искам да благодаря на майките от този форум за подкрепата и съветите,които ни дадоха докато работехме по този проект.
Моми4ета,
Моми4ета,
Нужда от помощ,когато имате,ние всички сме насреща.
знаем и благодарим
- Публикувана: 2 май 2007, 19:24 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2007, 21:46 ч.
Инициатива „И АЗ съм българче" 1 юни, 10 ч. - ПОДКРЕПЕТЕ децата!
Роси,поздравления мила,за инициативата.Дано институциите обърнат внимание и вземат проблемите на тези деца присърце.Много се надявам на това.
Нужда от помощ,когато имате,ние всички сме насреща.
знаем и благодарим
Моми4ета,за сега из4акваме и другата седмица ще го напускаме по медиите.
Има ли нещо супер фрапантно по закона ,което ви притеснява?Преди време ги обсъждах нещата с някои мами тук и те си казаха препоръките.Не вси4ко вклю4ихме в писмото защото щеше да стане много дълго
,но основните неща са ясни и те ще се говорят за в бъдеще.Но,дали има нещо което пропускаме 
Има ли нещо супер фрапантно по закона ,което ви притеснява?Преди време ги обсъждах нещата с някои мами тук и те си казаха препоръките.Не вси4ко вклю4ихме в писмото защото щеше да стане много дълго
,но основните неща са ясни и те ще се говорят за в бъдеще.Но,дали има нещо което пропускаме
Ами не знам дали му е времето сега, обаче наскоро тук набързо споменахме един фактор, който в момента, поне по мое мнение, спира доста хора да задействат документите си, а също така и да се ориентират към осиновяването на по-голями деца или деца със здравословни проблеми.
За майчинството става въпрос.
Една жена, току що осиновила дете над определената от закона възраст, няма никакви основания да остане у дома до детето си и едновременно с това да запази и работното си място.
Излишно е да посочвам мотивациите за подобно искане, ние ги знаем.
Не мога да посоча един разумен срок за подобно ненавременно майчинство, но нещо от порядъка на 6 месеца ми се струва абсолютен минимум.
Мисля, че ако законът защитаваше жени в подобно състояние, може би кандидатите за осиновяване, щяха да са доста повече, а в крайна сметка и реалните и щастливо променени съдби.
Истината е, че у нас малко семейства могат да си позволят да живеят на издръжката само на един родител. Да не забравяме и възможността, дадена ни от същият този закон - осиновяването от един родител.
Та, не знам дали е драстично като "пропуск", но все някога би било хубаво да се засегне и тази тема, която изглежда маловажна на първо четене, но съм убедена, че е определяща при избора на много хора.
За майчинството става въпрос.
Една жена, току що осиновила дете над определената от закона възраст, няма никакви основания да остане у дома до детето си и едновременно с това да запази и работното си място.
Излишно е да посочвам мотивациите за подобно искане, ние ги знаем.
Не мога да посоча един разумен срок за подобно ненавременно майчинство, но нещо от порядъка на 6 месеца ми се струва абсолютен минимум.
Мисля, че ако законът защитаваше жени в подобно състояние, може би кандидатите за осиновяване, щяха да са доста повече, а в крайна сметка и реалните и щастливо променени съдби.
Истината е, че у нас малко семейства могат да си позволят да живеят на издръжката само на един родител. Да не забравяме и възможността, дадена ни от същият този закон - осиновяването от един родител.
Та, не знам дали е драстично като "пропуск", но все някога би било хубаво да се засегне и тази тема, която изглежда маловажна на първо четене, но съм убедена, че е определяща при избора на много хора.
Ами не знам дали му е времето сега, обаче наскоро тук набързо споменахме един фактор, който в момента, поне по мое мнение, спира доста хора да задействат документите си, а също така и да се ориентират към осиновяването на по-голями деца или деца със здравословни проблеми.
За майчинството става въпрос.
Една жена, току що осиновила дете над определената от закона възраст, няма никакви основания да остане у дома до детето си и едновременно с това да запази и работното си място.
Излишно е да посочвам мотивациите за подобно искане, ние ги знаем.
Не мога да посоча един разумен срок за подобно ненавременно майчинство, но нещо от порядъка на 6 месеца ми се струва абсолютен минимум.
Мисля, че ако законът защитаваше жени в подобно състояние, може би кандидатите за осиновяване, щяха да са доста повече, а в крайна сметка и реалните и щастливо променени съдби.
Истината е, че у нас малко семейства могат да си позволят да живеят на издръжката само на един родител. Да не забравяме и възможността, дадена ни от същият този закон - осиновяването от един родител.
Та, не знам дали е драстично като "пропуск", но все някога би било хубаво да се засегне и тази тема, която изглежда маловажна на първо четене, но съм убедена, че е определяща при избора на много хора.
За майчинството става въпрос.
Една жена, току що осиновила дете над определената от закона възраст, няма никакви основания да остане у дома до детето си и едновременно с това да запази и работното си място.
Излишно е да посочвам мотивациите за подобно искане, ние ги знаем.
Не мога да посоча един разумен срок за подобно ненавременно майчинство, но нещо от порядъка на 6 месеца ми се струва абсолютен минимум.
Мисля, че ако законът защитаваше жени в подобно състояние, може би кандидатите за осиновяване, щяха да са доста повече, а в крайна сметка и реалните и щастливо променени съдби.
Истината е, че у нас малко семейства могат да си позволят да живеят на издръжката само на един родител. Да не забравяме и възможността, дадена ни от същият този закон - осиновяването от един родител.
Та, не знам дали е драстично като "пропуск", но все някога би било хубаво да се засегне и тази тема, която изглежда маловажна на първо четене, но съм убедена, че е определяща при избора на много хора.
мисля,4е 6 м. е разумен срок
подкрепям DarZaMen, аз имам позната, иска да осинови по-голямо дете , но й предлагат по-малки (парадокс), а тя не може да си позволи да не ходи на работа, дори и по майчинство да излезе 
въпреки това, ще е добре да знае, че може да ползва поне 6 месеца
нали за това го осиновява това дете(колкото и голямо да е), за да му се порадва, да го погледа в къщи, да преживеят заедно периода на адптация
въпреки това, ще е добре да знае, че може да ползва поне 6 месеца
нали за това го осиновява това дете(колкото и голямо да е), за да му се порадва, да го погледа в къщи, да преживеят заедно периода на адптация
искам нещо да ви питам 
ПОнеже и на социалните не им е лесно(не ги оправдавам)съм се питала много пъти(при положение,4е съм из4ела вси4ки теми тук)...."колко 4есто се предлагат де4ица ,които не са вписани като характеристика във вашите документи?И какв ае разликата в сроковете ако сте посо4или само един регион от БГ и ако сте писали цяла БГ.?И на какво се дължи разминаването на посо4ените от вас искания и реалните резултати?........В смисълвлияят ли се сроковете от това което осиновителите искат и това което работят социалните?Ох,стана сложно 
искам да си сравня слу4аите
благодаря ви
ПОнеже и на социалните не им е лесно(не ги оправдавам)съм се питала много пъти(при положение,4е съм из4ела вси4ки теми тук)...."колко 4есто се предлагат де4ица ,които не са вписани като характеристика във вашите документи?И какв ае разликата в сроковете ако сте посо4или само един регион от БГ и ако сте писали цяла БГ.?И на какво се дължи разминаването на посо4ените от вас искания и реалните резултати?........В смисъл
влияят ли се сроковете от това което осиновителите искат и това което работят социалните?Ох,стана сложно искам да си сравня слу4аите
благодаря ви
много трудна статистика
ако пишеш цялата страна имаш много по-голям шанс - даже и чисто математически
моето мнение е, че социалните не "обичат", когато изискванията са прекалено много и това е разбираемо, ако се поставим на тяхна страна
lavender , май на почти всички чакащи предлагат поне по един път ромче, не обвързвам с мнението си никой
нас два пъти ни викаха на такива срещи, около година след вписването в регистъра(от една и съща дирекция, ако това ще ти помогне)
не минахме през съвет, а дирктно ни водиха в Дома. Докато за Нико минахме първо през съвет
явно всяка дирекция процедра различно
ако звъннеш по телефона примерно и попиташ записани ли сте, как върви - дежурния отговор е - да, но няма деца, съветът разглежда случаите по номера и т.н.
ако пишеш цялата страна имаш много по-голям шанс - даже и чисто математически
моето мнение е, че социалните не "обичат", когато изискванията са прекалено много и това е разбираемо, ако се поставим на тяхна страна
lavender , май на почти всички чакащи предлагат поне по един път ромче, не обвързвам с мнението си никой
нас два пъти ни викаха на такива срещи, около година след вписването в регистъра(от една и съща дирекция, ако това ще ти помогне)
не минахме през съвет, а дирктно ни водиха в Дома. Докато за Нико минахме първо през съвет
явно всяка дирекция процедра различно
ако звъннеш по телефона примерно и попиташ записани ли сте, как върви - дежурния отговор е - да, но няма деца, съветът разглежда случаите по номера и т.н.
Чудесно е, че питаш, но като цяло аз не не мога да съм полезна с много информация, а само с личната си история. А тя е, че ми се обадиха много бързо, едва две седмици след вписване в Регистъра.
Като "изисквания" за детето, бях посочила от 1 до 3 години. Без тежки физически и психически заболявания.
Нямах претенции за произход, пол и по-леки заболявания. Бях вписана в Регионалните Дирекции на територията на цяла България. Както казва Април, чисто математически, шансът е по-голям.
Обадиха се за Ирина - дете току що навършило 4 години, посочен ромски произход и без тежки заболявания.
Това е чисто статистически.
Друг е моментът, че повечето от нас, независмо от вписаното в молбата, когато чуят гласа на социалния работник, забравят и изисквания и колебания, и претенции...
Определянето на критериите - какво дете искаш, според мен е едно от най-трудните неща в цялата процедура. Много емоционален момент, в който се изправяш сам пред себе си и моралните ти въприятия. Много тънка психологическа игра се води в този момент. Ако осиновителите са по-чувствителни и податливи на влияние, могат да вземат решение, за което не са готови, при един по-настоятелен натиск от страна на социалните.
Вярно е, че никой не избира собствените си деца, но също така е и вярно, че разсиновяванията съществуват и те се дължат по всяка вероятност на някои недооценени и недообмислени моменти по време на проучването и цялостната процедура.
Като "изисквания" за детето, бях посочила от 1 до 3 години. Без тежки физически и психически заболявания.
Нямах претенции за произход, пол и по-леки заболявания. Бях вписана в Регионалните Дирекции на територията на цяла България. Както казва Април, чисто математически, шансът е по-голям.
Обадиха се за Ирина - дете току що навършило 4 години, посочен ромски произход и без тежки заболявания.
Това е чисто статистически.
Друг е моментът, че повечето от нас, независмо от вписаното в молбата, когато чуят гласа на социалния работник, забравят и изисквания и колебания, и претенции...
Определянето на критериите - какво дете искаш, според мен е едно от най-трудните неща в цялата процедура. Много емоционален момент, в който се изправяш сам пред себе си и моралните ти въприятия. Много тънка психологическа игра се води в този момент. Ако осиновителите са по-чувствителни и податливи на влияние, могат да вземат решение, за което не са готови, при един по-настоятелен натиск от страна на социалните.
Вярно е, че никой не избира собствените си деца, но също така е и вярно, че разсиновяванията съществуват и те се дължат по всяка вероятност на някои недооценени и недообмислени моменти по време на проучването и цялостната процедура.
Чудесно е, че питаш, но като цяло аз не не мога да съм полезна с много информация, а само с личната си история. А тя е, че ми се обадиха много бързо, едва две седмици след вписване в Регистъра.
Като "изисквания" за детето, бях посочила от 1 до 3 години. Без тежки физически и психически заболявания.
Нямах претенции за произход, пол и по-леки заболявания. Бях вписана в Регионалните Дирекции на територията на цяла България. Както казва Април, чисто математически, шансът е по-голям.
Обадиха се за Ирина - дете току що навършило 4 години, посочен ромски произход и без тежки заболявания.
Това е чисто статистически.
Друг е моментът, че повечето от нас, независмо от вписаното в молбата, когато чуят гласа на социалния работник, забравят и изисквания и колебания, и претенции...
Определянето на критериите - какво дете искаш, според мен е едно от най-трудните неща в цялата процедура. Много емоционален момент, в който се изправяш сам пред себе си и моралните ти въприятия. Много тънка психологическа игра се води в този момент. Ако осиновителите са по-чувствителни и податливи на влияние, могат да вземат решение, за което не са готови, при един по-настоятелен натиск от страна на социалните.
Вярно е, че никой не избира собствените си деца, но също така е и вярно, че разсиновяванията съществуват и те се дължат по всяка вероятност на някои недооценени и недообмислени моменти по време на проучването и цялостната процедура.
Като "изисквания" за детето, бях посочила от 1 до 3 години. Без тежки физически и психически заболявания.
Нямах претенции за произход, пол и по-леки заболявания. Бях вписана в Регионалните Дирекции на територията на цяла България. Както казва Април, чисто математически, шансът е по-голям.
Обадиха се за Ирина - дете току що навършило 4 години, посочен ромски произход и без тежки заболявания.
Това е чисто статистически.
Друг е моментът, че повечето от нас, независмо от вписаното в молбата, когато чуят гласа на социалния работник, забравят и изисквания и колебания, и претенции...
Определянето на критериите - какво дете искаш, според мен е едно от най-трудните неща в цялата процедура. Много емоционален момент, в който се изправяш сам пред себе си и моралните ти въприятия. Много тънка психологическа игра се води в този момент. Ако осиновителите са по-чувствителни и податливи на влияние, могат да вземат решение, за което не са готови, при един по-настоятелен натиск от страна на социалните.
Вярно е, че никой не избира собствените си деца, но също така е и вярно, че разсиновяванията съществуват и те се дължат по всяка вероятност на някои недооценени и недообмислени моменти по време на проучването и цялостната процедура.
разбрах
Препоръчани теми