколко една майка възпитава подходящо детето си, камо ли далечни познати на възраст, отдавна забравили как се гледат деца.
Синът ми е много бесен. Аз определено съм строга и не му позволявам много, много волности, но той пак си е бесен   . Каквито и подходи и методи на "възпитание" да опитвам всичко е до момент, детето е буйно и има нужда да излее енергията си, понякога прекалява, но нали е дете. Лично аз често го опрелечавам като "лигав", но и това не е точно, просто е по-палав. Явно и дъщеричката ти е така, да ти е жива и здрава и не се ядосвай за глупости.

О,Деси, твоят мъж пак ни изпозстреля с разбиранията си! Имам една позната (възрастна жена е), която казва така:"Пожелавам ви децата ви да са добри, НЕ ПОСЛУШНИ, а добри"!!! Намирам,че това е една много съществена разлика във възпитанието и отглеждането на детето. Аз лично предпочитам детето ми да има лично мнение и пространство, отколкото да бъде като войник. Ами че аз няма да съм му до г----за цял живот. И още нещо-това че Детелинка съборила стола като сте били на гости-голяма работа, онзи очевидно е бил някакъв нервак, а съпругът ти му се връзва на приказките. И наистина, както с ати казали другите-възпитанието би трябвало да е дело на двама ви. Ако той не участва особено активно в този процес (поради ангажираност, например), нека да не те вини, защото твоята роля и дейност никак, ама никак не са за пренебрегване!

Миличка ,от "заспало "дете -спомени няма,като порасне и започват да любопитстват:"Аз така ли правех?;Послушен ли бях?;Правех ли белички?"Големият ми син като гледа хормончето какви ги върши сега и все пита дали той е постъпвал така.Ами нормално е!Това дете има енергия,по някакъв начин трябва да я изразходи и проявите са всеки път различни. Но и има една тънка граница ,която с времето ще забележиш,опипват почвата да видят до къде могат да се наложат ,по твоята реакция те се научават кое им е разрешено и кое-не.Так че,гледай си спокойна детенцето и вярвай че си най-добрата майка ,която детето ти заслужава!Целувки на малката пумпалка!

Много позната картинка, само дето на гостито не устисква 20 мин. Трябват и около 5 мин да се ориентира и после да видиш какво викане пада подире и. Ние затова и почти не ходим никъде, защото хората си наредили разни интересни работи за бутане по всички свободни места, турнали на средата на холската маса две три дистанционни и искат детето да седи и да гледа умно. Да ама на нея всичко това и се струва толкова интересно, че не сварвам да ги грабна от ръцете и преди собствениците им да са се лишили окончателно от тях.
Благодаря ви момичета за моралната подкрепа, абе и на мен не ми се иска много кротко дете, ама на мъжо все му се струва, че чуждата кокошка  патка.
Да са ви живи и здрави вашите сладурчета и наистина както е написала Туфи, по-добре да бъдат добри, отколкото послушни.

[Детето ми винаги чака одобрение от мен и само от мен за всичко, което мен адски много ме дразни]
децата са си деца -нека си лудеят и да правят бели .
 Валерия, и при нас е малко такава работата -все пита може ли? оглежда се как ще реагирам аз( не, 4е и се караме), а ситуацията,която описваш от заведението ми е до болка позната . Ако и се скарам и повиша тон, може и да се разпла4е ,но ина4е бели си прави и доста си щуреее .
Може би просто са по-4увствителни.

Сега се сещам за изказането на един мой колега по повод на летенето с деца в самолет (той има две - сега мисля са на 4 и 2 години съответно). Та той казва, че всеки път като летят малко му се свива сърцето как ще се държат, дали ще вдигат много шум и т.н. Но това е до момента, в който някой му се изрепчи, шътне на децата или си позволи коментар от сорта на 'Колко са ви непослушни, невъзпитани децата. Контролирайте ги!" и др. подобни. Тогава вече спира да се чуства гузен и осъзнава, че това са малки деца, които не можеш да ги строяваш като войници и това, че са шумни например не означава, че са непослушни.

Аз лично избягвам дори да мисля за Анна като послушна или непослушна. Тя си е просто дете. В дадени моменти е вироглава, инати се и се тръшка, но обикновено има логично обяснение. Доколкото мога се справям с подобни изблици както мисля, че е най-правилно. Освен това Анна има много силен глас, което мен ме радва, защото мисля, че е добре да й се чува гласа. Е, понякога е и срамежлива, но това трае обикновено няколко минути ако е в нова обстановка, после гласа й се извисява. Това за някои хора е дразнещо, признак на лошо възпитание (може би трябва да й запушвам устата ) и т.н. Пълна е и с енергия и много добре знам, че например не мога да очаквам от нея да седи мирно в определени ситуации и на определени места. Слава богу в най-близкото ми обкръжение не съм се сблъсквала с неприятни коментари, но на цъкащи хора реагирам както моя колега по-горе - само ме амбицират още повече да си защитавам детето и да им покажа, че това което те смятат за ненормално си е съвсем в реда на нормалното и че от едно дете на две години и нещо не може да се очаква да се държи по същия начин като възрастен човек.