при мен не ми говорят, но сякаш ми предават информацията как да се изразя подсъзнателно..разбирам какво искат да ми кажат.
същото и при мен
- Публикувана: 18 юли 2007, 17:59 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2010, 20:43 ч.
Сънувате ли починали ваши близки?
същото и при мен
добре тогава, някой знае ли каква е загадката - защо някой мъртви не ни говорят, а други да? Аз съм сънувала и говорещи мъртви, така че проблема не е в моето възприятие 
Опитвахме в началото на темата да търсим обяснение, но досега не съм чувала или чела никакви версии по този повод. Факт е че едни мълчат, други не. Не знам от какво зависи.
а може би мълчат, защото смятат, че ние не сме готови да ги чуем...
за съжаление, не бях чела обсъждането ви по рази тема
за съжаление, не бях чела обсъждането ви по рази тема
Не мисля. В някои случаи мислено предават информация. Освен това, никой не пита готов ли си или не, когато идва в съня ти. При един и същ човек един близък идва и мълчи, друг му говори.
Мисля че има някакво ограничение от горе кой кога и как да посещава. Така ми се струва.
Да, за това ограничение отгоре четох, напълно възможно е 
Напоследък ми се случва все да разливам вода или изобщо нещо за пиене, изхвърча ми храна от ръцете... нали знаете какво означава
До сега процедирахме с мъжа ми така - купуваме нещо, което нашите близки починали са обичали да си хапват и черпехме приятели с него(обикновено той на работата колегите си). Знам, че се носи в църква, а сигурно ще ме посъветвате да запаля и свещ, но тук православната е само една руска, а аз не съм стъпвала никога и ми е леко пресилено да го направя...
Та може би и утре ще взема да купя разни неща за да почерпим с тях...
Напоследък ми се случва все да разливам вода или изобщо нещо за пиене, изхвърча ми храна от ръцете... нали знаете какво означава
До сега процедирахме с мъжа ми така - купуваме нещо, което нашите близки починали са обичали да си хапват и черпехме приятели с него(обикновено той на работата колегите си). Знам, че се носи в църква, а сигурно ще ме посъветвате да запаля и свещ, но тук православната е само една руска, а аз не съм стъпвала никога и ми е леко пресилено да го направя...
Та може би и утре ще взема да купя разни неща за да почерпим с тях...
а относно говоренето или липсата на такова-не знам вярно ли е,но аз съм си мислела,че след като те не ми говорят,но аз разбирам какво "ми казват",значи просто няма нужда от това.ако се разбираме и без думи,кому е нужно говоренето...
може би има смисъл да говорят на човек,който иначе не би ги разбрал(не защото е глупав,а поради някаква друга причина).
може би някои имат право да говорят,а други-не.
може би понякога не идват в съня,за да говорят,а просто ,за да "се видим".
може би има смисъл да говорят на човек,който иначе не би ги разбрал(не защото е глупав,а поради някаква друга причина).
може би някои имат право да говорят,а други-не.
може би понякога не идват в съня,за да говорят,а просто ,за да "се видим".
"Някои са истински майстори в правенето на сънища, на други им е по-трудно" - това не знам сънувах ли го или съм го чела някъде. Мисълта ми е, че може би изисква голяма доза концентрация и енергия да контактуваш оттам. Баба ми, Бог да я прости, винаги "използва" сънища с вода. Водата е проводник, може би има някаква връзка с предаването на информация.
ако се разбираме и без думи,кому е нужно говоренето...
Отдавна не съм писала в темата. Втори ден място не мога да си намеря, припомням си един сън и се чудя дали не сбърках с нещо.
Преди две години и половина за три седмици починаха дядо, леля и свекърва ми. Свекърва ми беше много болна и очаквахме този изход, но смъртта на дядо и леля бяха неочаквани. Месец след смъртта им още не бях на себе си от шока, живеех на успокоителни. Тогава сънувах дядо в голяма бяла сграда- училище ( приживе е работил известно време като учител и директор на техникум). Знаех, че е починал. Държеше се съвсем типично за него, същите маниери, начин на говорене. Бяхме сами в една от стаите, имах усещане, че е в междучасие или след учебните часове. Не помня точно разговора, но след като се събудих знаех, че трябва да спря да скърбя, "да дойда на себе си". Наистина много се успокоих след съня. Скара ми се, че не мога да продължавам така да плача. Преди това сънувах леля в голяма бяла къща, весела, усмихната, начервена с червено червило ( червеше се само с такова приживе). Имах усещането, че къщата е в сръбско ( живя няколко години в сръбско с един знахар). Също се успокоих от съня, знаех, че е добре.
Но, за друго се приятеснявам. Малко повече от година след като починаха сънувам дядо, че върви с баща ми ( но не съм сигурна дали беше татко) и води едно 2-3 годишно русо момченце. Пуска го и то хуква напред, а аз викам "Сина ми, сина ми Александър". Със съпруга ми ( тогава годеник) години преди това бяхме избрали имена за децата си- Венцислав или Ния. Две седмици след съня забременях. Още в началото занех, че е момче. Дори го казах на мъжа си след като му казах, че съм бременна. По- късно споделих с майка съня си и тя ми каза, че долу- горе по- същото време е сънувала, че е на село и дядо върти в кръг едно русо момченце и това момченце е моето дете ( когато бяхме малки със сестра ми, дядо ни хващаше за ръцете и ни въртеше в кръг). Когато родих много се изненадах, че Венци е с черна коса, но бебешката му коса опада и сега е с руса коса, също като татко си и момченцето от съня. Честно казано, е копие на момченцето от съня. Вчера като гръм от ясно небе ми хрумна, че дядо може да ми е пратил неговия син и е трябвало да го кръстя Александър. ( Годината преди да роди майка ми, баба ражда момченце в 7мия месец, русо със сини очи, което много приличало на дядо. Бебето е живяло само няколко часа.) Не знам сбърках ли като кръстих сина ни с името, което бяхме решили Александър ли трябваше да го кръстя? Кого да попитам- хем искам да науча нещо, хем ме е страх, да не направя някоя беля, за детето ми става дума. да не му объркам съдбата нещо Никога не ми е хрумвало да питам баба как са кръстили момченцето си, питах майка и тя не знае. Каза, че ще пита баба, ама не искам да я натъжаваме. Какво мислите?
Преди две години и половина за три седмици починаха дядо, леля и свекърва ми. Свекърва ми беше много болна и очаквахме този изход, но смъртта на дядо и леля бяха неочаквани. Месец след смъртта им още не бях на себе си от шока, живеех на успокоителни. Тогава сънувах дядо в голяма бяла сграда- училище ( приживе е работил известно време като учител и директор на техникум). Знаех, че е починал. Държеше се съвсем типично за него, същите маниери, начин на говорене. Бяхме сами в една от стаите, имах усещане, че е в междучасие или след учебните часове. Не помня точно разговора, но след като се събудих знаех, че трябва да спря да скърбя, "да дойда на себе си". Наистина много се успокоих след съня. Скара ми се, че не мога да продължавам така да плача. Преди това сънувах леля в голяма бяла къща, весела, усмихната, начервена с червено червило ( червеше се само с такова приживе). Имах усещането, че къщата е в сръбско ( живя няколко години в сръбско с един знахар). Също се успокоих от съня, знаех, че е добре.
Но, за друго се приятеснявам. Малко повече от година след като починаха сънувам дядо, че върви с баща ми ( но не съм сигурна дали беше татко) и води едно 2-3 годишно русо момченце. Пуска го и то хуква напред, а аз викам "Сина ми, сина ми Александър". Със съпруга ми ( тогава годеник) години преди това бяхме избрали имена за децата си- Венцислав или Ния. Две седмици след съня забременях. Още в началото занех, че е момче. Дори го казах на мъжа си след като му казах, че съм бременна. По- късно споделих с майка съня си и тя ми каза, че долу- горе по- същото време е сънувала, че е на село и дядо върти в кръг едно русо момченце и това момченце е моето дете ( когато бяхме малки със сестра ми, дядо ни хващаше за ръцете и ни въртеше в кръг). Когато родих много се изненадах, че Венци е с черна коса, но бебешката му коса опада и сега е с руса коса, също като татко си и момченцето от съня. Честно казано, е копие на момченцето от съня. Вчера като гръм от ясно небе ми хрумна, че дядо може да ми е пратил неговия син и е трябвало да го кръстя Александър. ( Годината преди да роди майка ми, баба ражда момченце в 7мия месец, русо със сини очи, което много приличало на дядо. Бебето е живяло само няколко часа.) Не знам сбърках ли като кръстих сина ни с името, което бяхме решили
Александър ли трябваше да го кръстя? Кого да попитам- хем искам да науча нещо, хем ме е страх, да не направя някоя беля, за детето ми става дума. да не му объркам съдбата нещо Никога не ми е хрумвало да питам баба как са кръстили момченцето си, питах майка и тя не знае. Каза, че ще пита баба, ама не искам да я натъжаваме. Какво мислите? 
Отдавна не съм писала в темата. Втори ден място не мога да си намеря, припомням си един сън и се чудя дали не сбърках с нещо.
Преди две години и половина за три седмици починаха дядо, леля и свекърва ми. Свекърва ми беше много болна и очаквахме този изход, но смъртта на дядо и леля бяха неочаквани. Месец след смъртта им още не бях на себе си от шока, живеех на успокоителни. Тогава сънувах дядо в голяма бяла сграда- училище ( приживе е работил известно време като учител и директор на техникум). Знаех, че е починал. Държеше се съвсем типично за него, същите маниери, начин на говорене. Бяхме сами в една от стаите, имах усещане, че е в междучасие или след учебните часове. Не помня точно разговора, но след като се събудих знаех, че трябва да спря да скърбя, "да дойда на себе си". Наистина много се успокоих след съня. Скара ми се, че не мога да продължавам така да плача. Преди това сънувах леля в голяма бяла къща, весела, усмихната, начервена с червено червило ( червеше се само с такова приживе). Имах усещането, че къщата е в сръбско ( живя няколко години в сръбско с един знахар). Също се успокоих от съня, знаех, че е добре.
Но, за друго се приятеснявам. Малко повече от година след като починаха сънувам дядо, че върви с баща ми ( но не съм сигурна дали беше татко) и води едно 2-3 годишно русо момченце. Пуска го и то хуква напред, а аз викам "Сина ми, сина ми Александър". Със съпруга ми ( тогава годеник) години преди това бяхме избрали имена за децата си- Венцислав или Ния. Две седмици след съня забременях. Още в началото занех, че е момче. Дори го казах на мъжа си след като му казах, че съм бременна. По- късно споделих с майка съня си и тя ми каза, че долу- горе по- същото време е сънувала, че е на село и дядо върти в кръг едно русо момченце и това момченце е моето дете ( когато бяхме малки със сестра ми, дядо ни хващаше за ръцете и ни въртеше в кръг). Когато родих много се изненадах, че Венци е с черна коса, но бебешката му коса опада и сега е с руса коса, също като татко си и момченцето от съня. Честно казано, е копие на момченцето от съня. Вчера като гръм от ясно небе ми хрумна, че дядо може да ми е пратил неговия син и е трябвало да го кръстя Александър. ( Годината преди да роди майка ми, баба ражда момченце в 7мия месец, русо със сини очи, което много приличало на дядо. Бебето е живяло само няколко часа.) Не знам сбърках ли като кръстих сина ни с името, което бяхме решили Александър ли трябваше да го кръстя? Кого да попитам- хем искам да науча нещо, хем ме е страх, да не направя някоя беля, за детето ми става дума. да не му объркам съдбата нещо Никога не ми е хрумвало да питам баба как са кръстили момченцето си, питах майка и тя не знае. Каза, че ще пита баба, ама не искам да я натъжаваме. Какво мислите?
Преди две години и половина за три седмици починаха дядо, леля и свекърва ми. Свекърва ми беше много болна и очаквахме този изход, но смъртта на дядо и леля бяха неочаквани. Месец след смъртта им още не бях на себе си от шока, живеех на успокоителни. Тогава сънувах дядо в голяма бяла сграда- училище ( приживе е работил известно време като учител и директор на техникум). Знаех, че е починал. Държеше се съвсем типично за него, същите маниери, начин на говорене. Бяхме сами в една от стаите, имах усещане, че е в междучасие или след учебните часове. Не помня точно разговора, но след като се събудих знаех, че трябва да спря да скърбя, "да дойда на себе си". Наистина много се успокоих след съня. Скара ми се, че не мога да продължавам така да плача. Преди това сънувах леля в голяма бяла къща, весела, усмихната, начервена с червено червило ( червеше се само с такова приживе). Имах усещането, че къщата е в сръбско ( живя няколко години в сръбско с един знахар). Също се успокоих от съня, знаех, че е добре.
Но, за друго се приятеснявам. Малко повече от година след като починаха сънувам дядо, че върви с баща ми ( но не съм сигурна дали беше татко) и води едно 2-3 годишно русо момченце. Пуска го и то хуква напред, а аз викам "Сина ми, сина ми Александър". Със съпруга ми ( тогава годеник) години преди това бяхме избрали имена за децата си- Венцислав или Ния. Две седмици след съня забременях. Още в началото занех, че е момче. Дори го казах на мъжа си след като му казах, че съм бременна. По- късно споделих с майка съня си и тя ми каза, че долу- горе по- същото време е сънувала, че е на село и дядо върти в кръг едно русо момченце и това момченце е моето дете ( когато бяхме малки със сестра ми, дядо ни хващаше за ръцете и ни въртеше в кръг). Когато родих много се изненадах, че Венци е с черна коса, но бебешката му коса опада и сега е с руса коса, също като татко си и момченцето от съня. Честно казано, е копие на момченцето от съня. Вчера като гръм от ясно небе ми хрумна, че дядо може да ми е пратил неговия син и е трябвало да го кръстя Александър. ( Годината преди да роди майка ми, баба ражда момченце в 7мия месец, русо със сини очи, което много приличало на дядо. Бебето е живяло само няколко часа.) Не знам сбърках ли като кръстих сина ни с името, което бяхме решили
Александър ли трябваше да го кръстя? Кого да попитам- хем искам да науча нещо, хем ме е страх, да не направя някоя беля, за детето ми става дума. да не му объркам съдбата нещо Никога не ми е хрумвало да питам баба как са кръстили момченцето си, питах майка и тя не знае. Каза, че ще пита баба, ама не искам да я натъжаваме. Какво мислите?
Всичко останало, което даваш на детето си е много по-важно!
На същото мнение съм! Вярвам, че всеки гради живота си "тук и сега". Така че е важно да гледаш преди всичко в настоящето и то без страх. Страхът е ограничение! 
Аз не разбирам. Детето ти си е пратено с името и това е била волята свише. 
caprice питай баба ти как се е казвало детето или как са искали да го кръстят . Според мен си сънувала починалото бебе на дядо си и показва, че са заедно там. Пък защо второто си дете да не кръстиш така щом имаш съмнения за нещо.
Щом не си се сетила за сънят при раждане и че така трябва да го кръстиш, значи не е трябвало да правиш така.
. Според мен си сънувала починалото бебе на дядо си и показва, че са заедно там. Пък защо второто си дете да не кръстиш така щом имаш съмнения за нещо.Щом не си се сетила за сънят при раждане и че така трябва да го кръстиш, значи не е трябвало да правиш така.