Първото ви готвене?!

Супичка! Бях на 8-9 години. Проявих голяма съобразителност и специално търсех някоя по-лесничка рецепта. Хванах една от дебелите книги на майка ми и сготвих някаква картофена супа за вечеря на нашите. Щеше да е много вкусна ако не й бях сложила 5 супени лъжици сол ... на около литър вода.

Яйчена супа от "Готварска книга за мъже" на баща ми. На 6 години. Реших да изненадам нашите (като всички, още повече, че се съревновавах с 5 години по-голямата ми сестра, която, разбира се, на 11 години вече умееше доста неща) и да сготвя супа. Порових в тази книга (рецептите в нея по принцип са по-лесни...като за мъже   ) и си харесах тази супа. Много старателно забърках всички продукти... Единственият пропуск се оказа, че 1л. вода съм го разбрала като 1 лъжица вода... Бях викнала съседа да го питам, чичо Славчо, това прилича ли ти на супа?... Човекът не знаеше как да излезне от положението... После направих втори опит за същата супа, след нужните разяснения за съкращенията в готварските книги. Сварих единия литър вода с каквото там, накрая - бум! 2 шепи фиде и я свалих от огъня... фидето жилаво, ама жилаво... Ама дъвкаха нашите, де. На тази страница от книгата с рецепти още стои следа от яйчен белтък от онзи ден.

Лелееее, много мило и сладко това.

Ако нашите се бяха разминали само с тези 12 яйца добре щеше да е. Горките, само като ме видеха с готварска книга в ръка изтръпваха. Защото по това време все се получаваше "По рецепта готвя, без рецепта хвърлям сготвеното по рецепта на боклука."

Бях 10-на годишна и реших да изненадам мама със сладки. Отворих голямата книга и май с меденки се захванах. Тестото обаче много ми лепнеше и аз сипвах брашно, сипвах, сипвах, сипвах... после натисках и точих и излязоха някакви питчици.....а мама си счупи зъб...  

Първият ми опит за готвене беше едни курабии, на които ни учиха в часа по Трудово обучение. Трябва да съм била 5-6 клас. До печене въобще не се стигна, защото тестото стана като камък и не можах да оформя курабиите. Пък и майка ми нещо кипна и ме изгони от кухнята. И досега не са ми сила сладките неща. Това кексове, курабии, сладкиши - хич не ги умея.
Обаче си спомням и как сготвих първата мусака за моят мъж. Първо готвих я по книга, второ посредата на готвенето си изгорих дясната длан (хванах една гореща дръжка) и тъй като бях сама трябваше да довърша само с лявата ръка. На всичкото отгоре в рецептата пишеше, че картофите трябва да се нарежат на филии и да се запържат леко, а мусаката да се реди един пласт картофи, един пласт кайма.   Втори път никога не съм готвила по тази рецепта.

Първото ми готвене беше супа от трева и глухарета
На малко по-късен етап, някъде към 9-10 годиншна си бях измислила, че имам имен ден и бях направила торта от варен ориз и настърган кашкавал, майонеза, с една маслина отгоре.
Спомням си , че се изяде, но дали е била вкусна... нямам представа
 

Първия ми опит беше в най-мизерното време ,когато всичко беше с купони.Реших да правя целувки,защото майка ми правеше страхотни целувки.Сложих 30 яйца и 2 кг захар и се опитах да разбия всичко на сняг с миксера,но нищо не стана и тихомълком излях всичко в тоалетната.Но после трябваше да си призная къде са изчезнали яйцата и захарта и майка побесня: "Трябваше да ги оставиш,щях да направя няколко кекса с тях,защо ги изхвърли и т.н. и т.н....."

В първи клас... с една приятлека решихме да си приготвим пържени яйца за обяд... Сложих тиганчето на котлона, счупих яйцата и чакаме да се опържат... ама кой да се сети да сложи олио? Яйцата залепнаха.. а аз незнайно защо реших, че и ще ги обръщам, за да се изпържат и от другата страна... ръчках с една лъжица там, те се късат, ама как да е успях да ги "обърна". В крайна сметка стана някаква странна загоряла джурканица, ама ние си я изядохме
А във втори клас реших да правя пица. Забърках си аз тесто (от брашно и вода само), което беше станало супер лепкаво и странно, ама аз реших, че така трябва да бъде и като се опече ще се оправи. Сложих отгоре каквото ми падна и бам в печката на най-силните градуси... получи се нещо изгоряло и толкова твърдо, че можеше да се забиват гвоздеи с него...

хехеееееееееее, коте, признавам те първа си по прахосничество
отдавна не съм се смяла така
чета и препрочитам тази тема и се смея, та се заливам.
ох, заболя ме корема, не мога да се спра, честно ви казвам
       

аз готвих супа с някакви зеленчуци на 5 и нещо. не карах по рецепта, че още не можех да чета, ами по спомени, какво е слагала майка ми като съм я гледала.
реших да сложа и ориз, колко килограма няма да казвам
оризът още не се беше сварил, тенджерата беше голяма и манджата не ми изглеждаше достатъчно гъстичка...
така че подхванах с брашънцето. и откъде да знам, че се разбива със студена водица или се запържва
така го сипвах от плика...
стана една манджа, да не разправям топчета от брашно...
но я опитаха и беше ВИСОКО оценена, това ми даде крила   и аз продължавах с творчеството.
като вече можех да чета, бърках тесто за кексове, ама си ми харесваше така да си го ям и реших, че няма нужда да се пече  
или пък ми харесваше крем карамел, заради самия карамел. с братовчедката сложихме една тава със захар да се пече и легнахме да спим. събуди ни гъст бял пушек, идващ от печката
още толкова истории...
или пък как реших да посрещна нашите с чаша кафе. отиде ми цялото пакетче, да не казвам за колко чаши  /абе не е ли правилно да се задържа лъжичката права кат я боднеш в чашата с кафе /
друга братовчедка пък хич не се натискаше да се пробва да готви. беше решила да става певица.
да, ама влизаше в банята с готварска книга и обръщаше рецептите на песни
кеееееееееееееекс, а сегааааааааааа - четири яйцаааааааааааааааа
един ден звънна съседа и вика
-Намалете го малко това радио, де!!! Не ви е срам!
   

Помня ли вече...   Май за пръв път сготвих бял боб, майка ми беше написала на едно листче подробно как се прави.
А когато пък за пръв път правих някакъв кекс, помня, че трябваше бакпулвер, а той беше в една кутийка 2 пакетчета - едно със сода, едно с лимонтузу, и се смесват. Ама аз откъде да знам, мислех, че и двете пакетчета са си просто с бакпулвер, взех едното и го изсипах в тестото. Явно съм имала късмет, че съм улучила содата, щото иначе не знам какво щеше да се получи...

Признавам си! И аз съм готвила в леген. Била съм на около 4 годинки. Тогава имаше от разноцветната тоалетна хартия и мама беше заредила всички налични цветове. Та излиза тя на пазар и аз решавам да и сготвя. Рецептата е (записвате ли?) накъсват се няколко ролки ТХ в един лилав леген, пълен с вода, после добавяте пакет захар, пакет сол, брашно, олио, оцет, най- важното- ВЕРО, за да се пени яко, всякакви малки пакетчета, вкючително ванилия... Бъркате яко, с дървена лъжица, до прималяване, докато се получи една хомогенна бълбукаща и миризлива смес. Ами това е. След това сипвате малко от гозбата в една паница, слагате дори и лъжица и чакате мама да се прибере, да я нагостите.
Ами не припадна, миличката, взе ме за ръка и се върна в магазина да попълни липсите.
Друг случай - бях във трети клас и въпреки сготвеното и оставено на масата ядене, аз решавам, че ще си пържа пелети. Слагам олио, буфкам пелетите, олиото запръска, аз се стреснах, тръгнах да местя тигана, резултата беше следния: прогорен от горещата мазнина мокет, изгаряне 2 степен на единия пръст и 3 степен на другия, търчане до поликлиниката, оттам извикаха майка ми "на пожар" от работата, и сума ти време посещения на хирурга и скука в часовете, защото си бях поляла точно дясната ръка и не можах да пиша. Оттогава мразя да пържа каквото и да било.

Първи опит с сладкиш - Дамски каприз. Стана като подметка, но дядо ми го взе за кафето - щом имало захара, можело да се яде
Първи опит с манджа - боб-чорба. 4 пъти го слагах да ври и 4 те пъти загоря, защото аз отивах при моята приятелка от входа и се сещах да погледна през прозореца когато почва да дими. Да съм била 3-4 клас..