Има ли "епидемия на самотата"?

  • 3 357
  • 112
  •   5
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 6 968
Имаше един лаф, пък може и реален случай да съм чела някъде : " Откакто си купихме къща на морето, изведнъж се оказа , че сме имали ужасно много приятели, за повечето не подозирахме, че сме чак толкова близки , че да спят у нас ... Абе вече сме много търсени..... Joy " това изчерпва всичко по темата... Инак извън майтапа, аз съм расла в семейство което все посрещаше гости. Като дете имах ужасно много приятели. Като млада също. Повечето се пръснаха и живеят по разни места по света
.чуваме се , виждаме се по рядко, но ги чувствам близки. Гости имаме често, главно роднини... Е,да, тежи ми като почнат празници или идват често, готвене, чистене... Ама какво пък, Ето празници , да седя сама ли ? Или само с деца и мъж, че да ни е чисто. Не става. Животът е кратък ... много кратък... Няма вечни, няма застраховани, няма ред... Живейте го,  който както го разбира, но с хора е по -добре... Самотата е страшно нещо...

# 106
  • София
  • Мнения: 15 530
Това с легловата база на морето съм го преживяла лично в течение на две десетилетия и понеже не ставаше въпрос просто за къща интересът беше голям. Умирала съм от смях как започват да ме лайкват и в соц.мрежи откъм март-април и вече към юни-юли се започват най-разнообразни опити за самопоканване, включително и драматични. Като попорасна сина ми и към него, но от по-малък му обясних, че бездомни на морето няма. Като нямат къде да спят да не тръгват на море. Човешките нахалство и наглост са безгранични, наистина.

# 107
  • Мнения: 4 546
Определено станахме по-самодостатъчни и Ковид пандемията много ускори и засили процеса. Накара ни насила да спрем много контакти, а после установихме, че и така можем и не положихме усилия да ги подновим. Но дали сме по-самотни е много по-трудно да се каже. Ние с половинката също на практика сме останали без приятели, но и не ни липсват особено, самодостатъчни сме си, а много от приятелите ни даже ни натоварват при по-дълго общуване, защото сме се променили и раздалечили в много отношения.
Що се отнася до младите, може да са станали по-асексуални и по-изолирани, но не мисля, че са самотни. Общуват активно в мрежата и май им стига. Ако се чувстваха самотни щяха да опитват да променят нещата, но явно им е комфортно така.
Почти на 100 % покрива и моето виждане.

# 108
  • Мнения: 461
Аз лично се чувствам много самотна и то поради факта ,че вечер когато детето заспи няма с кого да си кажа две приказки,с кого да споделя ,в кого да се гушна ако денят ми е бил кофти.
Приятелки имам много ,но всички са семейни.Чуваме се по телефона ,но рядко се виждаме защото всеки е нанякъде,а през уикендите са със семействата си или извън града.
Животът ми минава в работа,домакински задължения и грижи за детето.

# 109
  • Мнения: 373
Ми аз забелязвам, че не мога да общувам нормално с някой, темата винаги се стига до надпревара, затова нямам приятели.
Викам имам даден здравословен проблем, тя вика аз пък имам още по-голям.
Имаме едноетажна къща например, тя имала две. Казва ми без да питам.
Или пък друга няма къща например и всеки път натяква колко съм била щастлива, колко съм добре, колко лесен и моя живот, нямала съм никакви проблеми.
Друга пък има дете, страх и е да не видя детето да не урочасвам.
Друга натяква как съм била щастливка да седна на кафе, а тя грам време нямала, аз колко добре съм била, че нямам деца все още.
Друга ми брои пъпките на лицето и настоява да ида на дерматолог, макар, че и тя има кусури, но не казва нищо за себе си.
Още друга пък разпитва всичко относно мъжа ми, няма начин да и разказвам за качествата на мъжа ми и постоянно го зяпа като го види, случвало се е нарочно да идва при мен само да го види.
Друга иска да и направя някаква услуга и като е готова, хоп изчезва.
Не знам, може проблема да е в мен, но с никой не мога да общувам както трябва. Например чувала съм други да говорят относно световните проблеми, козметични продукти и т.н без да те засягат, а при мен винаги намират кусури.

Затова обичам самотата, никой не ме обижда така и в телефона намирам интересни неща.

# 110
  • Мнения: 140
Смятам, че в недалечното минало е било въпрос на оцеляване да поддържаш контакти, пък било то и с хора, които не харесваш особено. Като е станело време да се коли прасето трябва да събереш хора, като трябва да ти се уреди дефицитна стока под масата е трябвало да имаш човек и т.н., и т.н., и т.н., достатъчно примери са дадени и преди мен. И така с времето хората, принудени от нуждата са развивали толеранс към нещата в другия, които не харесват, свиквали са да изтърпяват всякакви фасони и точно така се е стигало до реплики от рода на"ние с него имаме приятелство от 30 години", в които естествено, приятелството се състои от равни по брой и сходни като величина услуги. Сега хората са освободени от това задължение да са мили и драги с всеки, защото в един момент ще им се наложи да искат нещо и имат лукса да общуват само с този, който наистина харесват. А няма какво да си кривим душите, трудно се намират хора от "твоята кръвна група". В този ред на мисли, не, това, че хората имат по-малко социални контакти и по-малък социален кръг не ги прави по-самотни.

# 111
  • Мнения: 2 405
Аз самата бях много самотна, но откакто се събрах с мъжа си изведнъж си намерих много приятели, защото той е контактен.
И то хората , дето движи с тях наистина ми допадат.Направо се чудя как така е успял, аз уж съм по-приказлива , по социална, пък все сама си седях.А той тихичък, по-обран и все някой го търси да се видят

И сега си каним редовно гости и е много по-весело.

# 112
  • Мнения: 18 292
Скрит текст:
Ми аз забелязвам, че не мога да общувам нормално с някой, темата винаги се стига до надпревара, затова нямам приятели.
Викам имам даден здравословен проблем, тя вика аз пък имам още по-голям.
Имаме едноетажна къща например, тя имала две. Казва ми без да питам.
Или пък друга няма къща например и всеки път натяква колко съм била щастлива, колко съм добре, колко лесен и моя живот, нямала съм никакви проблеми.
Друга пък има дете, страх и е да не видя детето да не урочасвам.
Друга натяква как съм била щастливка да седна на кафе, а тя грам време нямала, аз колко добре съм била, че нямам деца все още.
Друга ми брои пъпките на лицето и настоява да ида на дерматолог, макар, че и тя има кусури, но не казва нищо за себе си.
Още друга пък разпитва всичко относно мъжа ми, няма начин да и разказвам за качествата на мъжа ми и постоянно го зяпа като го види, случвало се е нарочно да идва при мен само да го види.
Друга иска да и направя някаква услуга и като е готова, хоп изчезва.
Не знам, може проблема да е в мен, но с никой не мога да общувам както трябва. Например чувала съм други да говорят относно световните проблеми, козметични продукти и т.н без да те засягат, а при мен винаги намират кусури.

Затова обичам самотата, никой не ме обижда така и в телефона намирам интересни неща.
Ами може и в тебе да е проблемът, защото все пак се води разговор, не изнасяш монолог за себе си. А част от разговора е всеки участник да сподели своето състояние/наличности, вкл.когато е нещо повече или по-голямо от твоите.
По принцип е пълно с хора, които се надуват, но ти постоянно се оплакваш, че някой те обиждал - няма как всичките криваци да са събрани около теб.

Общи условия

Активация на акаунт