Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

Защото характера на децата се гради и моделира. ако им лепнеш етикети не вярвам да успеят да се променят.
Ако не можете да овладеете ситуацията между вашите деца, проблема е в вас, родителите . Тогава вероятно тоzи, на който не му иzнася си търси друга площдка и това е.

не zвучи zле  тоzи стандарт е трудно достижим  и мен не ме бива в таzи надпревара 

на Кронки жена му
за мен не си разбрала НИЩО, от това което е написала Реза. Ако имаш желание прочети го отново. Няма смисъл да споря повече, аз разбрах това, което тя каза и смятам, че беше полезно лично за мен!

Самите вие лепите етикети с тази агитация. Жената е споменала конкретно дете с конкретно поведение.

Аз съм дала 2 примера за контакти с "различни деца", но вие се хванахте само за откицателния, защото има етикет "отклонението е гаранция за добро поведение"

Все пак става въпрос за детенце на 10 - 11 г. , а не на 3 г.. Едно е да се млатят помежду си малки деца, съвсем друго е големи. Приемам наистина, че за останалите деца на площадката /които по презумция са значително по-малки/ има риск. Това не значи, че въпросното дете трябва да се отстрани или другите деца, чиито родители се страхуват, трябва да спрат да ги водят там. Просто говорете с майката, с детето, с вашите деца. Ако всички са добронамерени, сигурно няма да има агресия.

Повечето от нас са имали някога някъде в живота си "опит" с такива хора.
Моето мнение е, че не става въпрос просто за различни деца или хора, а за такива с конкретен, в случая даже не психологически, а психиатричен проблем. Разлика има и тя не е малка.
Аз лично не мисля, че мога да осъществя кой знае какъв контакт с човек с болна психика или вродено слабоумие /това не е обида, а легален термин/. Ако осъществя подобен контакт той не би бил полезен за мен, както и за човека с проблема. Първо аз нямам нужните познания и опит, за да знам как да се държа с такъв тип хора. Затова не мога да им бъда полезна. Това не е просто едно по- различно дете, да речем зле възпитано или по- нервно или поразглезено. Не става въпрос и за физиологичен проблем, който засяга определени органи или тъкани, а за психично заболяване или такова вродено слабоумие. Става въпрос за клиничен случай /ако съм разбрала правилно питащата/, който може да бъде изявен повече или по малко като агресивно поведение към околните, без да е необходимо да се предизвиква от някаква насрещна реакция.
В тази връзка пък аз тълкувам написаното от на Кронки жена му.
Аз също съм имала и то не едно лично изживяване с психически болни хора. Едната от тях е напр.  жена от съседен блок, която е определено опасна- замеря с камъни де- когото свари по улицата- възрастни, деца и току вземат, че си я приберат временно за принудително лечение. Не случайно в законодателството ни от години се предвижда такава процедура за принудително лечение на болни хора. Те са опасни за обществото като цяло когато изпаднат в по- тежко състояние на иначе хроничното си заболяване /ако има заболяване/ или при вроденото слабоумие не съумяват да разберат поведението си и да го контролират. Имала съм и дела за поставяне под запрещение на такива хора, като това се иска от собствените им родители, които цял живот са живели с тях и които въпреки това не могат да ги управляват поради спецификата на проблема. Знам за какво става въпрос, определено, когато такова лице изпадне в помрачено съзнание и колко е наложително спешната му хоспитализация. Уверявам ви, че една обикновена майка не само че не може да осъществи какъвто и да било контакт често или постоянно с такова лице, а че понякога самият опит да се осъществи такъв контакт може да доведе до опасни последици- за нея, за детето й, за другите околни.
Така че понякога контакт с такива хора /деца и възрастни/ определено може да донесе далеч не много полезен ефект върху околните.
Хуманизмън се изразява не само в грижата към болния, а най- вече в грижата за цялото общество. Когато болният е болен той просто трябва да се лекува и в това няма нищо нехуманно.
В случая ако въпросното дете създава реална опасност за живота и здравето на другите деца, че и на възрастните, родителите му следва да бъдат ангажирани не само с отглеждането на собственото си дете, а и с опазване на останалите, те носят отговорност за неговото поведение изцяло.
евентуални потърпевши са не само по- малките деца на площадката. Даже ако аз, като възрастен се намеря в обсега на това дете и ако то изпадне в този момент в състояние, да речем на обостреност, никой не ми гарантира, че няма да ми разбие главата с камък, например.

Да . На теzи с уврежданията мястото им е тук, zа да не ни преzат , нали?
http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C
това е отношението в България към по слабите и съответно се полуzава обратната реакция, от която всеки се страхува. Не 100% от случаите интеграция е въzможна, но ако не се опита няма да стане по добре. Решението обаче какво е, като стане по zле сочим с пръст, отсраняваме, zатваряме си очите и убиваме?????
Нямам намерение да обсъждам повече таzи тема. Бие всички рекорди.

Не точно, в такива случаи емоциите нямат място при вземане на правилно решение на въпроса. Хуманизмът и идеализмът не винаги съвпадат с личните виждания на всеки от нас по тези въпроси.
Търси се защита на интереса на обществото и на интереса на конкретния индивид, включително и на болния човек. Не само в България законодателството допуска при много тежко състояние на лицето същото да се подложи на принудително лечение. Освен това дори у нас принудителното лечение не е пожизнено, определя се срок, след изтичането на който и след прилагането на адекватното лечение болният отново може да се завърне в дома си, при близките си.
В домовете, в които подобни хора остават пожизнено това се случва, защото близките им така са пожелали, защото не са намерили сили да се грижат за тези болни. Слагам си ръка на сърцето и заявявам, че това далеч не е по силите на всеки. Така, отстрани погледнато, е лесно да се говори, но ако този случай е в твоето семейство, на твоята улица, на площадката, на която водиш твоето дете нещата стават много различни.
Когато състоянието на болния е крайно, да кажем, неадекватно той е опасен както за околните, по ясно разбираеми причини, така и за себе си- може да се нарани дори сам /имам случай на шизофреничка, която по време на работа в наша фабрика при изпадане в такова състояние се наряза с ножици сама по лицето, това можеше да се случи и на друга шивачка, разбира се, т.е. да посегне на друг човек, а не на себе си/.
В този ред на мисли не намирам нищо нехуманно да се търси начин за редовно и адекватно лечение на такива болни и то по начин, по който първо това да не уврежда тяхната личност и второ- това да не е опасно за обществото. Такива са и целите на закона и то не само на българския.
Темата си е добра и полезна, не намирам нищо лошо в нея. Само че следва да поддържаме добър тон и взамина търпимост.- Ако не можем да общуваме по между си като нормални хора как ще общуваме с хора, които са не до там нормални?

на Кронки жена му , а ти преди да си дръпнеш детето си хвана ли ръчичката на побойника, гушна ли го , показа ли му как да милва с тази ръчичка? Показа ли на собственото си дете как можем да се справяме в ситуацията?

Не. Избяга от проблема. Защото е по-лесно да избягаш. Даде страхотен пример на детето си как да се държи с различните деца. Стой далече - те са прокажени.
Ми нищо чудно, че децата бягат от него. Нали това ги възпитават родителите им.

А щом децата бягат от него на него не му остава нищо друго освен да ги дони и да опита със сила да играе с тях..по начин по който не ни харесва. Но детето няма друг модел - от него бягат. Щом бягат - значи аз съм лош и трябва да ги гоня. Да ударя за да ми обърнат внимание. Никой не му показва как да си преодолее агресията - това не става с забележки, става с нежно хваната ръчичка, която опитва да удари и още по нежно с усмивка на лице да му покажеш как да погали с нея. Да види усмивката на лицето на твоето дете, когато го погали. Толкова сияйна, че да поиска да погали отново.

Децата не учат с наставления и устни правила - децата учат с подражание и пример.
Научете го да изпита радостта от прегръдката и погалването. Тогава то само ще се откаже от агресията.

На Кронки жена му, ако на Кронки детето му беше се родило различно от другите, щеше да рабереш за какво иде реч. Но толкова ли не можеш, и без това, да отстъпиш една крачка назад и да погледнеш от мааалко растояние към въпроса.

Защо приравняваш грижата за твоето дете с неприязънта към различното? Значи ли това, че ние, майките, които не започваме да треперим при вида на различно дете, не се грижим за нашите отрочета, например?
 
А колкото за подването на другата буза: ами какво смяташ да учиш детето си: да се бие ли? Само си помисли (или прочети "Егостичния ген" на Докинс, ако желаеш) ако в едно общество всички си учат децата да се бият по площадките (пък и да е с извнението, че се защитавали) какво се получава.

Те, темата може да е полезна, защотото лъскат предразсъдъците на хората. Ако някой вземе и да се замисли малко, още по-полезно.

Джуди, хубаво: опасни хора има, ама за какво говорим ние: да поставяме аматъорски диагнози на съседските деца ли? "Лицето" е нечие дете, на 10 години. Не чухме, че е направило нещо опасно, а че друго дете се страхувало от него. И че хвърляло неща от терасата. Ами на тази възраст и аз хвърлях, ама на, не съм освидетелствана. Забавлението свърши внезапно, с фанафарна музика, като нацелих директора на училището, бидейски недоскив (а той не беше).

Колкото до принудителното лечение, това е отделна тема, тук на острова напоследък има голям дебат за смисъла и ползата (който аз следя) ако пуснеш друга тема, ще пиша. Обещавам да поддържам добър тон. 

Ти възпитаваш ли чуждите деца?
Детето си има майка.

Бихте ли оставили собственото си дете при педофил, за го научите как да общува с него?
Стига с тези общи приказки, като толкова искате ингегриране обърнете внимание на другите деца, които не проявяват агресия. Например дете с дистрофия, дете с паралич или нещо подобно. Те се нуждаят от помощ също, но всички сте се хванали затова как трябва да се търпят ударите на агресивните деца. Неслучайно съм дала и пример с агресивно дете без отклонения. Но на вас ви изнася друго явно....

Алиса, интересно ми е да видя как ти си подаваш другата буза...
Дори и в този случай с този спор - аз съм агресивната, ти си бъди спокойната, може да те псувам, ама модераторките ще ме цензурират, ти ми отвръщай с благи думи.
Незнам дали оставяш твоето дете да бъде удряно от агресивно дете, независимо дали е с или без отклонения....

Но както е писала Вивита - ще се придържам към имиджа на ССФ - моето дете денонощно общува с такива деца и е особено щастливо като получава удари по главата. Прекарвам дните си в благотворителност, в обикаляне на марковите магизини а вечер - луксозните заведения. 

За съжаление на всички нас, не всяко дете е проблеми може да бъде укротено с гушкане. И за съжаление, ние хората които се страхуваме от агресия, не сме виновни за заболяванията на тези деца.
Колкото и да не искате да признаете, има си случаи и заболявания, при които не помага добрата дума и отношение. Има болести, които трябва да се лекуват с лекарства и агресия, която трябва да се подтиска с химикали.
Срещала съм вече в пубертетна възраст болни деца, които са си заплаха и за голем човек. Да не говорим, че има случаи в които бият родителите си и така нататък.
Вие просто не можете да знаете за какъв конкретен случай става дума, за да се нахвърляте така срещу жената.

Да, заповядай.
Разбира се, че няма да отвърна на псувни.
Разбира се, че уча децата си да не се бият, нито пък да отвръщат с бой.
Мисля, че разговорът ми с теб се изчерпи обаче.
Благодаря, че успя да илюстрираш темата с предразсъдъците си.

айде аz пак.
никъде никой не е писал zа деца с крайно поведение и крайно състояние в таzи тема  
както каzах общувам непрестанно с такива хора. не само част от колегите ми са такива, а и продавачките в магаzина са такива  , на нашата улица има интегративна детска градина (zащото тук теzи деца не ги отсртаняват, а ги интегрират и ги учат д аобщуват правилно с другите спрямо състоянието си). А zащо искам да дам детто си там? Защото градината е 100 пъти по добра от обикновените. Има басеин, 2 х седмично плуване, ходене до zоопарка, zанимания по пеене , танци , рисуване с добри педагоzи ... учат се да се приемат вzаимно и да общуват zаедно. учат се да си помагат и да се грижат ... и списъка на желаещи да впишат там децата си е толкова голям, че моето дете няма да има шанса да бъде прието там. С което искам да кажа, че на всякъде се полагат повече грижи zа децата с увреждания и обществото се опитва именно да предотврати превръщането им в опасни. Май в България се zавръzват децата с чорапогащник zа решетката на леглото и се оставят да умрат от град и да ги лаzят мухите   емоции , да ама има zащо