Послушни или непослушни

забравих да се регистрирам .Гостът съм аз.

Valeria, big mama, Flash*, stella така като чета, сме с един и същ проблем, незнам тези наши чувствителни госпожици какво ще ги правим, но определено ми е проблем. Аз горе долу й свикнах с плачовете, (имам предвид, че знам за кое нещо ще ревне още преди да е заплакала) когато някой й каже нещо "на въпреки", а и за всяка по-груба дума. Вече не мога да й се скарам или направя забележка "като хората". Вечер когато всеки (аз и мъжа ми) е зает с нещо, и тя по-някое време кляка в някой ъгъл примерно и заплаква. "-Защо плачеш мило?", а тя "-Защото никой не си играе с мен". Това е така от една година, това реване за щяло и нещяло. В четвъртък бяхме на открит урок по математика в градината, всички отговори знаеше, убедена съм но нито веднъж не й чух гласа да отговори. Махах й, подтиквах я за кураж (отдалече) и накрая се престраши да вдигне ръка (само дето не заплака), ама то от срам ли, страх ли думата не й се чу. Направо има комплекси сигурно, а как да ги премахна за да не се задълбочат. Иска ми се да си открия грешката (сигурно имам такава) за да не я повторя с малката. Когато сме в парка или навън, и нещо се случи (бутат я, сипват й пясък) съм готова като орлица да се спусна, но мъжа ми (ако е там) все ме спира. Май наистина трябва да я оставя да е по-самостоятелна и в отношенията с хората, дори и да я боли някой път за да стане по-твърда. А как ли е в градината?
А сега когато вече й бебка се появи, просто гледам колкото се може повече внимание да й обръщам на нея (каката), за да не се почувства пренебрегната. За щастие не ревнува, и е толкова мила и нежна с Ванеса, по любвеобвилна е от мен дори. Не дава даже на бабите да я гушкат или да й дават вода. Всичко тя.

И моята щерка се оформя супер чувствителна и като ви чета,направо незнам какво ме чака...дано наистина това са периоди,но и на мен ми трябва да се науча как да реагирам правилно в това време.Досега със синчето съм се старала да го изслушвам и да обърна внимание на "проблема "му и да дам моето обяснение....ако не е прав и продължи да се тръшка,просто казвам во кратце че не е прав и защо не е прав и твърдо прекратявам всякакви по-нататъшни излишни коментари.Трудно ми беше да бъда категорична(понеже много жал ми става),но се научих да  "галя с кадифена ръкавица"

Аз не разбирам понятията "послушно дете"  и "непослушно дете".  
Когато някой ме попита "Слушат ли те?", аз отговарям с въпроса "Какво имаш предвид?" Досега не съм получавала отговор на това нито веднъж, съответно и човекът, който ми е задал "послушния въпрос", също не е получавал отговор.
Ако някой си позволи да направи "не/послушна констатация" или получава пълно пренебрежение и оглушаване от моя страна, или, ако прекали, по възможно най-възпитан начин (все пак пред децата) бива помолен да си гледа работата!
Аман от "възпитатели" и всестранно разбиращи личности! Често пъти се питам, какво кара толкова много хора да се чувстват компетентни във всяка една област, включително и във възпитанието на чуждите деца, както и в определянето на ценностната система на другите. Да ви кажа честно, според мен отговорът е точно в тоерията за послушанието и "дресировката", която някои си позволяват да наричат възпитание. Като не са им давали възможност да се държат свободно и "непослушно" като малки и не са уважавали детското в тях, сега си го наваксват!!!
Нека бъдем толерантни към децата си, за да могат един ден да бъдат толерантни и те!!!

Изцяло заставам зад целия ти постинг. Това е и моята философия! По-добре не бих могла да го напиша!

 Абсолютно!