Публикувана: 24 апр. 2007, 14:21 ч.
Последно мнение: 7 май 2007, 23:37 ч.

Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

8 933
148
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да се справим със ситуация с агресивно дете с психически увреждания?
Как да научите дете на приемане на различни деца?
Как да се справим с агресивното поведение при деца със специални нужди?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да се справим със ситуация с агресивно дете с психически увреждания?
  
  В случай на агресивно дете с психически увреждания е от съществено значение да разберете, че детето не е виновно за състоянието си. Вместо да го обвинявате, важно е да обсъдите проблема с родителите му. Подходът към детето трябва да бъде съпричастен и търпелив, като се обърне специално внимание на неговите нужди и специални грижи. Освен това трябва да подкрепяме интеграционни програми, които насърчават взаимодействието и играта между деца с различни способности.
- Как да научите дете на приемане на различни деца?
  
  За да научите дете да приема различни деца, важно е да обясните различията и насърчавате толерантността и разбирателството. Родителите могат да използват подходящи моменти, като срещи с хора с увреждания или телевизионни програми, за да обяснят на детето си за различните хора. Важно е да подчертаете, че всички хора са равни и заслужават уважение, независимо от различията им.
- Как да се справим с агресивното поведение при деца със специални нужди?
  
  За да се справим с агресивното поведение при деца със специални нужди, от съществено значение е да подходим с разбиране и търпение. Важно е да установите контакт с родителите на детето и да обсъдите проблема заедно. Освен това подкрепата на интеграционни програми, които насърчават комуникацията и съвместната игра между деца с различни способности, може да помогне за справяне с агресивното поведение.
- Как да се научим да приемаме различните хора?
- Как мога да насоча детето си в такава ситуация?

# 120 28 апр. 2007, 10:44 ч.

Мнения: 1 426

Reza, ти си напълно права, разбира се - нито една грешна дума няма в отговора ти. Само че аз говорех за друго - ти просто ми измъкваш няколко думи от контекста и върху тях конструираш отговора си. А и авторката на темата в крайна сметка не се оплаква от майката, а от бащата и от това, че оставят детето да хвърля предмети от терасата. Опитай ти да стоиш на балкона на шестия етаж и да замеряш, хайде нека да е с щипки за пране, минаващите отдолу - и после ми разкажи за реакциите им.
Тука става дума изобщо за отношенията между хората - или поне аз мисля така.

# 121 28 апр. 2007, 11:47 ч.

София
Мнения: 1 320

Цитат на: Reza в сб, 28 апр 2007, 10:24

Ако наистина имаме претенции да се наречем "общество" би трябвало да се опитваме да помогнем на такива семейства. И не когато децата станат на 10 да се сещаме за тях, а когато са на 2-3-5 години и все още може да се приобщят успешно.

Това е и моето мнение! Peace

# 122 28 апр. 2007, 11:49 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Nevada в сб, 28 апр 2007, 10:44

Тука става дума изобщо за отношенията между хората - или поне аз мисля така.

Така е.
Това, че детето остава само и хвърля предмети би трябвало да е грижа на родителите.
Защо те не се справят - не мога да знам и не мога да коментрам.

Реагирах на коментарите за поведението на детето на площадката.
Никой не е длъжен, разбира се, да прави каквото и да е. Хората може да си дърпат децата, да гонят другото...каквото решат.
Но ако имат претенции да са съвремени, цивилизовани хора, би трябвало да опитат по друг начин. Би трябвало да си зададат други въпроси.

Защо това дете е агесивно? Реакция на какво е това?
Ако му се подаде ръка, ще я поеме ли?
Какво вълнува това дете? Иска ли да си играе с другите? Защо не може да се впише?
Дали родителите не са твърде изнервени, за да реагират адекватно?
какъв пример ще дам на детето си, ако го дръпна?
На какво ще го науча, ако заговоря другото?

...такива ми ти неща.

Далеч съм от мисълта, че трябва да се сближаваме на всяка цена с всеки срещнат психопад.
Но съм на мнение, че за много от възрастните такива е имало шанс, ако докато са били деца отношението към тях не е било лошо.

# 123 28 апр. 2007, 12:36 ч.

София
Мнения: 3 244

Реза, много хубаво изказване! Hug

Не знам какво повече да коментирам по темата. За мен информацията, дадена от авторката, не е достатъчна, и не мога да си правя никакви изводи за детето. "Втурва се към децата", "виждала съм го да се бие"- това са прекалено общи неща, които, извадени от контекста, не са достатъчни, за да се направят изводи за агресивността на детето. За терасата писах вече-болно или здраво, това определено е опасно за детето и минувачите отдолу. Какъв съвет може да се даде на жената? Ако тя е склонна да види ситуацията и от другата гледна точка- тази на болното дете и на родителите му, тогава има много начини да се опитат да приобщят детето. Това е по-трудният подход, и за съжаление, по-малко популярният.

# 124 28 апр. 2007, 14:14 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

нека ви споделя нещо
моя син и неговат по-малка с 3 месеца приятелка играят отдавна
напоследък момиченцето което дълпа по-бързо в развитието си има силен инстинкт за собственост - подплътен с викане и удряне
моя син е много кротък
и знаете ли - като я види така бойна и крещяща бяга вече от нея и не иска да си игра с нея ако тя го бие
и какво да правя аз? да го карам да игрлае с нея?
на нас ни е малко притеснено понякога с майка й - защото моя син е свикнал да си иска от нея и взима играчки, от др страна е нормално тя вече да брани своята собственост
и в резултат те само крещят и най-накрая всеки се разбягва на някъде

аз не съм намерила решение на пробелма
а това са деца без проблеми
не бих могла да си представя как бих повлияла на сина си да играе с нея!?!
ако някой има идея - моля да я сподели
защото за нас с майка й това е прол
блем - предполагам се досещате че нищо не помага - нито убеждения нито уговорки нито обяснение - и не защото децата не разберат, а защото всяко е на своя етап на развите
и какво мога аз да направя? а тук дори няма агресия породена от проблем?!

# 125 1 май 2007, 20:06 ч.

София
Мнения: 6 478

Наде, оспамваме темата, ама и аз имам подобен проблем с моята дъщеря и още едно момиченце, с което играят. Другото детенце даже е половин година по-малко от моята дъщеря, но е много енергично и изобретателно. В резултат моята госпожица я следва в щуротиите, но като стане дума за разпределяне на играчки - какато отстъпва, а по-малката девойка е доста нападателна. Опитваме и двете майки с приказки и с добро, ама другото детенце е доволно енергично и никак няма респект от приказките на майка си и прави както и каквото си реши. Та единственият извод е - по-рядко се срещаме за съжаление на мен и другата мама. Не можах да измисля как да оправя нещата....Явно енергичността, агресията и изобщо поведението на децата в компанията на други деца си е сложна работа и изисква май винаги родителско наблюдение, ако думата "контрол" звучи кофти.

# 126 7 май 2007, 13:03 ч.

Мнения: 2 292

Цитат на: Morgana в вт, 01 май 2007, 20:06

Не съм сигурна.
Миналата седмица, моето дете се zаигра с едно малко по голямо. Играха много добре zаедно, подаваха си играчките, риха пясък ... Аz си соя настрани и само гледам. Майката на другото дете също стоеше настрани и си прикаzваше с някого. По едно време тя реши да се приближи и се намеси в играта. Вzе да пита какво правят, детето и се раzлигави иzведнъж, вzе да дърпа моето zа шапката, майката направи zабележка ... то се иzвърна и удари моето по главата, майката го дръпна и нещо вzе да му обяснява ... онова, като видя, че така привлича внимание и се zанимават в него се втурна и бръкна на моето в очите ... майка му си го иzдърпа и отидоха да играят малко по надалеч.
По мое мнение, ако не се беше намесил родител в играта, децата щяха да си играят съвсем спокойно.

# 127 7 май 2007, 13:47 ч.

София
Мнения: 7 247

Понякога просто не се и замисляме или отреагирваме веднага... Не е правилно, но пък е разбираемо.
Вчера едно много по-голямо момченце от дъщеря ми я стисна силно за ръката. Нито са играли заедно, нито са имали конфликт... Просто гонейки се с друго дете, той мина покрай нея и я стисна толкова здраво, че китката й почервеня, а тя дойде при мен ревяща и шокирана т.к. постъпката не беше предизвикана с нищо. Поскарах се на детето и чак тогава се замислих, че може би е с проблем. Някак, въпреки че беше толкова голямо, се държеше като по-малко, играеше с деца, които му стигаха до кръста и предполагам, че е стиснало дъщеря ми по-скоро в изблик на радост или някъква силна емоция. Да, обаче аз не мога да гадая и при положение, че около него няма възрастне, който да отреагира и да обясни, мога и да не постъпя правилно, водена от първоначалния си яд /защото всяка майка я боли, когато към детето й са постъпили лошо, без то да го е предизвикало/. Все пак родителите на деца с проблеми са тези, които трябва да поведат диалога, защото другите често не разбират или не забелязват и не знаят как да реагират адекватно, когато стане инцидент. Повечето родители се дразнят когато някой непознат говори с децата им дори и с най-добри намерения, а когато детето има и проблем, става доста деликатно.

# 128 7 май 2007, 14:52 ч.

Мнения: 2 292

лекси, zа мен е проблем и да преценя кога точно да реагирам. Понякога децата искат да им се обръщ внимание и като се zагърчат и от най малкото ... в игрите не може да няма леко пострадали. Ние сме играли на гоненица и сме ходили всички с ожулени колене и на народна топка хич не се целихме леко ... Онzи ден гледах едно момченце тича, спъва се и пада ... явно нищо му нямаше, то се огледа, след него пристигаха родителите , но си прикаzваха и не го виждаха. Момченцето ме погледна и се zамисли явно дали да не стане, но въzрастните се приближиха и то се zагърчи и zаохка, докато не дойде баба му да го вдигне и да му иzтупа коленете...
Ако от всяко стискане и драскотина правиш голям цирк и иzкарваш яда си, не се съмнявай, че детето ти ще намира поводи да гледа цирк и някой голям да го zащитава на полщдката. Ами върни се мислено в твоето детство Wink

# 129 7 май 2007, 15:37 ч.

София
Мнения: 7 247

vivita, принципно си права, обаче за по-малки деца, които играят. Не е нормално почти 7 годишно блейки си да бъде изненадано така от 10 - 11 годишно, високо колкото майка му, с което не е имало до момента какъвто и да е контакт. Съвсем друго е, когато това стане в хода на играта или двете деца се сдърпат за нещо. Тогава е напълно нормално да има и охлузени колена, и синини и сополи. И тогава намесата на родителя наистина може да е по-скоро вредна. В случая става въпрос за постъпка, която не е в рамките на нормалното детско поведение /за толкова голямо дете/.

# 130 7 май 2007, 15:47 ч.

Мнения: 3 591

E как не е нормално

...може да е на 10-12 ама не е възрастен - дете е! Hug

Моя хаймана и той така прави - като се гонят понякога се е случвало да блъсне друго дете, и него се е случвало батковци да блъснат. Незнаеш дали не е стиснал ръката и правейки "завой" и да я е ползвал за опора. А това да тича и да гони децата откога не е присъщо на 10 годишните незнам newsm78

# 131 7 май 2007, 16:17 ч.

София
Мнения: 7 247

Прощавай, но не е нормално #Cussing out

Все пак аз, а не ти бях там. Ръката беше червена, все едно са правени иглички. Съмнявам се да е ползвана за опора. Къде пък писах, че не е присъщо на 10 годишните да се гонят, също не видях... Писах, че поведението му беше странно /не съм навлизала в подробности/, за което си дадох сметка в последствие и съжалих, че съм се скарала по начина, по който го направих.
И не разбирам защо така се нахвърляте. Детето ми спазва определени норми на поведение на детската площадка /все пак е на 6, а не на 3 г./. Нормално е да не ми харесва, когато другите деца /не говоря за малките/ не спазват същите по отношение на него. Нормално е и да се намеся, когато умишлено му причиняват болка или застрашават безопасността му. Обаче, когато се късае за проблемно дете, съм напълно съгласна, че подходът трябва да е друг - да се обясни, да се подходи с добро, въпросното дете да се приобщи. Но в предните си постове споделих, че за това трябва да съдейства и родителят на детето, т.к. не всеки може да забележе и оцени проблемът, нито пък може или е длъжен да реагира адекватно. Готова съм да съдействаму но от мен не може да се очаква да съм информирана и подготвена.
И междудругото на дъщеря ми за първи път се случва да бъде третирана така без причина, хем ежедневно е с деца. Разбира се, че е отнасяла удари и от сорта по време на игра /къде случайно, къде поради разразил се спор/, но нито тя, нито аз сме се впечетлявали.

# 132 7 май 2007, 16:29 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Лекси в пн, 07 май 2007, 16:17

И не разбирам защо така се нахвърляте. ...Нормално е да не ми харесва, когато другите деца /не говоря за малките/ не спазват същите по отношение на него. Нормално е и да се намеся, когато умишлено му причиняват болка или застрашават безопасността му. Обаче, когато се късае за проблемно дете, съм напълно съгласна, че подходът трябва да е друг - да се обясни, да се подходи с добро, въпросното дете да се приобщи. Но в предните си постове споделих, че за това трябва да съдейства и родителят на детето, т.к. не всеки може да забележе и оцени проблемът, нито пък може или е длъжен да реагира адекватно. Готова съм да съдействаму но от мен не може да се очаква да съм информирана и подготвена...

И аз не разбрах какво лошо бях казала, когато споделих, че ние, родителите на т.нар. "нормални деца" не сме длъжни да заместваме родителите на другите деца, които имат психически проблеми и се държат агресивно, ама нейсе...
Не разбрах и какво лошо се намери в дадения от мен пример за предоставен шанс на едно такова дете и незаинтересованата реакция на майката /дори агресивна към нас, останалите майки/, ама пак- нейсе.
Обикновено чуждото мнение е заяждане и глупост, за разлика от нашето собствено.
И пак не видях някой да е успял да предложи нещо по- добро в ситуацията на липсващ контрол от страна на родителите на агресивното дете и след като аз поговоря с детето и с тези родители и резултатът е нулев, какво да направя в крайна сметка? И защо да съм жестока, ако не продължавам тези безкрайни разговори с такова дете и с неговите родители? И защо като посъветвам сина си да не играе, след всичко това, с такова дете, да съм му отнела правата?

# 133 7 май 2007, 16:31 ч.

София
Мнения: 7 247

Judy, напълно съм съгласна. И аз останах изненадана от реакциите по темата.

# 134 7 май 2007, 17:06 ч.

Мнения: 24 467

Освен това не видях някой да предлага рестриктивни мерки по отношение на тази група хора. Само се излага становището, че когато не може да се въздейства върху често пъти опасно поведение от тяхна страна, околните прибягват до мерки за собствената си и на децата си защита.
В това не виждам престъпни намерения...

Препоръчани теми

За операция на трета сливица - София

ЕСКАПЕЛЕ

Ползи от реза

Раждане в болница Пулс или в градската болница Благоевград

Причина:

Причина: