МАЙчето на две годинки става - веселбата продължава (92)

Мартеа, давай смело на шофьорските, с теб сме 
Ако имаш нужда от листовки и учебник, свиркай Моите са от 2004г, предполагам няма промени.

Отивам да джиткам игрички в нет-а, защото безсънието ме лови с пълна сила 

Камий, косата ти е много хубава - много естествено ти стоят и цветът, и формата и дължината

Първо искам да кажа, мерси за компилиментите
Качих снимки в новото албумче за 4рд, мерси на Сиска
4рдто мина много добре, беше голяма веселба, всчки много се забавляваха и получихме много подаръци.Деспинке мерси и на тебе за комплимента 

Добро утро!
Черпавам по кафе

Честит празник на рожденниците, които пропуснах тези дни!!!Да имат щастливо детство и да са здрави!!!

Ние сме постоянно навън и не ми остава много време да пиша.
Камий, честита нова визия!
Ками, чудна трапеза!
Диана, живот и здраве ще правим разходки из морската

Благодарим за кафето 
Здравейте, момичета! Първо седнах да изчета всичко написано и ми стана каша в главата И затуй да кажа по въпросите, които ме вълнуват най-много.
1. Отбиването. Положението е същото, като описаното при вас, въпреки яслата. Вечер, през нощта и сутрин суче на пораза. Кърма имам, но вече съм убедена, че той сам няма да се отбие и съм се замислила сериозно за отбиване. Искам обаче да си го направя аз, без отделяне/то няма и къде да го дам/, а вечер ще заспива с тати и така. Започвам другата седмица, след рождения ден. Просто нещата вече са извън границите с неговото отвратително и своенравно поведение и аз съм убедена, че кърменето също играе определена роля за това.
2. Тръшкане и отвратително поведение-на нас от много време ни е проблем, но напоследък е станал нетърпим, просто вече не знам какво да правя За болестите в яслите-ние нямаме такъв проблем, сополки поимва, ама да чукна на дърво си е добре. Обаче с това тръшкане, удряне, крещене и т.н. направо лудница...Вече съм много притеснена и изморена от цялата тази история, която в съчетание с буденето вечер, отсъствието на таткото, юридическия стаж в съда и работата, е на път да ме изчерпи и духовно, и физически. Не знам вие как се справяте и не знам има ли други деца като нас, ама това да отгледаш дете при тези обстоятелства направо си е мисия невъзможна  

Честит рожден ден на днешните ни рожденички - Габриела и Александрина!

Момичета, взех изследванията на гърления и носния секрет на Наско. Оказа се, че има хемолитичен стрептокок. Лекарката ни предписа Аугментин. Каза, че не е проблем да посещава яслата, но се чудя дали да не го спра, докато не изпие АБ. Някоя има ли повече инфо по въпроса? Това, което намерих е, че тази бактерия е чест причинител на гнойни ангини, това ми каза и лекарката. Но се страхувам да няма накакви по-сериозни усложнения.

Августа, за тръшкането да споделя, че и ние понякога имаме голям проблем. Научил се е, като нещо не стане на неговата, да се дере, сякаш го колят.  Когато сме вкъщи, го оставям да се потръшка. Ако не може да се успокои, му предлагам някакъв "заместител". В началото, на инат, отказваше всичко. Обаче аз си прибирах това, което му предлагам и му казвам "добре, значи ще останеш и без това". И сега все по-често се съгласява с мен. 
Много ме нерви това, че като влезем в магазина, почва да иска сок, крем, чипс, шоколад...и всичко, дето му се изпречи пред погледа. А сме тръгнали, за да купим сок, например. Купувам му сок, той съответно не го иска и започва да хленчи, после да мрънка, накрая да вика. Хващам го, извеждам го и му казвам "ако продължиш да викаш, ще останеш и без сок". На нас ни помага! 

Уф, че съм заплес...И от мен Честит рожден ден на Александрина и Габриела! Да растат здрави, весели и послушни деца!
Ренката, в магазина ги вършим и такива, и още по-страшни/както разправя Деспина за Ивчо на предните страници/. При нас нищо не действа-ни заплахи, ни с добро-държи се като невменяем, тръшва се на пода, почва да си бие главата и да врещи пронизително все едно, че го колят Просто не знам, това не може да е нормално
За съжаление не съм запозната със стрептококите, но все пак пожелавам успех в борбата с тях 

Честито на днешните рожденници!
Здраве и късмет!

Августа, вчера бях на ръба. Отвсякъде. Взех я от ясла, заведох я в най-близката градинка до яслата - 15 мин. и там чакахме баща й, че нали яслата не ни е в квартала. Само докато стигнем, щях да припадна вече. Там за един час Теа раздаде правосъдие на всички, които искаха да й вземат някоя играчка и на останалите, които си играеха със своите. После си изля половин шише вода върху единя крачол, нашляпа  хубаво в получилата се локва, след което се овъргаля в пясъка. Дойде баща й, качихме се в колата, където изля и останалото от водата, този път върху себе си. Отидохме на фризьор, тя потна и мокра, тичахме да се приберем, за да се изкъпем после, докато я няхраня, измия зъби и др. и докато я приспя, просто щях да се разрева от преумора. Преуморявам се и в работата, то е разбираемо.... На всичко това отгоре Теа отново е със сополи и като си представя комбинациите за работа на половин ден, мъкненето на работа вкъщи и висенето до посреднощ.... реве ми се... За емоционалното състояние изобщо даже няма да отварям дума.....
Хайде, и аз се оплаках....В тази връзка, честно казано, по-добре децата да са с малка разлика.... че колкото повече растат, да са живи и здрави, толкова повече лично мен ме обхваща шубето как бих се справила с две...

Мартеа, съжалявам, че и при вас нещата са така. А и ти как издържаш-не знам. Уж казват, че е период, и това ще отмине, но понякога се питам дали няма да остави завинаги следи върху здравето ми. 2 години недоспиване и тонове похабени нерви. Толкова му се радвам на това детенце и ми остава само да се утешавам донякъде, че не е само той така. И хубавите моменти, разбира се, които никак не са малко. Иначе е толкова любвеобвилен.
Ама с това тръшкане докога и как ще се справим-не  знам. Искрено ти пожелавам кураж, представям си и на теб какво ти е  

Честито на днешните рожденници.Да са здрави,весели и послушни

Уф,момичета,болна тема отваряте.Хиляди пъти съм ви се оплаквала от моя Калоян.Невъзможен е направо.И тази сутрин в градинката наби приятелчето си няколко пъти.Все посяга да удря и да се бие Удари и едно по-голямо дете,а то каза:"Лошите деца да си ходят в къщи"  Ми много си беше право детето.
Августа,и на мен не ми се струва нормално това поведение,но е факт.Теленцата са си теленца
Кой знае какво си мислят другите хора-че го бием в къщи и затова все посяга да се бие  .А той започна да прави така,след като едно 4 годишно момченце го удари няколко пъти и му каза,че ще го пребие .И оттогава все това прави млаката маймунка-бие се и вика колкото може"Бий","Удаи" .Не знам вече как да се справям със тези ситуации.Лошото го попиват много бързо

Оф,Мартеа,на теб пък не мога да си представя какво ти е.Освен всичкото и работата И аз се замисля дали ще имам куража скоро за второ,а бях толкова смела

Честит рожден ден на Александрина и Габриела! Да растат здрави, лъчезарни и щастлива дечица!!!  
Августа, дожаля ми като четох, много изморена звучиш и как няма да е така, претоварваш се, никой не ти помага, нормално е. Наистина много дечица така го минават този детски пубертет, няма да ти се отрази на здравето, ами ще си много горда майка след години Четох в книгата на Додсън, че при такива истерични кризи не е хубаво да го оставяш, ами да го сграбчиш здраво, да не му викаш, а доколкото можеш с тих и спокоен глас да говориш или пък просто силно го гушкай с лице към теб, нещо като усмирителна прегръдка. Сега имам и една малка книжка на Хаим Гинът "Децата и ние", препоръчвам я на всички, ще взема да погледна какво пише там и ако има нещо подходящо ще кажа. Една моя приятелка с детенце на възрастта на нашите ми каза, че съветът на неин познат психолог е отрицателната реакция никога по интензитет да не превишава положителната - т.е. като му се караш да не изразяваш по-силни емоции от моментите, в които му се радваш, да се поощряват децата много често, защото те по паталогичен начин предизвикват с лошото си поведение, за да видят силна реакция. Аз понякога се ядосвам на Пламен, кипвам и реагирам грозно на някоя съвсем нормална палавост за възрастта му. Един път като не заспа следобедния си сън така му се разсърдих и му виках след 2ч. и половина приспиване и смукане на гърдите ми...   От вчера пък, след катоедно дете доста бурно го избута от една акумулаторна кола е започнал да замахва по децата, хваща ги и ги стиска за ръцете като иска нещо.
За утре тортата на Пламен я поръчах по снимка в интернет, дано да е хубава и наяве. Баща му най-сетне склони да му купим детска кухня (врънкам го от половин година, че и на момчета купуват такива кухни) и това е подаръкът, след малко ще го опаковам.

Във връзка  с темата за второто да ви разкажа вчера за в парка...

Понеже бяхме канени на гости по роднински, минахме и взехме племенницата ми (на брата на мъжа ми щерката) от детска градина. Определено с Любака могат да минат за брат и сестра, много си приличат- руси, синеоки, общи черти.  Та взимаме я и отиваме на разходка в парка- тя, Любака, аз с корема (защото ми е много голям и съм като в 6м), кучето и мъжа ми. Честно, никога, ама никога не съм очаквала, че гледат така майка на три деца! Гледаха си ме хората снизходително, точно, като някоя засукана циганка...леко с насмешка и съжаление. Не срещнах един одобрителен поглед . А нямам вид на повлекана или жена, която не знае що е контрацепция. Изглеждаме, като семейство, което може да си позволи да гледа три деца...най-малкото сме добре облечени...Разбирате ли, не можах да го разбера това.
Та, така...

Иначе моята приятелка казва "С едно дете е лесно, с две е лудница, а третото не се усеща разликата".  Те имат две  дечица, породени и тя смята, че имаш ли две, вече можеш да гледаш и три

Племенницата ми си има братче на 1г4м и искам да ви кажа, че на мен ми се вижда по-сложно така...Та тя вече говори за момчетата от детската, кой имал мускули, кой как се закача, кой иска да види...като малка госпожичка. Къде е да вникнеш в нейните проблеми, пък после да отидеш да гледаш малко бебе. Някак трябва много бързо да превключваш за да не изпуснеш от контрол и двете в даден момент.  Да не говорим за ревността...и това, че по-големите са по-хитри и знаят, че когато не ги гледаш могат да си позволят друго държание с бебето.
Мисълта ми е, че в единия случай ти е трудно физически, а в другия ти трябва здрава психика.

Ох...отплеснах се, ама ми се дъдри с някой. Малко ми липсват контактите с много хора
Ето, от снощи си имам нов телефон и никой не ми се обажда Само три пъти е звъннал до сега.
Абе, от хормоните е ще ми мине...превключвам като лудите

Ренката, знам, че стрептококите са много упорити и трябва след антибиограма да се дава антибиотик. Иначе стават резистентни (както всичко, де) и нямат махане.

Да ви кажа, че много ви съчувствам за нервите...ето, защо ми е неудобно да се хваля с Любо Е и при него има един гаден момент, че пищи, когато някоя жена го погледне, ама...не  е болка за умиране...само малко се срамувам. Поне не го прави на мен. Надявам се и да не започне, когато се появи бебока. Защото тогава ще съм сама с двете деца, без таткото иии...не ми се мисли, ако нещо се пречупи в него.

Катка,   и ще се къпем в морето.

Е, улях се просто!..а мога и още

Дона, замислих се за това, което казваш, за "усмирителната прегръдка". Понеже Наско като се разлигави и като се заинати, аз никога не  му се карам. Оставям го за малко и после му предлагам да направим нещо друго. А когато удари друго дете, винаги клякам до него и започвам да му говоря - че не бива така, че това са приятели, че детето го е заболяло и така... Избягвам да крещя от пейката, а той на другия край в парка, "не така, защо удряш"...и т.н. Винаги заставам близо до него, почти винаги клякам и се изравнявам с неговото ниво. А когато се наложи, го хващам под мишниците и го отдалечавам от децата, за да не го мъмря пред тях.
Та за усмирителната прегръдка ми беше мисълта, че понякога след изблици на крясъци и викове, Наско идва при мен и ми се гуши, иска да ме целува...Явно си е необходимост за детето да усеща, че си го обичам, въпреки че е диване 

Дианка, мисля, че все по-нормално ще става да срещаме по улиците майки на три, че и повече деца. Мен пък ме е учудвало винаги изказването "оф, аз с едно не мога да се справя, пък камо ли с две". В смисъл, че всеки има притеснения дали ще се справи. И аз се притеснявам. Особено от това да не би Наско да тормози по някакъв начин бебето, ако аз изчезна за малко. Но в много случаи двете деца са толкова коренно различни, че се оказва все едно ти е за пръв път да гледаш дете.
А странните погледи, които си усетила, може да са по-скоро на възхищение - "брей, тая мадама! Аз с едно едвам се справям, пък тя се решила на трето"  Хората са уморени, изнервени, всеки гледа да си роди едно детенце и дотам. А изводът на приятелката ти е абсолютно верен. Веднъж като се решиш на второ, оттам нататък е лесно. 

Момичета, подхванали сте любимата ми тема. Сега след поредното викане и тупване по дупетата народа спи, ама до преди малко крещяха като щури и двамата. У дома инициатор на простотиите в по-големи мащаби е каката. А пък Иво като направи някоя беля и тя почва да обяснява как тя била добра и слушала, а пък Иво бил малък и непослушен и не трябвало да го обичаме. Аз все обяснявам, че това че ме ядосват и на моменти докарват направо до истерия не значи че не ги обичам и че пак са си моите бебчета. Абе при нас е весело.
И все пак не е лошо само с едно, но с две незнам чувстваш някакси сърцето си и дома си по-пълни.
Августа, мартеа съчувствам ви. Трябва да основем клуб за терапия - майки на теленца, като тия на американците.