Аз с дъщеря ми отиваме на една пързалка където едно друго дете се пързаляше ,около 11годишно, съвсем обикновено момиче, скромно облечено. Запознахме се,завързахме разговор, тя ме пита нещо, аз я питам , например кой клас е, има ли братче или сестриче.Каза, че има 2 братчета, каза на колко са-1.5г. и на 3г., как се казват , как ги гледа и т.н. На няколко пъти се засичаме по градинките, седи със баба си и по-малкото братче, взимат храната от кухнята заедно... Гледам я и си мисля колко е хубаво да имаш по-голямо дете, да помага и да гледа по-малките. Всичко хубаво, но до днеска.
Засякох се с бабата в градинката с двете момченца, и съответно питам по-голямото къде е кака. То мълчи, баба му отговаря" Това момиче не им е сестра, мъкне се с нас, тя е дете на самотна майка и е едно дете" . Гадно ми стана, дете да ме излъже и защо2, как ли съм й изглеждала с тъпите си въпроси от типа" как се казват?", " ти грижиш ли се за тях?". Това момиче въобще няма вид на дете, което е способно да излъже, но явно толкова иска брат или сестра, че е склонно да лъже и сама да си вярва , че има.