А как бихте постъпили вие?

И аз така. Мъжът ми понякога се дразни, че давам "много свобода" (той самият също често й разрешава какво ли не ), но аз мисля, че детето трябва да бъде минимално ограничавано.

От два дена се сблъсквам с подобна ситуаиция. Крис иска да играе с компютъра, но по този начин може да направи големи поразии, защото неговата "игра" си е направо блъскане по монитора и клавиатурата. Аз съм барикадирала пътя до ПиСито, обаче той като се присети, се опитва да си проправи път, а като не успее се тръшва на земята в неутешимо дране. Това е новост за нас, никога не се е държал така и за това аз реших в никакъв случай, да не се изкушавам и да премахвам поставените вече забрани, за да не свикне да ме манипулира с този ужасен рев и търкаляне по пода. Даже днес за още два мои отказа за опасни игри(с препарати от кухнята и бъркане в шкаф с чупливи неща), той пак се тръшкаше. В шок съм и се чудя дали постъпвам правилно.
С тих глас, но с твърд тон му казвам, че не може да играе с това и че мама и тати не позволяват. После след като си е поплакал малко му отвличам вниманието с нещо друго или го гушвам за малко или го водя в другата стая да се разсее и така. Чудя се не ни ли е рано за такива прояви на характер.

Ами аз съм до него естествено (защото естествено, че и аз давам понякога забранени неща) и гледам. Обаче какво ще стане ако в този момент някой звънне на вратата? или телефона? Грабваш от ръцете на детето това, което си му дал преди да го е разгледало, защото иначе може да го счупи, или го оставяш без надзор?

Сара,щом детето е спокойно,склонно да се съгласи ако не дадеш нещо и да го върне щом го поискаш знначи,че то приема твоето поведение и е съгласно с него. Следователно няма значение какво мисли някой трети човек.
Иначе аз давам всичко,което не застрашава от нараняване-децата са ми по-важни от мобилния например,а ако не бива да пипат компютъра, той просто се изключва когато те са в помещението и това е. Забранените неща се държат нависоко,за да не ги намират.

Давам и абсолютно всичко, което може да докопа и сама - телефони, компютър, дистанционно, сешоар, легени, кутиите с лук, картофи, шкафа с бурканите, гардероба с нейните дрехи, коша за буклук, книги.
Резултат - пуска компютъра сама, когато и разреша.
Взима и оставя мобилните, когато я помоля. Онзи ден звънях у дома, тя вдигнала телефона вместо баба и - и си поговорихме.
Пуска телевизора и сменя програмите. В началото, докато и омръзне, го правеше когато и скимне. Вече не.
Вади картофите от пазарската чанта и ги прибира.
Носи си дрехите за пране.
Големите буркани не пипа, малките ги вади мнооооого внимателно и с малко гузна физиономия.
Не къса книгите. След като накъса в ранна детска възрастсигурно около 10ина списания от типа на тия, дето са по летищата.
Хвърля боклучетата в боклука. И навън също.
За ужас на майка ми - давам и да брои стотинки. В резултат на това - тя ми купува билетчето в рейса и плаща на касата в супера.
Нещата, коита не може да пипа сама, ги разглеждаме заедно - печка, термометър, контакт.
Никога не и било особено забавно да си играе с играчките. Откакто ги влючва в ролеви игри, вече е друго и техниката в къщи може да си отдъхне...
Не че някога съм и отказвала особено, но доверието помежду ни за това, че "което може - може, което не може - не може" тръгна от там, че я оставих да се храни сама доста рано - малко след годинката. И видях, че действително се справя и се учи.
Така е и с всичсо останало. За мое щастие няма навика да пъха каквото и да е в устата си. Изключение прави една миризливка . Може да е някой праисторически импулс. Но май това и беше най-добрия урок .

 

Това и ние го минахме. Няколко пъти съм изключвала клавиатурата от РСто и съм я оставялба да се натрака. Друг път съм я слагала в мен. След сейф на всичко естествено... .
Не че не вади менюта и не трака където и падне, но...меракът и мина. Сега, докато гледаме филмче на компютъра, ако екранът мине в сейф моуд, Ида става, мръдва мишката веднъж, не докато се появи екрана. Явно схваща, че веднъж е достачъчно. така, че учат се много бързо и излишни поразии с нещ добре опознато не правят. Винаги търсят новото предизвикателство.

Постъпвам точно като Белята.
Бабите са възмутени, колко неща позволяваме на това дете да пипа и разглежда, но това си остава техен проблем /с възмущението/.  Ограничавам достъпа до котлони, печки, остри предмети, препарати и лекарства. Към компютъра провява интерес, но тогава обикновено й пускаме музика и танцуваме тримата с татито  

   Ами задружно ще отидем да отворим вратата , т.е. този на врата или телефона може да почака, докато ние се организираме.Разбира се, че не е нужно да го грабваш, казваш му "Леле, кой ли идва/кой ли звъни, ела да проверим", децата лесно можеш да ги заглавичкаш
 Поста на белята ме подсети за някои неща, от малки им разрешавам да ми донесат телефона, ако обещаят да внимават,ами инциденти не са се случвали, даже ми е ставало едно умилително, като ги гледам как ходят едва, едва на пръсти, съсредоточени да не би да го изпуснат(примерно телефона, разбира се). Ох, много са сладки като им гласуваш малко повече доверие, винаги съм го правила, защото на мен самата ми е приятно да ги гледам, колко отговорно се опитват да оправдаят гласуваното доверие.Но съществуването на правила и дисциплина, за мен не ограничава свободата, а улеснява общуването, всяко едно нещо, което получиш, защото си го извоювал е доста по ценно, от колкото полученото на готово
 Абе не знам дали звуча много ясно, надявам се да си ме разбрала

Мая прави същите неща като Ида, и мисля, че е чудесно възпитание. И тя пуска телевизора, смена канали, като й омръзне, пуска и спира климатика с дистанционното, вдига и затваря телефоните, носи ми ги, прибира дрехи, стоки, строи кули от бурканчета, зарежда пералнята доколкото може и такива неща. Има нейна клавиатура и мишка за игра, също и пластмасов комплект за ремонт (чук, пила, ключ и прочие), за да 'работи' заедно с баща си.
Всичко, което не е забранено (като контакти и пр., които не позволявам да пипа просто, защото се опасявам в чужда къща или нещо от сорта да не стане беля) й е разрешено.
Като се взънне на вратата, аз бездруго я викам - тичай да видиш кой е дошъл при теб - и тя е първа да отваря!

И аз доста му позволявам. Той е вече на 4 , но от малък му давам неща, които не са опасни и особено ценни. Той винаги се е интересувал от тях повече от играчките. Опасни инциденти не сме имали, виж, някои от вещите ни пострадаха. Но съм доволна, че детето се развива супер адекватно. Освен това, ако за нещо кажа, че не бива да го пипа, той се съобразява, защото знае, че не забранявам наред и че наистина е важно. В момента любимата му играчка е моят мобилен телефон и се отнася много отговорно към него. Изучил му е функциите по-добре от мен и много внимава да не се обади на някого . Само дето все ми слага разни котешки и птичешки мелодийки.

Давам им да пипат всичко без ножове и лекарства.
Опасните неща - под наблюдение.

Опипвайки и разглеждайки предметите децата изучават света.
Уморително е, но как да им пресекнем любознателността?

Редовно издирваме дистанционните и телефоните  

Щерката играеше /като малка/ предимно с предмети от бита - капачки, тенджери, щипки. Малчо сега е същия. Понеже пишеш за термометъра - и той с удоволствие го разглежда и натиска бутончето да изписка    И вече е направил разликата - термометъра за ухо си го слага около ухото, а другия се мъчи да го навре в памперса  
Не че има много зъби, но му купих четка и сутрин с кака задружно висят в банята.

Ако почна да ги ограничавам вероятно някой ден ще съжалявам - дете, което винаги слуша, не прави бели, не експериментира си е направо за психолог.

belyata, това все едно аз съм го писала за синът ми  
Явно възпитаваме горе-долу по един и същи начин  

Мисля, че доста хора не разбраха точно какво (кои предмети) имам предвид, но то и аз като се замисля, не мога да дам и друг пример освен тоя пуст термометър.
Това, което описвате (да изхвърли боклука, да пъха дрехи и да ги вади от пералнята, да гледа книги и т.н. ) не само, че е позволено на Дани, а и заедно ги изпълняваме я с възпитателна цел, я защото просто трябва да се свърши. Има доста неща, с които му даваме да си играе, които определено не са играчки (телефон, един стар касетофон, въпреки че си има и такъв играчка, понякога и мобилния телефон) и не се коментира нищо, има неща, за които уточняваме, че не са играчка и просто не ги даваме(като термометъра, отверките и бормашината на баща му), но ако го вземе не е проблем, изчакваме, обясняваме се и ги взимаме без ревове и има и неща, които просто са забранени (бъркане в шкафчета, с изключение на неговото и пипане на дискове, които стоят наредени на открити рафтчета и които той периодично се опитва да пипа, но при едно "Нали знаеш, че това не е играчка" се отказва.
Четейки реакциите ви се убедих, че не си държа детето в затвор, нито, че много го стягам, просто, както каза дебеланата, точно определям къде са границите.
Благодаря на всички ви за реакциите, много ми помогнахте!
Поздрави, Сара

е зависи от самият предмет. понякога го давам.... понякога - не!

Забраните до минимум както е казала Vivi. Иначе става много изнервящо и за мен и за детето.

По принцип му разрешавам да види почти всичко, стога да прояви интерес и да не е опасно за здравето му  / като ножове, ножици, лепила, препарати, лекарства и др./ На Алекс му е много интересно да сглобява и разглобява прахосмукачакта и да  си мисли че чисти  / няма как да чисти след като не е включена - но важно е действието /, не ме е страх че ще включи някои уред  защото на всички контакти има предпазители, а и когато нму давам да си поиграе съм винаги до него ,за да не се нарани.