Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

Аз съм обяснявала в другата тема, за детето от класа на моя син. Да не се повтарям не съм го пусала тук, но общо взето ставаше въпрос за бой, жесток понякога, имаше и копване с химикал на лошо място, такива неща. Това научих на самата род. среща от родители на пострадали деца. И не става въпрос за аутизъм, а за друго заболяване. Но това е вече конкретика на случая. Животът изобилства с други такива, къде по- тежки, къде по- леки.
Между другото за протокола- всички ние за правото сме "лица", и аз и моето дете и всички пишещи и не виждам защо някои се хващат за дума, която се използва в закона и в която не се влага каквато и да било емоция. "Лица" сме всички от момента, в който се родим и използването на това понятие именно ни дава възможност на всеки да гледаме по еднакъв начин. Десет годишното дете също може да е шизофреник или по- често човек, роден с умствена изостаналост и също може да причини материални и здравословни проблеми на околните. Не виждам поради каква причина приравняването му с останалите хора следва да обиди него или родителите му. Законът също не прави такова различие, а и не следва да го прави.
Думите се използват за обозначаване на определи понятия, като в случая не рисувам картина, за да ги определям като грозни или красиви. Ясно е за обективно четящия, че в тях не влагам емоционален подтекст. Може би тридесет и пет годишната жена също някой някъде я обича.
Между другото и детето, за което говоря го обичат сигурно. Реакцията на майката, която веднага се нахвърли срещу нас, останалите родители, които искали да унищожат детето го показва в известен смисъл, макар и да не приемам тази реакция за адекватна. Целта ни беше коренно различна. Не става въпрос за просто "различно дете", а за реякцията на околните към дете с психически проблеми. И никой, поне лично аз, никъде не съм апелирала за някакво унизително отношение към дадена категория хора въобще. Просто родителите, които се страхуват за децата си също имат еднаквото право да искат да ги защитят, както и родителите на деца с проблеми, които имат желанието да интегрират собствените си деца. Права имат както болните, така и здравите, това е ясно и не виждам спор по този въпрос.
Може би емоционално ще се изкаже майката с детето, копнато с химикалката по врата. Аз просто в случая анализирам, а не пиша есе.

проблема не е едностранчив и както не искаме да се гледа само от една страна
да трябва по-ообено внимание за неравнопоставените, но това не бива да е на всяка цена

и пак ще кажа - Джудит, бъркаш - авторката на статията дори не си е направила труда сама да се поинтересува и дори не е лично заплашена
не бива да се съди някой или нещо само въз основа на чужди думи - още повече на квартални клюкарки и въобще това е тъпо - да следваш като овца дадено мнение или теза - без да провериш дали е истина

catnadeen, както вече казах аз приемам темата не като конкретика по зададен  с няколко изречения случай, а като принципна постановка. Затова се спирам и по- пространно и давам и други примери, защото крайните постановки ми звучат еднакво недобре. Аз въобще не пиша по конкретен случай най- малкото защото не познавам фактите, както и всички останали между другото. Но това вече го писах, сега само го повтарям. Не случайно на два пъти вече соча, че въпросът е за отношението към тази категория хора изобщо. Не мога и не желая да обсъждам случай, който не познавам. За това и не влагам емоции, нарочно не го правя в случая.

Какви са тези глупости? Какъв "такъв" човек?! Ти правиш ли разлика между едно заболяване и друго? Не всички с психични заболявания се мислят за Исус Христос, ходят по гащи на улицата и спонтанно нападат останалите...

А наранило ли е някой? Или ви е страх от това, че е различно. На моя мъж 1 от братовчедите му е такъв. И е най-доброто същество което познавам и съм срещала, на мравката път прави, а едър и голям мъж вече, и има страшна физиономия, все едно ще те размаже, но като ти проговори и като се загледаш виждаш абсолютно добродушната му душа. Който не си е направил труда да го опознае, той не го е харесал. Готви, чисти пере, върти цялата къща от както сестра му замина в чужбина, гледа малкия си брат, помага на баща си и винаги е готов да ти дари любов и позитивно мислене и можеш да разчиташ винаги на него, като каже нещо се изпълнява. И той се чувства зле, заради това, че го наричат малоумен, бавноразвиващ и т.н., а в действителност се развива много по бавно от връстниците си. Сега е на 31г. а е на акъла на 16-17г.
Може биологично да е на 10-11г., а психически да е на 2г. примерно, и моя син ходи след батковците и каките и иска да си играе с тях, често те си играят като бягат от него, а той ги гони. Едва ли детето осъзнава, че те се страхуват от него, а си мисли, че си играят с него, а може би на баща му да му е писнало да бягат от тях като от прокажени, а знае, че сина му е безобиден и затова реагира така. И моя син не се замисля, че като метне нещо от балкона, може да удари някой който минава отдолу, просто не е дорасъл за да разсъждава и да работи с причинно следствената връзка. не бъдете толкова критични към такива деца, не винаги са опасни за живота и здравето ви. Винаги има и друга страна на монетата.

И аз имам поблем да общувам с различни деца ....  видях едно детенце в парка , опитах се да му кажа нещо, но изведнъж ме обзе толкова силно чувство на тъга, все едно  гърдите ми бяха затиснати от камък... нахилената ми физиономия посърна и  най- вероятно съм изглеждала идиотски отстрани  ... напоследък съм като попивателна за човешката болка ... изживявам всичко много силно ... много съм зле ...

...в същото време ме завладя и много силно любопитство да наблюдавам детето, да го разглеждам, да го изуча , за да ми стане по- обяснимо и по - разбираемо ... и се борех с този си порив, защото е гадно да зяпаш ....

Подкрепям-родителите плашат децата си.Има много повече агресивни сред"нормалните"деца,отколкото сред психично болнителпоследните са много по-раними.

Най-добре е да се говори с родителите , а не зад гърба им. И моето по-голямо дете е с увреждане и на мен ми се е случвало некоректни родители да ми говорят зад гърба или да ми казват направо прибери си детето защото моето е навън  и ще играе с него.
За протокола  детето ми не е агресивно или с психически отклонения. То е на инвалидна количка ,всичко останало си му е ок.

Като чета първия постинг, не ми става ясно кое точно е агресивното в поведението на детето. Употребило ли е физическа сила спрямо някого, показало ли е с нещо, че е опасно за околните, или за агресивността му се съди само по това, че се втурва към другите деца?  Може това да е неговият начин да изрази желанието си да играе с децата, и само външно да изглежда агресивен? Страхът на децата за мен е отражение на отношението на родителите към това дете. Естествено, че ако сте наплашили децата да не си играят с това момче, и ако сте им разправяли да се пазят от него, че то не е добре и т.н.- ами разбира се, че ще се дърпат. Изобщо допускали ли сте някога децата ви да имат реален контакт с момчето, че сте решили, че то е опасно за тях, или просто приемате по презумция, че щом на вас ви изглежда странно и агресивно, това е достатъчно?

Иначе за излизането на терасата съм абсолютно съгласна, че трябва да се говори с родителите. Като хвърля предмети отгоре, то може да нарани много лошо минувачите, а не дай си боже, може  да реши някой ден да прескочи парапета....В случая дори не е необходимо да се акцентира върху проблемите на детето- всяко дете, оставено без надзор, е способно на такова поведение....Ако родителите реагират неадекватно и не предприемат мерки, може да сигнализирате социалните служби- не е редно родителите да оставят детето без надзор, щом като то върши такива неща в тяхно отсъствие.

"Какви са тези глупости? Какъв "такъв" човек?! Ти правиш ли разлика между едно заболяване и друго? Не всички с психични заболявания се мислят за Исус Христос, ходят по гащи на улицата и спонтанно нападат останалите... "

Това е поредното ми доказателство, че по- голямата част от участниците във форума са склонни вместо на водене на добронамерен диалог да търсят начин просто за голо заяждане, без мотивация. Не намирам този начин за форма на нормално дискутиране.
Забелязвам, че когато някой участник, не само аз, не застане категорично на определена страна за крайните привърженици на дадета теория /говоря за теория, не просто за емоционално излияние/ е трудно да се сетят към кого да те "приложат". Хората не са само враговери и съмишленици. Има и такива, които търсят малко по- задълбочено. Когато обсъждам даден въпрос обиктновено го обглеждам по- всеобхватно. Тогава е трудно да заемеш крайна позиция, независимо за коя крайност става въпрос. Пък и не е нужно, защото истината рядко бива при крайностите.
Що се отнася до заболявания правя разлика, учила съм и на изпити съм ходила в тази връзка. Практически опит що- годе също имам, не е нужно да съм психиатър. Започвам постинга си за тези, които могат да четат и имат желание именно за това, че в конкретния случай диагнозата е неизвестна. За моите примери нарочно не давам диагнозата на заболяванията, то остава и имената на хората да напиша. Освен това примерите, които давам са няколко, пък такъв цитат, състоящ се от цялостно дълго изказване е излишно да се прави.
От там нататъка пак за четящите и за желаещите да дискутират възпитано- нито за Исус Христом говорим, нито за други подобни. Никъде не правя такива обобщения, но ... това си е за хора, при които разумът е една степен над емоцията.
До тук толкова. Желая ползотворна дискусия на тези, които я умеят.

Джуди, какво предлагаш?
Прекрасно е да се теоретизира, но какво да правят хората?
Говоря за "хората" по принцип, защото теоретично всеки от нас може да мръдне в някой случаен момент и да стане агресивен.

И друго исках да те питам.
Има ли според теб връзка между неадекватното отношение към децата и задълбочаването на разни поведенчески проблеми с възрастта? Пак имам предвид всички деца, защото съгласи се, родителите понякога се държат сякаш най-голямото им желание е да направят децата си емоционално нестабилни...да го кажа възможно най-меко.

Защото след като не бива да се прави разлика и всички са равни, откъде на къде трябва да се пускат на свобода разни деца, които удрят, хапят и крещят. В градините е пълно с такива. Водят ги "нормални" уж.

аз не правя разлика между нормално дете но агресивно и видиш ли дете с проблеми и агресивно
за мен двете са еднакво опасни за детето ми! и знаете ли в случая не ме интересува дали детето има диагноза или не ако то се опитва да счупи главата на сина ми
затова казах - ако някой има пробелми с поведението на дадено дете - НЕЗАВИСИМО от това дали то е с диагноза или не - той ТРЯБВА да говори с РОДИТЕЛИТЕ на това дете... ако те разбира се умият, защото уви агресивните деца често растат при агресивни родители и е напълно невъзможно да се проведе смислен разговор в тази ситуация
след това според мен е РЕДНО да се НАПРОВИ ОПИТ да се говири с детето - да се опита човек с доброта и такт да обясни, това което може родителите да са пропуснали да обяснят!
и знаете лри - няма значение дали детето е с диагноза или не - с доброта и такт МНОГО може да се постигне - най-малкото това дете да се държи на страна от вашето! но пак - може поне да се опитате да поговорите с детето - поне опит сте направили
и чак след това си има други начини - ако нищо не помага - да обясните на вашето дете ЗАЩО другото е РАЗЛИЧНО /без да създавате враг в негово лице!!!/ и да му обясните как да се предпази - така както правите с автомобилите, и всякакви други заплахи, които са извън вашата възможност да предвидите или предотвратите.

за мен освновния проблем остава - липсата на знание на родителите по даден въпрос - което може да се преодолеее с помощта на родителя на агресивното дете /защото всяко агресивно дете ИМА ПРОБЛЕМ - било той негов, семеен или още нещо др, който е причини лтази агресия/, и същото така - липсата на желание да се вникне в проблема, а просто желание бързо и радилкално да бъде отстранен проблема - без да се мисли в дългосрочен план такъв начин на разрешаване на проблема какво ще доведе - както за другото дете, така и за вашето!!!
не може да се бяга от проблема или да се търси начин той да бъде държан под ключ - трябва нашите деца да се научат как да ПРИЕМАТ, ОБМИСЛЯТ и как да РЕАГИРАТ АДЕКВАТНО на проблемите в живота им!!!

джуди, непрестанно zабравяш, че говорим zа хора и деца с еднакви права под слънцето на твоите. ОК?

До тук писах за децата с психически увреждания и за възрастните с такива, тъй като така е зададен въпросът. Не обичам да се приписва значение на думите ми, което самата аз не съм влагала в тях, както предходната участничка, която цитирам. Разбира се, че никога не съм нито мислила, нито предлагала децата с такива проблеми да се изолират. Затова съм дала и примера със съученичката на сина ми, която ние, като родители, не изгонихме от класа до момента, въпреки, че има пострадали деца.
Смятам, както вече писах, че си има законово решение на такива проблеми, макар и законът да не се прилага добре. Често лаикът казва "Няма закон", напротив закони и правила има, просто те не се прилагат или спазват.
Когато някой е явно агресивен и поведението му явно не съответства на поведението на средностатистическия човек за съответната възраст е нормална реакция останалите първо да се предпазят. Не казвам- това е морално и така трябва, просто това е първата човешка реакция в такива случаи. Чак след това идват разсъжденията какво да правим с конкретния човек. За да решим обаче какво да правим с този вече конкретен човек първо трябва да си обясним причините за поведението му- заболяване ли е или да речем лошо възпитание. Още тук е мястото да кажа, че аз лично не слагам етикети, преди да съм проверила. Във всички случаи, които съм дала като примери става въпрос за хора с диагнози от психиатър, освен със злополучния ми роднина по линия на съпруга ми, който просто не желае да отиде на лекар /такива са много/, но за който диагноза не ми е необходима. Аз съм личен свидетел на психическата деградация /пак за буквалистите- това не е обида към човека, такава е терминологията/, защото преводът на шизофренията е разпадане на личността и когато се контактува с такъв човек лично години наред, чак тогава ясно можеш да си представиш в какво се състои този разпад и тогава разбираш какво можеш да очакваш от него като реакции.
Естествено, че не съм съветвала сина си да страни от въпросната си съученичка, нито от нашия роднина. За съседката от уличата обаче го правя, не желая да му събирам кокалите по пътя, тя и с нож е ходила и е гонила децата. За момиченцето просто му обясних в какво се състои заболяването му. За роднината ни- също. Подчертах и в двата случая, че става въпрос за заболяване, че човекът няма вина. Съветвала съм го да бъде по- внимателен и да не влиза в спорове с такива хора и не съжалявам за тези свои съвети. От класа моят син май единствен не е имал до сега проблеми с това дете. Ако обаче човекът проявява насреща агресия ще дръпна сина си, няма да си слагам сега маската на лъжлива хуманност. Така разбрах и писаното от "на Кронки жена му" и го споделям.
Жената, задала въпроса ясно говори, макар и не подробно, че въпросното дете проявява агресия:
"... аз съм била свидетел как рита и блъска дете на площадката...
Родителите изобщо не искат да приемат, че детето има някакъв проблем и не позволяват да им говориш изобщо за това...
Да не говориме, че живеят на 6-я етаж, често оставят детето само, то излиза на терасата и мята всевъзможни предмети от там, аз като страничен човек си мисля, че някой ден не дай Боже може и то да скочи след някоя играчка......". Жената престана да пише, вероятно е по- чувствителна или просто не намира приложим съвет от написаните. На нейно място може би и аз така щях да постъпя. Лесно се дават съвети от типа на "Бъди добър". Най- леисно е и аз да направя такъв презев, ама едва ли някой потърпевш ще ме вземе на сериозно.  Явно тя е опитала да говори с тези родители, щом като заявява изрично, че те не говорят по този въпрос. От думите й ясно личи, че няма нищо против самото дете, а е срещу родителското безхаберие, на което и аз бях свидетел в аналогичен случай.
Пак казвам- родителите са отговорни за поведението на децата си. Аз не мога да съм непрекъснато до 7 годишния си син. Утре той ще стане да речем на 8, на 9, на повече години. Не аз трябва да го пазя, а родителите на потенциално опасното дете. Не случайно законът на тях вменява тази отговорност, не на мен. И ако те нехаят и не им пука тогава какво?
Ами нормално е реакцията тогава да бъде отчуждение и изолация. Вярно е, че така страда болното дете, но когато родителите му не се ангажират да го приобщят никой от страни не може да изземе функцията им. Нереални са всички позитивни лозунги в този случай, просто ми звучат твърде наивно. На нашето момиченце от класа дадохме шанс, но това не може да продължава без край. Не може майка му и баба му да го наказват с часове в къщи, да го малтретират /и без друго има заболяване/, да не му обясняват как да се държи спокойно и с простички житейски примерчета и да очакват от нас, останалите родители, да вземем, че да го приобщим към колектива и да изпълним техните задължения.

По другия въпрос на Реза, във втроия абзац вече става въпрос за проблеми във възпитанието, а не за психически заболявания. И на такива хапещи и дращещи деца попадам ежедневно- на улицата, в градината, в училище. Макар че може би е за друга тема, свързана с възпитанието, не с биологически увреждания. Тях няма как да ги отстраниш /аз не мога да направя това с психически болните, които проявяват агресия, какво остава със зле възпитаните/. Ние сме приели у нас следния подход  в тази връзка- когато детето ми пострада отивам и разговарям с другото дете. Подчертавам- никога не съм се карала или повишавала тон, още по- малко да ударя другото дете. Ако не схване предупреждавам, че ще направя посещение у тях и ако се повтори ситуацията задължително се оплаквам на родителите, разбира се с крайно добронамерен тон. Ако направя скандал веднага ще предизвикам ответна реакция. Невъзпитания човек, както и болния много си приличат в това отношение- палят от нищо и реагират крайно, плюят буквално и в преносен смисъл и се нахвърлят насреща без да мислят. На родителите пък казвам, че ако не се промени положението ще отида в Агенцията за закрила на детето. Досега подходът ми е работил. Не знам как ще е в бъдеще, но и до Агенцията ще прибягна, това не са само голи заплахи.
В чужбина социалните служби реагират. Надявам се с наша помощ да накараме и нашите да заработят добре.

Че аз по какъв начим им "орязвам" правата- на едните или на другите?
Какъв призив съм направила в тази насока?