Проблеми малки и големи с нашите деца

Това е много красиво! Значи детето е сигурно във вашето присъствие, не се страхува, че няма да изчезнете, радва се, че има кой да го чака. Все пак ми се струва, че много деца, за които всички тези неща са даденост от рождение, няма да им обръщат толкова внимание. нашите са с една изострена чувствителност. А и майките им май и те.... 

Абсолютно съм съгласна с теб. Аз също продължавам да си обяснявам много реплики и действия на децата си с травмата от първичната рана. Убедена съм, че този изживян ужас от изоставянето ще ги преследва цял живот. На 4 годишна възраст моето момче ми е разказвало как е лежало и е чакало да чуе познатия глас, а постоянно са идвали други хора от които е изпитвал безумен страх какво ще направят с него. После погреба тези си спомени там някъде дълбоко в подсъзнанието. Повод за това стана смъртта на любимия му дядо. Като че ли за много кратко време помъдря и осъзна какво означава да си жив и колко преодолими са всички болки когато имаш този безценен Божи дар - живота.
Много е чувствителен на тема "семейство". Седи си спокойно, реди пъзел и "Мамо, нали сме истинско семейство", "Да, Ваньо", "Много е хубаво". Тръгна ли да излизам от къщи с много тревога в погледа винаги ме пита: "Мамо, къде отиваш?". Сигурно всички деца питат така, но и на мен винаги ми се струва, че има по-особени нотки във въпроса.
Обаче пък има и много моменти, в които ги усещам, че са си обикновени детски капризи.
Всяко дете е много различно, в това се убедих когато се сдобих с второ. И като се прибави, че и ние сме различни.......

Не сме имали въображаеми приятели. Или в къщи не се млъква изобщо, за да може човек да си чуе мислите, или не съм забелязала.
Имаше един филм - "Куче в чекмедже". Там имаше въображаемо куче май...

kalin@, филмът с въображаемото куче май беше "История с куче и без куче".Там две момиченца се снимаха във филм и едното си имаше въображаемо приятелче-куче Роро.Но може и в "Куче в чекмедже " да е имало въображаемо куче, аз от втория филм си спомням как на едно дете баща му все му обещаваше разни неща"друг път", май и там имаше някакво куче.

Какви прекрасни филми с детска тематика!И забавни, и вълнуващи.

Здравейте мили мами!Аз не съм толкова активен писател във форума,но ви чета редовно.Искам да споделя проблемът си с вас и ако ми дадете някои съвети,ще съм страшно благодарна.И така,осиновихме едно страхотно момиченце на 3години и 4месеца.По време на посещенията ни в дома,тя се привърза много към нас със съпругът ми.На 21 май беше делото и на 29 я взехме в къщи.Всичко върви много добре с изключение на храненето и невероятният инат който малката проявява.Отказва да яде,отказва да говори,гледа само надолу към земята,дори на заплахи за наказание не реагира.Дори една сутрин я заплаших,че няма да излезе цял ден от стаята си и наистина затворих вратата и я оставих там в продължение на час и половина-никак не се трогна.Моля Ви момичета,даите ми съвет как да постъпвам когато се заинати така,как да я накарам да яде и мога ли изобщо да го предотвратя тоя изблик на инатене.А иначе е страшно весело и лъчезарно дете.Дали това е някакъв период на адаптация или просто е инатлива по характер.Много съм благодарна на всеки който ми даде съвет. 

Разтрепери ме! Вие сте от две седмици заедно, какви наказания, какви заплахи? И кое всъщност върви много добре? Мога да ти дам само един съвет - седни и се постави на мястото на тази душичка, къде си била до сега, къде си попаднала, какво се случва...

Здравей galandri. Не знам колко ще съм полезна. Моите и двете са от ящните и не съм много в час. Съвета ми ще е малко, от рода "на чужд гръб и 100 тояги са малко" 
Няма дете умряло от глад. Опитай да не я насилваш, да намериш начин храненето да е игра и да е забавно. Като идея ми идва - включи я в приготвянето на манджата, слагането на масата и изяждането на вкусната храна, която сте приготвили заедно. На теория знам, че насилването и принуждаването да се изяде всичко - води до обратния ефект - отвращение към яденето и се задълбочава злоядството с годините.
Малката първите дни, като си дойде в къщи, също отказваше да яде и ми правеше едни такива "позиви за повръщане". На третия ден загрях, че тя е на пасирана храна (беше на 1,4 год.) Постепенно се научихме да ядем като хората. Та, пробвай и със смяна на менюто.
Ако ми дойде още някоя идея - ще пиша. Ще налучкаш така оптималния вариант и ще се справите.    

Ще повторя другите, но.... да си кажа и аз - не я насилвай - давай солети, бисквити, шоколад, банани - най-вероятно това ще яде. Наказания не могат да я уплашат, тя 3 г. и 4 м. е била наказана, ти ли сега ще я стреснеш. Заплахите за наказания някъде след около година ще вършат работа. Аз за инатенето за сега не бих правила нищо - нека се инати, нека види, че инатът няма да доведе до наказание или други лоши последици. Освен това това може и да не е инат - сигурна ли си, че те разбира какво искаш от нея, когато има такова поведение. Понеже тя може просто да не разбира.
Не забравяй, тя е много по-шашната от теб в момента - при теб се е появило дете, тя е сменила целия си свят. И пробвай да я извеждаш - търси компанията на деца - по-малки или близки до нейната възраст - тя с това е свикнала. Ако й харесва на вън - стойте по цял ден, ако имаш възможност.
Това с наведената глава е най-вероятно за да не я набиеш - какво беше казал народът "Наведена глава сабя не я сече.". Това е нейния начин да "не се набива на очи".
Време трябва, много, много време да мине - и за теб, и за нея. Не я приемай като другите деца на 3 години, приеми я като бебе, което трябва тепърва да бъде научено на най-най-основните неща от живота. И не забравяй, че за нея ти не й ставаш майка автоматично, с взимането й от дома. Тя най-вероятно си няма дори и бегла представа що е то "майка" така, както ти го разбираш.
И последно - ако имаш време попрочети из форума други истории на деца, осиновени на тази възраст - вярно е, че всяко дете е различно, но можеш да научиш доста.
Успех от мен и много, много щастие от тук нататък.

не оставяй дете на тази възраст само в стаята за повече от 5 минути

ЧАС И ПОЛОВИНА - ти луда ли си?????????? 

Не се вживявай толкова за яденето.
Като не иска да яде направи и нещо, което може да се изнася да си го хапва навънка.Радвай се, измисляй игри с храната, изобщо забавлявайте се.
В никакъв случай наказания.
А за оставяне само дете, съм категорично против  и аз.


 

Да Кльомба,поставям се на нейно място и разбирам много добре детенцето,моето детенце,но тя много добре разбира къде е.От 12 март до 29 май почти всеки ден съм била при нея и 2-3 пъти е идвала в къщи и винаги се е хранила,а сега от както е законно и завинаги с нас имам чувството че ни ги прави нарочно тези номера.Мойе би е един вид проба от нейна страна,не знам.Но във всеки случай наистина няма дете умряло от глад,както казва и Маня,не я насилвам,тя хапва от време на време не е съвсем без нищо.

Това е период на пълен шаш. 3 години и 4 месеца са си възраст, на която децата са доста осъзнати като личности, колкото и да има изоставане в Дома. А две седмици са нищо за свикване с такава огромна промяна в живота.

Galandri, бих те посъветвала първо да намериш пътя към разбирателство между двете, говори с нея, приласкай я, покажи й какво значи да има до нея МАМА, а не поредната лелка. Има време за възпитание и създаване на полезни навици. Сега ви е времето да градите основите на връзката помежди си, да усети топлината на семейството, на майчините ласки.

Не гледай на нея като на голямо дете, не я сравнявай с другите деца на тази възраст поне за 1 година напред. Много неща не знае за света, неща които другите деца учат още с първите разходки в количките. Обикновено нашите деца точно с изписването от Дома за първи път виждат света по-далеч от оградата му. Моето момче на 2 години изпитваше ужас само от шума на улицата. Новият огромен свят хем я привлича, хем я плаши. И това е нормално.

Това е твоето дете, което е било далеч от теб и самО толкова дълго време.... Опитай се да го опознаеш, да го почувстваш. Тогава ще намериш и начини да му въздействаш за нещата, на които искаш да го научиш. И пак трябва да уважаваш неговата личност, дори да е "инатлива по характер".

Много е рано да говориш за привързване още. На нея й е интересно с вас, вие й показвате и давате толкова нови неща. Задоволявате в пълна степен детското любопитство за опознаване на света. Но само за момент ако я оставите без надзор в градинката, тя ще тръгне с първия непознат, който й предложи нещо още по-интересно. Почти всички мами разказват за този проблем. За истинската привързаност и осъзнаване какво значи МАМА може да се говори поне половин година след осиновяването. При нас поне беше така и с двете деца, тук други мами и по-дълъг период описват.

За да те погледне и да ти проговори трябва да разбиеш защитния мехур, който е обвила около себе си от страх какво ще й се случи. А как да го направиш знаеш само ти, защото това е твоето дете.

И още нещо съвсем практично и изпитано - от глад няма да се остави да умре. Ден, два, три да не яде, остави я, по този начин ще й покажеш, че уважаваш нейните желания. Кани я за храна с всяко слагане на масата, но ако не иска - не я насилвай. Колкото по-свободна и уважавана се почувства, толкова по-леко ще преодолее страха.

Но знай, че нещата стават бавно, понякога много бавно. Трябва да се въоръжиш с мнооооого търпение. 

Ще ти напиша някои неща, но по-схематично, за да не се губиш в думите и не се засягай, ако нещо ти прозвучи по-грубо. Не целя това, а да осъзнаеш неща, които сега може би, са ти трудни, защото се смесват емоция, раждането на една майка и опита да се наложиш (макар и несъзнателно) като такава.

1. Може да е идвала у вас, но това не значи, че знае къде е и какво се случва. Дори и да казва "да".
2. Нека почувства разликата. Това няма да стане, ако продължи да живее под режим и наказвана.
3. Може да знае думите "мама" и "татко", но надали ги осъзнава. По-нататък, не сега, ще го проумееш.
4. Две седмици са безумно малък период. Може да е в шок, макар и да е тих.
5. Никога, ама никога не я оставяй сама и не затваряй вратата на стаята!!! Наказанията, и то след доста повече време, могат да бъдат всякакви други, но не и това! За подобно наказание (макар да не е препоръчително), ще трябва да минат години.
6. Не я карай насила да се храни. Давай й да опитва. Казвай и, че е вкусно, сама опитвай пред нея и й казвай, че ако не й хареса, може да изплюе. Ще свиква с новите вкусове постепенно, но не бива да се чувства принуждавана.
7. Надали е инат. Тя тепърва ще се открива, ще се отпуска и чак тогава ще извади истинския си характер. Сега това дори и да е проява на неосъзнат "бунт" спрямо промяната, бъди нежна, говори й, бъди топла, глези я. Сега не се опасявай, че това ще я разглези прекомерно. Има време за възпитание.
8. Това дете сега трябва да се успокои и да ви се довери. Как ще стане това, ако я наказваш? Тези деца знаят да оцеляват във враждебна среда, изобщо няма да я притесниш с наказанията, но така и бариерата няма да падне!
9. Не очаквай от нея някакви стандарти сега. Не й гледай годините. Занимавайте се много, играйте заедно, говори й, показвай й нещата и ги назовавай. Карай я да се смее!
10. За теб: опитай да оставиш емоциите си за малко настрана. Ти самата сега си объркана. Представи си, че имаш... задача, да накараш това дете да бъде радостно, да се усмихва. Постепенно ще станеш нейна майка.

Не са малко нещата. Ако имаш конкретни проблеми, питай, с каквото можем ще помагаме.

Да добавя, че сутринта писах на един дъх.

Не мисли, че ние винаги сме знаели тези неща и сме безгрешни!
Все още се учим и ние, в движение.
Но сега имаме преимуществото да погледнем назад и да видим обективно някои ситуации. 

За бъдещето и ние чупим палци и не знаем още какво ще ни сервира живота. 

Много благодаря момичета за изчерпателните и показателни мнения и съвети.Ще се старая да следвам всички напътствия,а също така и инстинкта си и да бъда добра майка.Ще ви държа в течение.Поздрави от мен-Галя и малката принцеса-Криси