Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

За мен е важно мъжът да може да пие и да носи на пиене. Тоест дори пил да мога да разчитам на него. Имала съм ухажор, който грам не пие и никога не е близвал. Ами психопатско ми се стори. Имала съм и друг ухажор, който на 1 водка не можеше да си завърже обувките. Пак остана на ниво ухажор само😆 Моят мъж може да пие и носи на пиене. Това ми беше важно и следях. Няма излагации, чупене, събаряне, падане под масата, фъфлене. Може с приятели да изпият 2-3 литра концентрат, става и си тръгва на собствен ход с ясна мисъл и памет. У дома в ежедневието няма да седне да пие ракия или водка сам примерно, не е от тия с ракията и салатата всяка вечер. 1-2 бири след работа, която му е изключително тежко натоварена намирам за напълно нормални и ги предпочитам като неговия ритуал за релакс спрямо примерно баща ми, който  пие 1 ракия 3 пъти в годината но от работния стрес цял живот е супер нервен и напрегнат, макар да се самоизтъква постоянно, че не го интересува алкохол. Предпочитам да пийваше по чаша вино или бира, но да беше по-оттуснат. Също важно за мен беше алкохолът да не е определящ фактор за настроение. ММ си е весел, разговорлив, забавен и напълно трезвен. Няма нужда от стимул. Никога не съм му броила чашите като седнем на маса и да го ритам под масата. Но не ми е и давал повод. С него и на маса се чувствам сигурна, в безопасност, на първо място, приоретизирана, защитена и т.н. което е всъщност и важното. И това, което напряга повечето жени, виждайки, че мъжете им пият - страхът, че не могат да разчитат на тях. Същевременно аз грам не пия, може да близна някакво вино, но не ме блазни. Та съм идеален шофьор и съответно сме си перфектна комбинация. Няма нужда да се караме кой да пие като излезем. Но Същевременно ако ми е трудно да паркирам или не мога да преценя нещо по маршрута, той макар и пил си е напълно адекватен. Не е Мата Хари.😁🥂

Аз и жена ми пием много рядко и то с повод. Като под пием да се разбира някоя друга чаша вино най-често. Шчерката от време на време някое коктейлче да жулне като е на някой купон. Като цяло сме семейство въздържатели по-скоро. Но попринцип за мен е важен повече ефекта от пиенето, не толкова колко е изпито. Предполагам че заради лошия ни опит така гледаме да страним.

Това с развалянето на кефа е пълна глупост! Кефа няма пряка връзка с пиенето, а с настроението! На някои хора не им трябва грам алкохол (дори и разумно консумиран) за да са душата на компанията па ако ще и дъждовна вода да консумират или да направят магистрала до тоалетната. Нямам представа защо под кеф се разбира колективното надигане на чаши. А разговорите, шегите, танците не допринасят ли за настроението на компанията? Кефа би  трябвало да е общуването с хората, а не задължителното казване на наздраве с тях.

Никога през живота си не съм виждала баща си пиян, затова за мен пияните мъже са нещо напълно чуждо и дори дивашко. Въпреки това съм израснала сред руснаци, където всеки втори е закоравял пияница, и това още повече е затвърдило виждането ми по този въпрос.
Та мъжът до мен може да пие, но само докато е адекватен. Никога не съм виждала ММ пиян, въпреки че по празници с приятели понякога прекаляват. Езикът му дори не се заплита.
Но дори и да пиеше всеки ден, само защото „не личи колко е пил“, пак не бих могла да приема такъв човек до себе си. Адекватността трябва да е във всичко – и в поведението, и в количеството алкохол.

Не искам да те обиждам, теб или партньора ти, но това не е "носене", а патология. Поне според науката, де, в индивидуалните разбирания може да е всякак

Обичам да пия коктейл на плажа, обичам цаца с бира, обичам да отидем на планина зимата и да пия чай с ром.
Алкохолът изобщо не ми е за забавление, аз си се забавлявам и без него, а за наслаждаване, като хубавата храна. Няма да се натъпча със синьо сирене, когато съм гладна, то е за мезе. Същото и с пиенето.
Много по-често се става алкохолик, когато с алкохола се опитваш да бориш тъга, депресия, стрес, празнота, самота, отколкото като пиеш за кеф. С времето пия все по-рядко, защото не ми се пие нищо, а и сега не мога. Моя приятелка, която не близваше, започна да прекалява заради стрес на работа.
Аз си имам като неписан закон - не пий, когато ти е кофти. Излез навън, яж здравословно, спортувай, плувай, стой на слънце.

+ 1 някои хора просто им е скучно, не умеят да се забавляват и им трябва нещо да ги подкрепи като алкохола, други се забавляваме и без, и излизаме без.
Пия само вино и то за повод, като пътуваме и ако даденото място го предразполага (примерно Франция, Италия), но да ходя на работа и вечер да пия, освен ако нямаме повод за мен е абсурдно. Хората, които нон стоп пият според мен имат несериозна работа.

Отблъскват ме всякакви пиячи-и мъже,и жени.
Веднъж на няколко години да си позволя чаша качествено вино/просеко, може да се случи,но ако събитието го изисква.
По принцип пиещите са непоносими за мен-миризмата им,поведението им,да не говорим за фейса:
няма вариант да обичаш "пиячката" и да не си подпухнал,зачервен,с ужасна кожа и раздразнителен. Ами анти са ми и спиртният дъх - отврат.

Това е доста противоречиво мнение... Някои хора могат да пият по 300-400 грама твърд алкохол на вечер (по половинка ракия дето се вика) и да не им личи, да не им се заплита езика и пр. но това си е алкохолизъм по всички разбирания, и от горните мнения, то колкото повече пиеш, толкова повече "носиш" на алкохол и не ти личи.
И аз не съм виждала баща си пиян, но това не означава, че не пие по 100-на грама ракиийка на вечер и чаша вино след това. Кой както иска да го определя, но категорично не е алкохолик (съдя по това, че може да изкара и месеци без алкохол, не изпада в абстиненция, ако се наложи да НЕ пие, работата му е свързана с шофиране и не консумира алкохол преди и по време на работа и пр.), не е и с наднормено тегло.

Натискът да се пие и мен ме дразни много. Аз не преча на пиещите, нека правят каквото си искат. Но защо трябва да ми повтарят, че и аз трябва да пия. Да не говорим, че като кажа, че съм с кола, се почва - айде бе, едно малко, какво толкова. Ми такова, проблем е. Това се случва обикновено с колеги или от сорта, близките ми знаят, че не пия и изобщо не ме закачат по този въпрос. Не съм войнстващ трезвеник, в никакъв случай, даже не мисля,че умереното пиене е особена драма, но смятам, че няма нужда да го превръщаме в геройство и да го натрапваме.

Когато се запознахме с мъжа ми, пиехме горе-долу наравно - 4-5 бири на вечер, или 300-400 мл концентрат, или бутилка вино на човек - в зависимост от мястото, повода, настроението. С времето започнахме да намаляваме, с появата на децата - съвсем. Някъде между 40 и 45 и двамата почти по едно и също време започнахме да спортуваме, да се храним по-здравословно и да избягваме вредните навици. Вкъщи не държим алкохол. Лятото купуваме по 3-4 бири от време на време, като останем без деца си купуваме бутилка хубаво вино за романтична вечер. С две думи - в партньора ми понасям това, което той е готов да понесе за мен. Щастлива съм, че сме на една вълна, и нямаме разногласия по този въпрос. Децата ни също не употребяват, спортуват много, и са наясно с минусите. По повод не се делят от колектива, но "ближат" по една бира или по 50 мл цяла вечер.

Чуждите хора са ми безразлични, те си решават за себе си. Имам много близки и познати с различна степен на привикване или зависимост. Няма как да им помогна, макар да виждам как си съсипват връзките и отношенията. Някои се излагат и в работата си, и в приятелския си кръг. В основната ни компания с времето много хора отпаднаха точно поради неприемливо пиянско поведение. Забавляваме се отлично заедно и без големи количества алкохол. Играем игри, танцуваме, разказваме си забавни истории.

На мен са ми казвали директно, че съм луда или вманиачена, защото отказвам да пия каквото и да е ако на следващия ден ще шофирам, дори в града. А нямам идея за колко време метаболизирам алкохола, дори да е чаша вино или едно малко, да не говорим, че не ми е проблем да не пия никога повече нито едно. Просто в България пиенето е издигнато в култ.

Вече за алколизма прочетох неща, които са далеч от истината. Има употреба, злоупотреба, системна злоупотреба и някъде след това алкохолна зависимост и стадии на алкохолизма. Лошото е, че при ежедневно пиене на бира, вино или друго, което се подценява като алкохол лесно се минават граници, а и при различните хора различно се метаболизира алкохола и е нужно различно количество алкохол дневно, за да има постоянно присъствие на алкохол в кръвта.

Терминът толеранс използван по-горе се отнася до нуждата от увеличиване на количествата, а не от способността да носиш на алкохол. У нас баща ми винаги е носел много на алкохол, макар и никога да не е пиел вкъщи или ежедневно. Просто способност на организма и може да не е пил месеци и да изпие литър без да му има нищо. Същото е и при мен, но това изобщо не  ме е карала да пия по литър или всеки ден, или всяка седмица.

Натискът да се пие го усетих и аз, когато забременях. Не исках още да казвам на никого, излизахме с компания и се почва: защо не пиеш, сипи си едно, нали сте пеш, не с колата, поне за наздраве, сервитьор, една празна чаша за вино, моля, ето, сипи си от нашата бутилка... Еее... Много невъзпитано е да гледаш в чуждата чаша или чиния и да му обясняваш какво трябва да консумира. Това важи и в двете посоки. Стига някой да не се държи неадвекватно или агресивно - да си пие, каквото реши.

И най-любимите ми оправдания от жени за пийващите им мъже:
"Той моя по принцип не пие, ама оня като вземе да му налива, налива..."

Това е типичното отношение към мъжа като към идиот. На такъв мъж обикновено и майка му е лоша, и приятелите виновни за какво ли не, а и любовницата ще бъде оскубана, но той винаги невинен.