Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

Извинявам се, че реагирах по-остро от нужното, но адски се издразних на дългите ти постове, пълни с обобщения за лица и слабоумие. Имам повече опит от теб в грижата за хора с психични заболявания и интелектуални затруднения, възрастни и деца. И много ме боли, когато някой, срещал един-два случая в живота си или пък виждащ само криминалните случаи, прави гигантски обобщения, които хранят отрицателни стереотипи и вредят на всички ни.

Няма "такива" хора. Аутизъм е различно от шизофрения, която е различна от маниакална депресия, която е различна от интелектуално изоставане, което пък никак не е равно на някакъв проблем на нервната система. И съвсем не е задължително някой с психично заболяване или изостаналост да е агресивен...

Когато не знаем за какво става дума, както е в случая, не знаем какво му е на детето (може интелектът и психиката му да са запазени, но примерно да не може да се говори или да контролира движенията си, което за масата днес означава, че е лудо), е редно да се въздържаме от "информирани" мнения. Съжалявам, че съм груба отново.

 

И аз не разбрах някой по темата да е направил конструктивно предложение за решение на въпроса, което да удовлетвори всички. Едва ли ще се намери такова.Както пише Viki i mama  всеки сам си намира в крайна сметка решение: "Аз за себе си го знам."
Не знам, Реза, за кого говориш, като казваш, че за някои майки е по- удобно различните да са другаде. Аз не се сещам.

Judy четейки темата, неминуемо прочетох и всичките ти дълги писания. В първото съвсем неадекватно заклеймяваш детето от темата като такова с психическо увреждане, което трябва да се лекува задължително от психиатър и е опасно за околните. Извинявай за недобронамерения ми тон, ама ти сама си противоречиш. Има много и най-различни психически заболявания и повечето от тях не се характеризират с прояви на агресия. Симптомите на доста от тях са подобни и често дори на опитни специалисти е трудно да поставят точната диагноза от раз. А ти от две мнения на потребителката пуснала темата, обобщи, че "лицето" е опасно за околните и се нуждае от психиатър    
В следващите си постове, отричаш подобни твърдения, в един от тях пишеш, че гледаш "принципно" на въпроса и започваш да даваш примери от твоя опит с психически увредени хора - съученичката на детето ти, агресивният роднина, който не се лекува и кварталната луда... Пък още по-нататък пишеш, че не обобщаваш...
Пишеш, пишеш и накрая нищо не казваш, от всичките ти писания се разбра, че се правист  , имаш три случая около себе си за хора с психични отклонения и общо взето съдиш за всичките по тях. Но Judy, да обобщаваш е грешно! Всяко "лице" е индивидуалност, всяко дете е различно, всяко заболяване е различно и да се обобщава психическото увреждане като винаги "опасно" и равно на "слабоумие", извинявай, но е смешно. Хората преди мен са се опитали да ти го обяснят, но ти май не обичаш да четеш, или пък да вникваш по-дълбоко в прочетеното. Явно няма и да се постараеш...

По темата, авторката поиска съвет, мисля, че такъв и беше даден, да поговори с родителите. Има хиляди начини да го направи без да ги засегне, стига желание да има за това... Никъде не се доказа, че детенцето има психически отклонения, авторката е стигнала до този извод сама, защото му личало... Лично аз мисля, че 10-годишно дете е напълно разбираемо да прояви агресия, след като види, че е отблъсквано. Това е просто начин да привлече внимание. Подобно поведение е характерно и за напълно здрави дечица в тази възраст... И ако майката го дърпа настрани да си играе само, може би не е толкова, защото е "агресивно" и представлява "заплаха" за околните, а просто иска да избяга от коментарите и шушуканията зад гърба си... Но това е просто предположение, не съм била свидетел на ситуацията, не познавам детенцето...
Наистина е жалко, че има още доста хора, за които "толерантност" е просто модерна дума без смисъл...

П.П. сега виждам, че Hear Again  вече е написала повечето неща, които исках да кажа... Hear Again   

подкрепям
наистина често е по-добре да се остави детето сам да се оправя
Вики е дала също много добър съвет
и аз често правя така - оставям сина си сам да се справи и често той реагира по-адекватно от мен
но РАЗГОВОР по въпроса никога не пречи

аз пък ще дам пример - моято приятелка има дете 3 месеца по-малко от ДАни
и двете се разбираме и децата се разбират до колкото това позволява възрастта им
но ние никога не сме спряли да обсъждаме проблемите възникващи между децата
тя е психолог - и много неща са й ясни, а много от тях са й също неясни - не винаги можеш веднага да остановиш дадена реакция от какво е породена
но ниеу никога не спряхме да обсъжданме нещата - особено ако нещо ни притуснява в поведението на децата
РАЗГОВОР му е решението според мен - винаги има какво да научиш от отсрещния човек

Напълно подкрепям реакцията и мненията на Лиорена и Иа!

И просто тук не може да има квалификации. Да се установи психическо заболяване е изключително тредно и за специалисти, та ние ли.
Проблемът е, че родителите не виждата проблем. докато те не видят такъв, ние, каквото и да си пишем, на детето няма да му стане по-добре, а и на околните деца, положението им няма да им се промени нито отношението, нито нищо. Мен лично ме дразнят родителите на детето, че са дотам безотгоорни...

Идеята да не чета това, което пишеш е много добра, хареса ми, ще я последвам 
А ето ти няколко примера за "гигантски обобщения":
Ето ти първия пост, когато със замах поставаш диагнози, ето пак:

И обобщения и обобщения, пък нека аз да не чета и да не ти разбирам написаното  Разликата е Judy , че повечето пишещи обсъждат конкретния случай, а ти си пишеш "по принцип" за "тази категория хора", на базата на 4 примера в живота ти... И никой не те "очерня", но ако пък така го възприемаш, хайде изпиши отново 2-3 дъъъълги поста да ме опровергаеш 
Хайде със здраве!

п.п. съжалявам за офф-а 

Петя, дадените от теб цитати не подкрепят обвинението ти. Във всички тях акцентирам, че примерите, с които си служа са "конкретни". Затова ги и давам.
Запиталата сама поставя във въпроса си темата, като "дете с психически увреждания", което е грубо, бие се и т.н. Ако зачетеш написаното от нея, ще го намериш, аз го и цитирам. Та за хора и деца в частност с психически увреждания, които се държат агресивно съм писала и това е ясно, ако четеш и разбираш моите постинги. "Категорията хора" са именно хората с психически увреждания, които се държат агресивно, а не всички хора въобще или всички хора с увреждания и т.н.
От твоите цитати не е ясно на кого съм дала конкретна диагноза. Не съм споменала вид на заболяването по отношение на когото и да било. Придържам се към написаното в началото на темата от самата авторка. В един от твоите цитати изрично пиша, че "колко е крайно състоянието на конкретното дете не може да се знае със сигурност"- ако това е обобщение.... Не видях да има цитат, от който ще се направи категоричен извод, че някъде съм споменала дори, че всеки психически болен е потенциално опасен, както ти твърдиш.
Ясно разграничавам в постингите си психичното заболяване и вроденото слабоумие /това не са обаче "диагнози", правете разлика/, неслучайно ги пиша отделно. Само дето не разбрах къде съм дала конкретна диагноза на вид заболяване. Така и не разбрах кога съм споменавала за аутизъм, за "нервно заболяване"... то няма и как, тъй като не съм го правила. Или ви се размиват постингите на отделните пишещи. Това е също "обобщение", но не направено от мен.
Петя, аз давам няколко примера не защото не разполагам с повече. Ако има тема за примери мога и още да дам, поне ги имам реално пред себе си. Разликата е, че доста от другите пишещи и това не дават или техните примери са свързани дори не с психически увреждания и агресивно поведение. Общите изводи се правят на база извлечен житейски и друг опит от конкретни факти и събития.
Пък за други пишещи и нечетящи- не свързвайте, между другото, факта на освидетелстване с експертиза непременно с наказателно дело. Никъде не съм писала, че хората- обекти на такава са били непременно престъпници, напротив. Това са си изводи на отново непрочел и невникнал. Такива експертизи се правят и по други поводи, не само по наказатели дела. Грешни са ви изводите и почиват не върху направено от мен изказване в тази насока.
Тъй като явно има и други, които пишат, без да четат, не са обърнали и внимание, че жената, повдигнала въпроса, вече е споменала за явно направени опити за провеждане на разговори с родителите на конкретното дете и за незаинтересоваността им по този въпрос. Това го пише самата майка, нея съм цитирила и аз: "Родителите изобщо не искат да приемат, че детето има някакъв проблем и не позволяват да им говориш изобщо за това".  За тези, които не четат и за трети път да го напиша- все тая. Та не виждам някой да е дал градивно предложение на жената вече при тази ситуация как да постъпи, освен да си вземе детето и да го отведе. "Говорете с родителите" работа не върши в такива случаи. Това казвам аз и други родители в настоящата тема. Дано да е по- ясно сега.

И такааа - от написаното до тук се убедих,че скоро няма да има интеграция в таз държава,пък за толерантност да не говорим...

Без значение,дали детето е с увреждане или с психологичен проблем за `нормалното общество` то  е опасно и страшно...

Това исках и аз да кажа!!!

Джуди, мислиш ли че може да се довериш сляпо на преценката на автора на темата?
Аз не бих.

Защото имам опит с предоверяването във форума.
И много от писалите в темата имат.


Ти това сериозно ли го пишеш?
Я се върни и попрочети малко... 

П.П. Ако ми отговаряш, моля те опитай да се вместиш в 10-тина изречения 

Ами всъщност всеки във форума представя своето виждане на нещата.
Авторката пише, че се чувства некомфортно, когато нейното дете е в компанията на другото дете - защо да не й се довери човек?
Между другото, аз самата бях различно дете - с много тежко кожно заболяване, абсолютно незаразно, но това не можеш да го обясниш на другите майки - все пак съществува и нещо като чувство за самосъхранение, нали? А майка ми ме водеше, например на градски плаж, хората наоколо скачаха, тя почваше да се зъби, пристигаше някой от администрацията, тя победоносно вадеше медицинска бележка, че това не е заразно, и започваше да се кара с всички наоколо, че нейното дете имало равни права с останалите!
Как мислите, че ми се отразяваше на мене това?
И пак между другото, имам племенничка, която също е различно дете - не с моите, с други проблеми, така че въпросите на интеграцията доста ме вълнуват. Но надали начинът да приобщиш детето си (здраво или болно - все едно) към останалите, е да казваш: ние имаме равни права с тебе, длъжен си да ни приемеш в твоята компания!
 

Това кой и къде го прави.
Ако все пак си чела внимателно, няма начин да си пропуснала, че въпросната лоша майка разхожда детето си ДАЛЕЧ от другите деца.

Ще ми се пак да наблегна на това, че твърде много отговорности прехвърляте на тази жена.
Тя трябва да се съобразява с всички, да реагира адекватно, да е добра, съобразителна във всяка ситуация, едва ли не - дипломиран психолог.
Забравяте, че тя е обикновена жена, също като вас, която живее с факта, че детето и е с проблем, отхвърлено, че трябва да отговаря на всевъзможни въпроси от случайни хора постоянно, да свиква някак с погледите на другите, с приказките зад гърба и и в същото време, може би трябва да ходи на работа и да се опитва да изглежда нормален човек.
Тази жена, бъдете сигурни, не получава никаква помощ от психолози или социални служби. За съжаление в БГ майките на деца с проблеми са оставени да се справят със ситуацията сами.

Ако наистина имаме претенции да се наречем "общество" би трябвало да се опитваме да помогнем на такива семейства. И не когато децата станат на 10 да се сещаме за тях, а когато са на 2-3-5 години и все още може да се приобщят успешно.