Майка ми дели децата

  • 1 115
  • 23
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 314
Аз съм съгласна с първите две мнения.
Бих предупредила и ако не ме послушат, директно режа достъпа до двете деца. Крайно несправедливо е спрямо по-малкото дете.
Съчувствам на Пандора, знам какво е, аз също не бях предпочитаното дете. За това и аз исках да имам и имам само едно дете, за да не страда.
Но ако имах две никога не бих позволила едното да се чувства необичано за сметка на другото.

# 16
  • Мнения: 8 322
Първото дете/внуче винаги си остава единствено и неповторимо. Следващите винаги са само бледи копия. Няма какво да се сърдите, просто така е в живота. Не случайно има цели научни трудове по темата за реда на раждане и как се отразява на развитието на децата.
Б има късмет, че поне единият му родител го вижда като самостоятелна личност. Много "по-малки" деца завинаги си остават просто придатък на "по-големите" си братя и сестри. Родителите им никога не ги разпознават като отделни индивиди.
Не предпочитат ли винаги най-малкото и в литературата?
Говорете с майка си, че е ужасно да говори така и когато детето порасне ще го усеща.

# 17
  • София
  • Мнения: 18 683
Аз живеех с убеждение,че деца не се делят, защото не съм делила моите и мен не са ме делили със сестра ми, но го изпитах на гърба си. Слава Богу, не ми е изпила чавка акъла и никога не съм го споделяла с родителите им или с други близки, но се хванах, че деля децата на мой много близък човек. И двете са момиченца, и двете са много красиви и възпитани деца. Обичам ги много, но не мога да не призная пред себе си, че едното от бебе е усмихнато, кротко разсъдливо, докато другото е все намусено, необщително, безкрайно палаво. И затова предпочитам да общувам повече а едното детенце. Да са живи и здрави дечицата. Не знам ако ми бяха деца или внуци, но тогава сигурно нямаше да ми прави това впечатление, но вече не се заричам.
От петте ми деца никога не съм предпочитала някое повече, а внучка имам все още само една и второто е тепърва на път, та ще видим. Не вярвам да обичам повече детето на едното ми дете от това на другото, ама пък съм сигурна, че човек не управлява чувствата си. Знам ли.

В конкретния случай има друг момент. Бебето явно е още малко, а бабата вече има изградена връзка с голямото дете и затова общува с него. Би било трудно да го пренебрегне, заради бебето, с което на този етап вероятно не може още да общува, а може да е изморена от гледане на малки бебета и да не ѝ се занимава. Това не означава, че след 1-2 години няма да се "открият" с бебето.

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 27 552
Знам, че сигурно няма какъв съвет да ми дадете, но исках да се оплача на някого
Оооо , напротив, имаме съвет - майка ти не трябва да вижда и двете деца.

# 19
  • Мнения: 40 766
Да, грозно е поведението и.
Може да и спреш достъпа до децата щом ги дели.
Защото това ще увреди отношенията помежду им. Освен другите работи.
Преживях и аз такова нещо с едното бабище.
Нали съм на другата баба си ме тормозеше физически и психически.
Но брат ми е на нейния мъж и беше златното внуче.
Спирай и достъпа.

# 20
  • Мнения: 2 309
Аз пък бих се радвала за първото дете, че още може да се наслаждава на много внимание и има баба си за сигурна крепост и поне един човек не трябва да ревнува от бебето.
На твое място грам няма да откажа достъп до нито едно дете - да идва да помога колкото може и с което дете иска.

# 21
  • Мнения: 7 747
Много е неприятно! Няма лечение на проблема, освен да спреш достъпа до децата. Цял живот съм делена от майка ми, все брат ми по-хубав, по-добър, по-красив, аз грозното пате. Все му се купуваха коли, все той номер едно, моите успехи бяха потъпквани за да изпъкне той. Примерно каква професия имал, аз как съм останала без образование (което не е вярно).
И в крайна сметка днес се прави, че не я познава на улицата, изнуди я за пари, щеше да я остави без жилище.
Защо го пиша това, повечето са ми чели драмата. За мен най-голямото проклятие в живота е да имам брат. Никога не можах да бъда за майка ми това, което една майка обича. Никога не съм достатъчна. Каквото и да правя, гледала съм я болна, бях на 17 г, грижила съм се за нея като е била без работа, помагала съм страшно много. Не се оцени, никога не беше достатъчно. Сега уж много иска да е баба, но знам, че ако и брат ми имаше деца няма никога моето да е равно с тях. Аз самата не желая никога да имам повече от едно дете.
С цялото това, което написах искам да ти кажа, че нищо няма да промениш. Тя ще продължава да го прави. И толкова. Ако съм на твое място ще огранича достъпа ѝ до двете деца и толкоз.

Съжалявам, че минаваш през това, знам колко боли.
Много ми е жал за това, което пишеш. Мога да си представя колко трудно се преживява и какъв белег оставя. Особено, когато деленето е от майката.

Аз, обаче, бих изчакала малко да поотрасне бебе Б и да се очовечи преди да режа всякакъв достъп. Ако си продължава така, тогава да.

# 22
  • Мнения: 5 132
Аз не бих чакала. В момента подкопава отношенията между двете деца. И да, дори 3 годишното ще усети, че е фаворит. Хич, не бих чакала да видя какво ще стане. И изобщо не вярвам, че след подобни приказки - "Дори си позволи пред мен да каже, че друго си било Г като бебе,  било сладко. Питах я какво има предвид, и че Б не е сладко бебе ли, тя ми каза "Е, нее, ама другото беше сякаш по-сладко", ще има друго отношение към малкото дете.

# 23
  • Мнения: 13 507
Има какво да те посъветваме: НЕ СЕ ВРЪЗВАЙ!
Ти вече си голям човек и трябва дори и близките си да видиш обективно. Майка ти явно не е толкова умна и плещи глупости. Погледни със снизхождение на всичко това. Защити децата, без да им навираш в очите избора на баба им.
И да т кажа - всеки си има своите любимци Wink Просто някой го прикриват по-добре.

Общи условия

Активация на акаунт