Авторката е решила да си купува жилище и да прави ремонт. Ми решила е. Мъжът й не е съгласен, ми хубаво, тя пак го купува. Оттам нататък пък не разбирам защо не е била съгласна той да се разправя с майстори и да избира плочки. Аз бих го оставила, ако така ще го почувства свое, макар и да не е. Какво като ремонтът става бавно или не е съгласна с избора му на цветове? Струва ли си да се разведеш, щото мама знае най-добре?
Не си струва, но те не са очаквали такъв бунт от автора и не са предполагали, че ще се стига до развод. Той е тръгнал с друга заявка във връзката - на хрисим, на търпелив, на съобразителен. Разказал е как е издържал бившата и е плащал кредитите на баща й. За какво й е на жена му да си хваща умишлено такъв, да преглътне другите му недостатъци в името на това, че е послушен, след като в последствие той вече ще удря по масата?
